Оня ден сутринта Милен Велчев, заедно със съпругата си, се появи на гости в предаването "На кафе с Гала" в Нова телевизия. Класическо предизборно гостуване - казах си - едно безплатно показване на лицето ти точно преди избори пред толкова много зрители никога не е излишно. Бързах да тръгвам за работа, та се надявах да успея да чуя колкото се може по-бързо какво ще иска да ни разкаже г-н Велчев в този ден. Не се наложи да чакам. Оказа се, че веднага започнаха да си говорят за кризата и за това как се отразява тя на него и на семейството му.

Оказа се, че кризата е ударила не само всички нас, но и семейството на бившия финансов министър, известен с това, че е зарязал през цветущата 2001 година високоплатената си работа на висш банков служител в Мерил Линч в Лондон, за която се спрягаха суми от порядъка на над един милион долара годишна заплата (или дали не бяха паунди), за да се отдаде на далеч по-неатрактивната във финансов аспект, но толкова удовлетворяваща духовно мисия - да помогне за оправянето на родината си за 800 дни.

Аз не вярвам в Дядо Коледа и други приказни герои, затова залагам на това, че и като министър доходите му не трябва да са били по-малки от онези, от които се е отказал - иначе защо да го прави! Откъде такива доходи при една министерска заплата, ще кажете? Ами сещам се например за едно трансформиране на 285 милиона долара от външния ни дълг от долари в евро точно когато доларът беше в зенита си (около 2.30 лева), и броени дни преди да обърне своя тренд в посока надолу за дълги години напред, с което в един момент загуби цели 47% от стойността си и да стигне 1.24 лева. Разбира се, аз разбирам доводите на Велчев, че един дълг в евро на страна, чиято валута е привързана към еврото, е по-предсказуем от гледна точка на разходи на бюджета, отколкото един вариращ доларов дълг. И все пак, не е ли по-важно да е най-евтин за връщане преди всичко друго?!

Дали е възможно, ако си толкова голям финансов специалист, колкото се твърди, че е Милен Велчев, и при толкова пресен опит и контакти в една от световните финансови столици, и то в една от най-големите банки на света (по онова време), само няколко дена преди обръщането на един дългогодишен тренд, ти изобщо и да не подозираш за подобна вероятност?! Струва ми се странно и имам усещането, че с това действие Милен Велчев е направил много добра услуга на кредиторите. Услуга, от която страната ни загуби ни повече, ни по-малко, 134 милиона долара за един 4-годишен период. Услуга, която, ако беше поръчана, даже и при прогноза за само 25% загуба на стойност на долара, носи на "възложителя" над 70 милиона долара печалба, и то само върху главницата на дълга. Е, ако някой ми направи толкова сериозна услуга, аз бих го черпил нещо - ако не общоприетите 10%, то поне 5. Това прави няколко негови годишни заплати (от онези в Лондон, не от министерските). Но разбира се, това са спекулации. Прекалено недоказуеми, за да се говори за тази случка толкова, толкова малко в сравнение с приватизациите на Костов например.

Исках да кажа, че не виждам защо човек като г-н Велчев трябва да е обеднял толкова, че да има проблеми в днешната все още относително мека криза. И то сериозни проблеми, за каквито и не подозирах, че ще вземе да споделя в студиото - точно когато би трябвало да ни уверява какво може да направи, когато го изберем. Семейство Велчеви, каза Милен, се отказали да си купят нова кола - решили, че и старата си е много хубава. Ей, ама те като мене бе, народни хора ще излязат - и аз така отлагам за моята вече доста години, и то по същата причина - защото старата си се движи добре и не ми създава проблеми! Нещо повече, на въпроса на Гала "а какво правите с пътуванията, знам, че сте много запалени", отговорът беше нещо от сорта на: "от тях сигурно последно ще се откажем, но и там има промени - спрели сме далечните дестинации".

Е, не, това беше вече много. Разбирам да ми кажат, че заради кризата са се отказали от плановете си за 80-футова яхта и вместо нея ще си вземат една по-скромна, 50-футова, но те ми казват, че се отказват от нова кола. На мен ми е трудно да повярвам дори, че имат една единствена кола, а те искат да повярвам в нещо толкова силно. Може  пък и да е вярно, но само ако старата е на по-малко от година. Или ако след разхода за яхтата парите за едно Бентли са им се видели прекалено много. Разбирам и да ми кажеха, че заради кризата вече няма да летят в първа класа, а ще я карат по-икономично - в бизнес класа. Но те казват, че се отказват от далечните дестинации. Не, това просто къса сърцето и те кара да искаш да им помогнеш. Да вземем да им помогнем, а? Колко му е  - Нова ТВ трябва само да открие един номер за sms-и и няма да ни е никакъв проблем да съберем за няколко дни пари за новата кола и няколко самолетни билета за горкото семейство! Толкова пъти вече сме го правили по какви ли не поводи, вече имаме страхотен тренинг.

Всъщност всичко, което каза Милен Велчев в този разговор, би било абсолютно нормално за всеки човек от средната в Европа, САЩ или дори България по време на днешната криза. Само че от неговата уста, извинявам се, това ми звучи като лъжа. Преднамерена. С цел да ни се хареса. А когато политиците ме лъжат за едно, очаквам, че ще ме лъжат и да за причините да се стремят към властта, и за това какво ще правят, ако влязат в нея. Е, избирателите това го усещат винаги. И то ги отблъсква. По начин, че после никакви призиви за гласуване на всяка цена не могат да помогнат за висока избирателна активност. Защото хората всеки ден се уверяват, че избор всъщност няма.

Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо конкретно против Милен Велчев. Смятам, че той даже не е по-лош с нещо от останалите политици, борещи се сега за нашия глас след 3 дена. Но май точно това е най-лошото - че бай Ганьо отново ще излезе прав, че всички са маскари.

Явно все пак избирателите видяха проблем в поведението и същността на Милен Велчев. НДСВ не успя да влезе изобщо в парламента. Пламен Константинов си купи фабрика на 8 септември 1944 година, а сега вероятно и останалите "собственици" ще се чудят какво да си правят активите там.