Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на thomas
Име:
Стефан Янков

Възраст:
49

Пол:
мъж

Град:
София

Професия:
реклама

Интереси:
реклама, дизайн, предпечат, фотография

Статистика
Популярни постинги:
66

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
5

Блогъри добавили в любими:
72

Блог вълни:
7
Последни постинги
 Имам чувството, че топлото време нанася непоправими поражения на мозъците на шофьорите, а и на всички, от които зависи организацията и поддръжката на пътното движение.

Карам си преди малко по бул. България в посока НДК и на средата на пътя между Гоце Делчев и акад. Гешов, така както си бях в най-дясната лента, изведнъж чух отляво свирене на гуми, и видях, че две коли са се сбили (съвсем основателно) за единствената свободна лента, след като пред каращия в най-лявата лента без никакво предупреждение се беше изпречил един сив мобилен пътен знак без никакви оранжеви и бели стикери по него, а зад него - един солиден насип от нещо черно, може би асфалт или чакъл. 

Едва успели да избегнат удара и да продължат, зад двете коли вече свиреха гумите и клаксоните на следващи "късметлии", наивно решили, че лявата лента е свободна за движение, след като няма никакви конкретни знаци, които да предупреждават за обратното...

Сигурен съм, че след тези две случки, на които станах свидетел, докато преминавах, са станали още, и още, и още. Някоя може да стигне и до новините...

Но ако беше само това, можеше и да пропусна постването по темата. Само че малко по-късно, след като вече завих надясно по Криволак, видях нещо, което беше далеч по-настръхващо като краен изход, макар и за щастие да имаше само тенекеджийско измерение.

За който не знае, Криволак е еднопосочна улица в Лозенец, която започва от бул. Евлоги Георгиев веднага след Фритьоф Нансен, и върви към пл. Журналист (като по едно време става еднопосочна в другата посока, но това е съвсем отделна, макар и също много болна тема, с която обаче сега няма да се занимавам).

Та тази малка и спокойна уличка се пресича от други подобни малки и спокойни, и също така еднопосочни улички. По всички тях важат пътните знаци, когато ги има, и правилото на десностоящия, когато няма знаци за предимство, които да указват друг ред. И на едно такова елементарно до баналност кръстовище, където на теория никога не би трябвало да се случи нещо нередно, движещата се точно пред мен кола беше тресната с всичка сила и буквално пренесена два метра вдясно от безгрижно летящия отляво джип.

Само 3 секунди по-късно на мястото на жената със сивата кола (май беше някакъв Хюндай i30, ако правилно запомних, защото бях далеч по-впечатлен от самата случка, отколкото от марките на участниците в произшествието) на прицела на идиота с джипа щях да бъда аз. Но най-вероятно аз щях да избегна удара, понеже почти същото, макар и в по-лека форма, ми се е случвало в този район вече цели два пъти в първите години от пребиваването ми в Лозенец, та отдавна съм свикнал да се оглеждам не само когато трябва да отдам предимство, но и когато самият аз съм с предимство. Но повечето хора изобщо не могат да разберат, че в България предимството може да ти донесе най-многото някоя неприятност, вместо очакваното спокойствие. Те вярват на закона и знаците - и си патят от това.

Излишно е да казвам, че в следващите две минути видях и още един джип, който най-нагло си влезе в забранената посока на Криволак, както правят и още десетки, десетки шофьори наоколо всеки ден (включително и полицаи от близкото РПУ, включително и с частните си коли) - и никой и никога не е получил наказание за това.

Това, че част от шофьорите са станали по-внимателни, отговорни и толерантни все още не значи нищо. И нищо няма да се оправи в тази държава, докато отказваме да разберем, че всяко нещо, което правим, носи някакви последствия - за нас или за околните.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1811 Коментари: 0 Гласове: 0
Ще ви споделя една кратка история за авиация по български. Впрочем, и тя е като повечето други неща по български...

Всички знаем, че на борда на самолетите използването на мобилни телефони е абсолютно забранено, тъй като техните сигнали могат да смутят навигационните и комуникационни системи на самолета. Забраната важи с още по-голяма сила по време на излитане и кацане. 

И така, летим ние оня ден с WizzAir от Малмьо за София с изцяло български екипаж (нищо лошо, много пъти съм казвал, че имаме от най-добре кацащите пилоти в света), всичко върви идеално и идва време да кацаме. Вече летим над София, екипажът ни е проверил коланите, напомнил е всичките ни задължения и ограничения при кацане и сам се е вързал на седалките отпред.

Аз пък съм полузадрямал, защото съм станал в 4:30 сутринта и още не мога да си наваксам със сън ранното ставане. В един момент обаче точно зад гърба си чувам как звънецът на един мобилен телефон разцепва тишината. Когато чувам и че човекът започва разговор, рязко се събуждам.

- Здрасти. Ми тука съм, над София летиме. Ай ш'ти се обада после, като кацнеме (правоговорът е пресъздаден 1:1, за да си представите какъв е човекът). Затваря. След 3 секунди пак се звъни и той пак вдига. В този момент аз протягам ръка и натискам бутона за извикване на стюардесата.

Оглежда се тя в посока към мен, както си седи вързана, среща ми погледа и ми прави въпросителен жест с глава. Понеже съм на десетина реда назад, няма как да си говорим по въздуха, пък и не го считам за нормално предвид проблема, който имаме в момента. Вадя с от джоба на ризата мобилния си телефон, соча й го с пръст с дясната и след това със същия пръст посочвам зад гърба си.

Явно е заинтригувана, защото се откопчава, става и идва към мен. 

Пристига и ме пита:
- Какво има!?. 
- Е как какво, нали Ви обясних с жестове - господинът зад мен не само си е включил телефона, но си провежда и разговори. 
- О, господине - обръща се тя вече към него - хайде да си изключите телефона сега, защото така е опасно за всички ни, пък като кацнем, ще си го включите пак!

Една такава усмихната, небрежна... Признавам, че поне не ми каза друг път да не я занимавам с глупости, но съм сигурен, че си го помисли. А дали той си изключи телефона, нямам и най-малка представа - предполагам, че най-много да му е спрял звука, за да не звъни. Но във всеки случай тя не го изчака и секунда, за да разбере дали той ще се подчини.

При същия случай в една нормална западна авиокомпания не само че никой няма да ме чака аз да му кажа за проблема (защото звъненето със сигурност се чуваше и отпред, толкова беше звучно), не само че нямаше така веселяшки да подходи към нарушителя, но и със сигурност този човек долу щеше да е преданен на полицията за съответното повдигане на обвинение и щеше да си получи съответната глоба (чувал съм за 1000 евро при Луфтханза, макар и да не съм го виждал в действие, защото там хората просто не правят така). Така постъпват българите, и то само когато се возят на българска авиокомпания. Защото у нас по принцип правилата и законите са само за глупаците - а хитреците си говорят по мобилния и в колата, и в самолета, и си откопчават колана щом самолетът докосне пистата (а в колата изобщо не си го слагат, щото не са некви задръстеняци, та да спазват законите), и какво ли още не...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1879 Коментари: 0 Гласове: 2
Когато един българин произнесе думата "банка", в общия случай си представя, че всичките са "хвани едната, удари другата" и просто трябва да се минат я с картечница, я с напалм, за да се оправят нещата. И все пак, доколкото банките са неизбежна част от модерния свят, хубаво е да знаем, че те съвсем не са еднакви. С едни може да ти е кеф да работиш, с други е почти само мъка. 
 
Та днес се случих при една от вторите...
 
Случаят беше на пръв поглед банален. В началото на тази седмица бях получил SMS, че една фирмена кредитна карта ми е блокирана от съображения за сигурност и след няколко дена трябва да отида да си получа нова на нейно място. Дотук - нищо невиждано. Една седмица без картата - неприятно, но да те източат, ако данните от нея са наистина компрометирани, е далеч по-неприятно, така че винаги в подобни случаи подхождам с разбиране. А когато банката е решила, че данните са в опасност, то сигурно е така.
 
Та вчера бях попитал в отдела, който ни обслужва там, и днес получих мейл "Заповядайте, картата е при нас". Така и направих. Паркирах, пуснах си SMS за паркирането с леко чувство за минавка, защото щях да платя един час, за да свърша работа за няма и 5 минути, и влязох в банката.
 
Веднага ме извикаха от едно гише, подадох картата, казах защо идвам и какво искам, поискаха ми и личната карта и... започна изпитанието на нервите и търпението. След няколко минути цъкане по клавиатурата и мишката - ама бавно, напоително и с много премисляне на всеки ход от страна на служителката, изневиделица се появи нашият акаунт мениджър, който й потвърди какво трябва да направят за мен. Взирането в монитора, придружено с епизодично поцъкване, продължи, и някъде около десетата минута най-после чух първия въпрос:
 
- Ама това карта на частно лице ли е?
 
Странен въпрос, при положение, че се бях представил с името на фирмата си, но хайде - може вече и да беше забравила. Казах, че не, и търсенето продължи.
 
След още няколко минути картата беше "локализирана" в компютъра и девойката отиде да я вземе от съседна стая. Там се забави поне още 10 минути, после се върна, но не към мен, а към копирната машина, с която борбата също не беше лека (помагаха й още две служителки на банката) и отне поне още 3-4 минути. Накрая дойде до мен и ми даде двата плика - с картата и ПИН кода - както и трябва да бъде. 
 
Но това май беше единственото нещо, направено както трябва.
 
Бях поискал да ми включат и SMS известяване на сменената карта, за което се оказа, че трябва да попълня формуляр, търсене на чийто файл в компютъра отне още няколко минутки, после формулярът беше разпечатан и аз започнах да го попълвам. Нещо, което можех да правя доста по-рано - примерно докато тя търсеше пликовете. Ама явно това ми желание беше забравено, докато не напомних. Както и да е.
 
Бях почти готов с попълването и стигнах до това да запиша номера на картата, за което трябваше да отворя плика. Отворих, видях номера, и точно преди да го запиша, служителката ме уведоми, че услугата по пускането на SMS известяването ще струва 3 лева. Аз основателно измърморих, че това не е пускане на нова услуга, а на такава, която вече съм имал на блокираната карта, така че някак си не е редно да плащам втори път. Съответно това доведе до нова разходка до някаква друга стая и до поне още 6-7 минути забавяне - явно се правеше проверка как да стане така, че да не ми се начислят тези 3 лева. 
 
Междувременно докато си гледах пластиката на картата, видях, че и името на фирмата ни е написано с печатна грешка в релефния надпис - въпреки че върху плика с ПИН кода всичко беше коректно. И докато се чудех да повдигам ли въпроса за тази грешка (защото този проблем можеше да означава, че при всяко плащане онлайн аз ще трябва да си давам името на фирмата по същия сгрешен начин, за да минават плащанията), зад гърба ми отново се появи нашият акаунт, когото явно бяха извикали, за да ми каже, че тази карта изобщо не е онази, за която съм дошъл и която подновява блокираната, ами е някаква съвсем друга, дето не биваше изобщо да съществува - защото преди месец тя беше заявена, а после сменена с друга по идея на банката - т.е. мислех, че този случай е приключен много отдавна. Да, ама не.
 
Оттук нататък стана ясно, че първо, аз съм се разкарвал абсолютно напразно, и ще трябва да ходя още един път до банката около средата на другата седмица, и второ, че сега ще трябва да попълвам още един формуляр - за закриване на тази карта, която изобщо не трябваше да съществува. 
 
Когато сторихме и това, за да съм свършил поне едно полезно нещо през този ден в банката, реших да си пусна SMS известяването на онази нова карта, която бях получил преди няколко дена, което пък значеше още един формуляр - по незнайно каква причина.
 
И когато всичко това приключи и си казахме "довиждане", ми дойде и SMS-ът от Зелена зона, че ми остават по-малко от 5 минути до края на платеното време.
 
Т.е. в крайна сметка, за да свърша едно абсолютно НИЩО, аз загубих точно 55 минути, през които висях на едно гише, за да ме обслужва някой, работещ със скорост на третокласник от училище за деца със специални образователни потребности.
 
Поне ми стана ясно защо банковите такси са толкова високи - то при такава ефективност на хората зад бюрото, пак е чудно как изобщо успяват да си изработят заплатите.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2068 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.10.2013 19:26

Струва ми се, че основателите на Националната асоциация на свободните (начело с Андрей Слабаков) страдат от най-малко петорно раздвоение на личността.

Първо, тези хора имат наглостта да наричат себе си свободни, докато всъщност са група тежко зависими жертви на никотина.

Второ, искат от държавата да забрани производството и разпространението на цигари, но в същото време настояват пушенето да е позволено практически навсякъде.

Трето, претендират, че се борят срещу разделението на хората, което законът за здравето причинявал със забраната на пушене на закрити обществени места, но смятат да го постигнат с разделяне на заведенията на салони за пушачи и непушачи.

Четвърто, изглеждат много загрижени за загубата на работни места в ресторантьорския бранш, но в същото време се опитват да принудят сервитьорите и другия персонал на заведенията да работи в откровено нездравословна среда, която може да причини тежки болести и мъчителна смърт.

И накрая, настояват лично да обясняват на ученици и подрастващи колко лошо нещо е пушенето и колко са вредни цигарите, но в същото време си организират многобройни димни протести, на които известни и неизвестни личности си умират да се увековечават на снимки, в които фасове не се подават само от ушите им (а на вчерашния протест имаше сниман един герой, на който две цигари му се намираха именно там).

Категория: Политика
Прочетен: 4552 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 02.02.2013 11:07
Струва ми се, че основателите на Националната асоциация на свободните (начело с Андрей Слабаков) страдат от най-малко петорно раздвоение на личността.

Първо, тези хора имат наглостта да наричат себе си свободни, докато всъщност са група тежко зависими жертви на никотина.

Второ, искат от държавата да забрани производството и разпространението на цигари, но в същото време настояват пушенето да е позволено практически навсякъде.

Трето, претендират, че се борят срещу разделението на хората, което законът за здравето причинявал със забраната на пушене на закрити обществени места, но смятат да го постигнат с разделяне на заведенията на салони за пушачи и непушачи.

Четвърто, изглеждат много загрижени за загубата на работни места в ресторантьорския бранш, но в същото време се опитват да принудят сервитьорите и другия персонал на заведенията да работи в откровено нездравословна среда, която може да причини тежки болести и мъчителна смърт.

И накрая, настояват лично да обясняват на ученици и подрастващи колко лошо нещо е пушенето и колко са вредни цигарите, но в същото време си организират многобройни димни протести, на които известни и неизвестни личности си умират да се увековечават на снимки, в които фасове не се подават само от ушите им (а на вчерашния протест имаше сниман един герой, на който две цигари му се намираха именно там).
Категория: Политика
Прочетен: 1605 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930