Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 18:43 - Защо няма да ги стигнем или пет виенски приказки
Автор: thomas Категория: Туризъм   
Прочетен: 7050 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2009 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове - Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев - литературният герой на Богомил Райнов: "Обичам да ходя на погребения - те ми напомнят, че съм жив". Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави - това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.

Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.

image

1: История с фенерче

Имах редкия късмет да успея да си резервирам за много прилична цена един чудесен хотел, намиращ се почти до катедралата Свети Стефан, т.е. в самото сърце на Виена - явно кризата и намалелият брой туристи се бяха отразили на цените на хотелите и в един толкова популярен за туристите град. Разбира се, не че това има кой знае какво значение в град с почти идеален обществен транспорт, но все пак си е някакъв много приятен гъдел да можеш да излезеш от хотела, и веднага да се окажеш на ъгъла на Грабен и Кертнер щрасе, а катедралата да ти е пред очите щом излезеш зад ъгъла.

Хотелът напълно покриваше очакванията ми за 4-звезден хотел във Виена, като единственото по-странно нещо около състоянието му беше фактът, че фоайето и рецепцията бяха най-невзрачното място в цялата сграда. Точно обратното на това, което се прави у нас - тук голяма част от бюджета за строителство и ремонти се изсипва именно във фоайето, защото това е първото, което клиентите виждат и по което взимат решение да отседнат в дадения хотел, а когато влезеш в стаята си, започваш да преоткриваш общовалидната житейска истина, че не всичко, което изглежда добре отвън, е хубаво отвътре.

Както казах, асансьорът, коридорите и стаята ми (да не говорим за банята), бяха повече от чудесни. Не очаквайте да чуете някакви забележки в тази посока. Но още след десетина минути ме чакаше голяма изненада. Тя започна с едно почукване на вратата, която аз отворих, в коридора беше камериерката и почти без обяснения, тя ми подаде едно фенерче и едно листче А5 с напечатан върху него някакъв текст на немски, английски и италиански. Ето го и фенерчето (впрочем много отдавна, може би от 70-те години, не бях виждал подобен модел - плоско, с батерия от 4.5 волта вътре):

image

Сигурно вече се чудите за какво ми беше нужно това фенерче. Не го казах изрично, но стаята ми, която беше на последния етаж на хотела, беше оборудвана с луксозни покривни прозорци, както и два нормални стенни, и последното, от което страдаше, беше липсата на светлина. Бележката щеше да обясни причината. Само с 1-2 изречения на нея беше написано, че утре сутринта между 4 и 6 часа е възможно да има спирания на тока във връзка с ремонт, който се провежда в сградата. Тук му е мястото да отворя една скоба и да кажа, че особено през деня, на определени места из хотела си личеше, че върви някакъв ремонт, но всичко ставаше с минимум шум и още по-малко прах, така че и заядлив английски турист, който само гледа как да си поиска обратно парите от туристическата агенция, не би имал особени основания да предявява някакви претенции.

Това, което ме порази в случката с фенерчето, беше нивото на предвидливост, която тези хора проявяваха. Първо, те бяха избрали такъв час за спиране на тока, който ще се усети от възможно най-малко хора - в края на краищата, между 4 и 6 часа почти всички спят. Второ, въпреки че вероятно всички спят, те взимат предвид, че може би ще има някой, който трябва да стане рано (примерно за да хване някой ранен полет, или защо не - за да снима изгрева), и осигуряват за всички стаи тези фенерчета, с които човек достатъчно удобно би могъл да се оправи в стаята или банята и да се приготви за излизане. Разбира се, сигурно имат предвид и евентуални форсмажорни обстоятелства, при които и на спящите може да им се наложи спешна евакуация, която сигурно би била затруднена, ако няма ток. Не коментирам каква е вероятността за подобна случка, а само това, че в хубавите страни хората оставят много малко неща на случайността.

Опитвам се да си представя възможно ли е някога у нас да срещна проява на подобна предвидливост. Мисля, мисля, но стигам само до отрицателния извод, поне що се отнася до спиране на тока. То у нас винаги става изненадващо, ако се обадиш да питаш нещо на повреди (които и често си менят номерата, за да ги откриеш по-трудно), там едва ли не ти се карат, че ги занимаваш с глупости, и практически никога не ти дават информация кога проблемът ще бъде решен. А тук един ден по-рано ти съобщават, че може да има прекъсване на токозахранването и взимат всички мерки това да стане в момент, в който е най-малко вероятно да имаш нужда от ток, и да ти осигурят аварийно осветление, в случай че все пак имаш нужда от светлина. Дали ще ги стигнем? По този въпрос май отговорът поне засега  е едно звучно НЕ.

 

2: Болничните дни в Австрия

Имам няколко приятели и приятелки, които живеят във Виена и обикновено гледам да намирам време да се видя с тях, когато ходя там, особено пък с едната от тях, с която явно имаме най-много какво да си казваме винаги. Този път посещението ми беше много изненадващо, така че успях да я предупредя, че пристигам, едва вечерта преди полета, а сутринта, след като кацнах, вече й се обадих от града, за да се уговорим в коя от двете ми вечери там ще можем се видим. Тя ми обясни, че в момента си е у дома, в болнични, заради някакъв вирус, и въпреки че вече е почти здрава, тази вечер не може да излезе, така че ще може да ме види чак на следващата.

Тъй като бях сигурен, че случаят по никакъв начин не беше опит за деликатен отказ от среща, попитах защо пък да "не може". Отговорът беше много ясен, само че доста нелогичен за един българин, незапознат с живота там: защото по условията на болничните в Австрия, когато на някой човек му е издаден болничен лист с указания за домашно лечение, той няма право да не си стои у дома, освен евентуално за някакво излизане до аптеката или лекаря. Тамошните представители на здравната каса имат право във всеки момент да проверяват дали болните, за които държавата плаща на работодателите, докато са болни, изпълняват указанията за домашно лечение. Вариантите за проверка включват както звънене на домашния телефон, така и посещение на място, а нарушенията, естествено, се наказват. Презумпцията е, че ако болният е достатъчно здрав, за да излиза от дома си и да води нормален социален живот, то той сигурно е достатъчно здрав и за да бъде на работа и при това положение не е необходимо държавата да му плаща за домашното лечение, от което той очевидно няма нужда.

За следващата вечер тя вече можеше да излезе от дома съвсем нормално, защото това беше последният ден, в който трябваше да се лекува у дома съгласно документите, и към края на деня беше посетила своя лекар, за да приключи формално действието на болничния лист. Т.е. времето, за което държавата й плаща, за да стои у дома и да се лекува, вече беше изтекло, а самото лечение беше отчетено като успешно приключило.

Дали у нас и възможно някога да стигнем подобно ниво на съвест по отношение на трудовата дисциплина (част от която е и задължението да се грижиш за здравето си)? Нещо не ми се вярва. Тук е прието, че всеки има право да прави каквото си иска и подобно правило би се възприело като груба намеса върху свободата. Така че и по тази точка отговорът ми е, че няма да се оправим.

 

3: История за цените на мобилните разговори (и на плодовите пюренца)

Австрия е подобна на България по територия и численост на населението и също като нас, има три мобилни оператора. И там, както и у нас, между тях има конкуренция, а преносимостта на номерата е факт, при това без досадните "аудио етикети", които закачват у нас операторите на пренесените номера и с които се тормозят всеки, който иска да ги избере. Само че като чуе човек какви оферти получават желаещите да преминат към най-новия от трите оператора - Orange, може да си каже, че у нас конкуренцията е толкова привидна, колкото и верността на твърдението, че цените на мобилните ни услуги са най-ниските в Европа. Всъщност, официално погледнато, това твърдение сигурно е вярно: сигурен съм, че в сравнение с всяка друга тарифа на европейски мобилен оператор, цените на минута или цените за SMS у нас наистина са по-ниски. Само дето там можеш изобщо да не стигаш до плащане на тези цени, а абонаментът да ти е предостатъчен за всички нужди, които можеш да имаш.

За какво става дума? Моята приятелка, за която ви споменах в предишната история, беше получила следното "предложение, на което не може да устои" от Orange и заради него беше напуснала скоро T-Mobile. Да поясня - офертата към нея е била валидна не за първите 3 или 6 месеца, а завинаги, или по-точно, докато не бъде заменена с някое още по-изгодно предложение.

Предложението изглежда по следния начин. Месечен абонамент: 20 евро. Дотук не звучи особено добре, нали? Но сега ще чуете какво е включено в този абонамент: 1000 минути месечно към всички телефони в Австрия - мобилни или стационарни; неограничен брой минути разговор в рамките на самия оператор; 400 минути към избрана европейска държава (в нейния случай тя си беше избрала България, където живеят роднините й); 1000 SMS-а.

Не слушах подробности за това каква ти става цената за разговори и съобщения, след като изхарчиш тези включени в месечния пакет минути и SMSи - може би след това тарифите са главорезни, но подозирам, че и самата ми приятелка не знаеше това в детайли - та кой нормален човек би имал нужда месечно от повече от 1000 минути и 1000 съобщения в рамките на страната си, плюс 400 минути до родината и неограничен брой минути за разговор в рамките на собствения оператор.

Може би наличието на подобни оферти може да се обясни донякъде с кризата, в която по-малките оператори опитват да откъснат парче от баницата на големите си конкуренти, за да се позиционират по-добре на пазара, може би се дължи на по-големия платежоспособен пазар (което малко ме съмнява, защото тук пазарът на мобилни услуги е достатъчно голям като брой абонати), а може би просто на по-малката алчност на тамошните мобилни оператори в сравнение с тукашните. Това няма особено значение. Значение има само това, че пак ние, жителите на тази бедна страна, сме прецакани да плащаме повече за едно и също нещо от значително по-богатите като цяло западноевропейци.

Но да бяха само мобилните услуги. Ако живееш в голям западноевропейски град, имаш достъп до далеч по-голямо разнообразие от маршрути и далеч по-добри цени на самолетните билети. Ако обичаш да пиеш хубава минерална вода (например Евиан), то ти ще плащаш за нея поне 25-30% по-евтино, отколкото в България, въпреки че ще си я купуваш от магазини с далеч по-скъпа търговска площ и по-високи разходи за заплати на персонала в тях. Има и още много, много примери от този род. Пак по време на това пътуване потресен установих, че едни мои любими 100% естествени немски плодови пюренца, на които сега не мога да се сетя каква беше марката, но за които тук любителите на естествените храни плащаме по 2.90 лева (и при това ги има само в 2-3 магазина в София), в един от много хубавите гурме магазини на метри от операта (т.е. на възможно най-скъпото място в града) се продават без никакви промоции за 0.99 евро, или с близо лев по-малко, отколкото у нас.

Дали имаме шанс да се оправим скоро поне по този показател? Не и докато у нас има два абсолютно непресичащи се пазара - един за хората без пари и един за тези с достатъчно пари, за да живеят нормално. Чисто конюнктурно у нас от клиентите се искат толкова пари, колкото могат да си позволят да дадат. На тези, които не могат да дадат почти нищо, им се предлагат почти безплатни боклуци (които след анализ на съдържанието обикновено също се оказват по-скъпи, отколкото заслужават), а на онези, които искат нещо наистина добро, нежно им отрязват главите. До кръста. С надеждата, че не знаят истинската цена, която се плаща за същото нещо по света и ще са достатъчно щастливи, че изобщо могат да го намерят и в родината си.

 

4: Убиецът от Каленберг

Досега бях възприемал Виена като един равен и равнинен град, в който има достатъчно зеленина, градини и паркове, но няма истинска природа, каквато например си имаме ние в София благодарение на толкова близо намиращата се Витоша. Е, оказа се, че и виенчани си имат своя планина, или по-скоро хълм, защото височината му е 484 метра (самият град се намира на средна надморска височина от 150-200 метра).

image

До Каленберг (така се казва този квартал, който е една от най-популярните дестинации за разходки около Виена) се ходи с градски автобус и освен най-хубавата панорамна гледка към целия град и към река Дунав, минаваща през него, районът предлага приятни маршрути за разходки и многобройни симпатични и уютни семейни ресторантчета, предлагащи изцяло собствени вина, бира и храна. Другата особеност на този вид заведения е в това, че те не ползват наемен труд, а в тях ви обслужват задължително членове на семейството, което е собственик на съответния ресторант.

В целия район цари чистота и някаква атмосфера на невероятно спокойствие и добронамереност, каквото в България отдавна не можеш да усетиш практически никъде. Хората - и съдържателите на заведенията, и клиентите - са спокойни (знам, че повтарям думата, но тя е единствената подходяща в случая), усмихнати и не може да ти хрумне, че там по какъвто и да е начин би могло да се случи нещо, свързано с насилие. В този смисъл бях доста изненадан да науча една история, случила се съвсем наскоро, в която става дума именно за една напълно безсмислена, но за сметка на това - подчертано жестока проява на насилие.

В един случаен ден, в едно от ресторантчетата на този толкова спокоен и позитивен от всяка гледна точка квартал, влязъл някакъв човек, извадил огнестрелно оръжие и застрелял двамата съдържатели, които били в този момент в салона, дъщеря им, като чула изстрелите, влязла да види какво става, и като видяла какво става, опитала да избяга, но получила два куршума в гърба (само че поне за нея те не били смъртоносни). Мистериозният убиец взел около 1000 евро, колкото имало в касата от дневния оборот, изчезнал и потънал вдън земя.

Съседи си спомнили, че са видели някаква непозната кола малко преди момента на престъплението, явно са успели да уточнят и нейния модел, а вече с помощта на полицията се установило, че става дума за българин от района на Монтана, който е извършил този въоръжен обир с личния си автомобил, след което с щедрата плячка от 1000 евро доволен се е прибрал в родното си село, и така до появата на полицията, изпратена да го арестува по поръчка на Интерпол. Човекът веднага е екстрадиран и сега там с него се занимава австрийското правосъдие, което дава много повече надежди, че той ще си получи заслуженото в обозримо бъдеще, отколкото ако го бяха оставили на българското.

Но това по никакъв начин не променя факта, че винаги ще се намерят наши сънародници, които да поддържат нашия имидж на изродите на Европа. Лично аз не виждам никаква причина да ме е срам, че съм българин, но изобщо не мога да коря чужденците, които считат, че "българин" е мръсна дума. Независимо от това, че вече не сме просто българи, но заедно с това - обединени европейци. И това не ни оправя, както виждаме всички.

 

5: Архитектите на Виенската опера

Тази история я чух от една екскурзоводка и допускам, че може да има и някакъв елемент на легенда в нея, но нищо чудно да е си самата истина. Става дума за архитектите на толкова известната по света Виенска опера. Като всяка подобна величествена сграда, нейното проектиране е било поверено по онова време на двама от най-добрите архитекти. И както можем да видим и днес, те са свършили чудесна работа. Сградата е един от символите на града и макар да не е толкова характерна, колкото примерно операта в Сидни, все пак е напълно разпознаваема и много стилна и красива.

image

Само че скоро след построяването й възникнал малък проблем. Нищо особено сериозно - сградата не е показала някакъв конструктивен дефект, ако това си помислихте. Не. Просто поради сериозна градоустройствена промяна в района, нивото на околните улици е било вдигнато с няколко метра, при което в операта вместо по онова величествено и високо стълбище, предвидено от архитектите, изведнъж се оказало, че вече ще се влиза направо от улицата, практически без никакви стъпала.

Разбира се, самите архитекти не са имали никаква вина за това развитие на градоустройствения план, но това не им е попречило да изпитат дълбок и непреодолим професионален срам. Толкова сериозен, че една година след случката единият се е самоубил, а след още една година вторият починал от инфаркт, обяснението за който е в притеснението и срама, с който е трябвало да живее, допълнен от трагичната смърт на неговия колега и приятел.

Ето как постъпват двама австрийци, които се чувстват провалени в професионален план, въпреки че формално погледнато са напълно невинни за развитието на събитията и въпреки че историята не споменава обществото да ги е обвинявало за нещо. А сега да сравним тези достойни господа с нашите политици, които и уличени безбройни провали, връзки с престъпния свят или дори откровени престъпления, не успяват да изпитат поне толкова срам, колкото е необходим, за да си подадеш оставката - да не говорим за доблестта да сложиш край на живота си заради провала си.

Та как мислите? Има ли шанс да се оправим поне по този показател? Май отговорът пак е същото звучно "не", както и в предишните четири истории.



Тагове:   виена,   Австрия,


Гласувай:
0



1. miralyub - Ауууууу, потресена съм. Как може да ...
23.06.2009 20:04
Ауууууу, потресена съм. Как може да допускаш такава груба грешка! На мен правиш забележки, а ти????

След точка 1- първи абзац:
"Явно кризата и намалелиЯТ брой туристи..."- пълен член, човече, пълен член. А после съгласуваш- се бяха отразили...
Ужас!!!
П.П. За да ти върна за твоето кряскане в моя блог днес... инак не е болка за умиране...но не си безгрешен и ти. И не съм чела постинга по-надолу.
цитирай
2. thomas - Мъка, мъка...
23.06.2009 21:42
Нали правиш разлика между един пропуснат пълен член в 15-20 машинописни страници и твоето иЗтерясване, която само обясни напълно причините за отношението ти към Вазов. :-)
цитирай
3. miralyub - Учудена съм- ти отдавна си падаш по ...
23.06.2009 21:54
Учудена съм- ти отдавна си падаш по чуждото- защо да те притеснява последното?:)))).
Спомням си с каква жар отричаше родните Белоградчишки скали:).
цитирай
4. thomas - Не прави такива елементарни изводи.
23.06.2009 22:40
Прави разлика между това, че отказвам да се включа в едно масово мерене на пишки за това кое е най-голямото природно чудо, в което нашите Белоградчишки скали нямат никакво морално право да претендират, че са номер едно, но трябвало да ги подкрепям само защото са български, и това да отказвам да се включа в отричането на безспорно най-добрия писател, който сме имали някога, само защото за ДПС така е по-изгодно, а хората са вече достатъчно неграмотни и неуки, за да прегърнат лъжата, стига да им я поднесе някой, на когото вярват. Но в тази тема очаквам да говорим за съвсем друго. Става ли?
цитирай
5. lado - мини през Баден до Виена - ще ти ха...
23.06.2009 23:31
мини през Баден до Виена - ще ти хареса повече - всъщност отде да знам.Нещо ме натискат да призная,че се подвизавам под тоя ник,пък съм бил томас - не разбирам какъв е смисъла?Та мене ме потресе ,че в парковете им всички големи дървета бяха обезопасени ,като бяха вързали за централния ствол с въжета всички големи клони и при евентуално падане няма да има последствия
цитирай
6. mitrandil - Не е само Австрия с тия цени на тел...
24.06.2009 00:33
Не е само Австрия с тия цени на телефонните услуги.
Аз живея в САЩ и тук има хубави оферти. Вярно е, че се дават повече пари за месечна такса, но нали затова е и този телефон. Според мен е глупаво да си вземеш апарат за 400-500 лв ( както правят в БГ) и да ползваш 5 лева услуги на месец. ТУк аз плащам $49,99 и говоря без ограничение в мрежата на Т-Мобил, от 9 вечерта до 7 сутринта не се броят минути както и през уикендите. Имам 1000 минути за други разговори, но тъй като всички познати и приятели са на същата фирма не се налага да имаш повече минути. Иначе от скоро предлагат на клиенти които са ползвали услугите на фирмата над 3 години да минат на неограничен план за 59.99. СМС-и са отделно и ако не си поръчал предварително са по 10 цента ама като цената на 10 мин разгвор ми е практически 0 не виждам смисъл да си губя времето с СМС. Като крайна калкулация говоря по 9-10 000 минути на месец а от тия 1000 съм използвал не повече от 200. Единственото ограничение през деня с говоренето е живота на батерията който в моя случай е 5 часа :-))) но като свърши си има зарядно.
цитирай
7. eien - Интелигентно написано
24.06.2009 04:46
И аз съм била нееднократно във Виена, не е моят град, но написаното през Вашия поглед ми допадна.
Браво.
Ако намерите време и желания прочетете нещо по темата от Георги Данаилов. Той пише увлекателно и нтелигентно.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=561&Level=2
цитирай
8. boyanov - :)
24.06.2009 12:13
Много добър текст. Аз също харесвам Виена и съм очарован от този град. Бил съм много пъти, но имах удоволствието да прекарам една Нова година там. Особеното в случая е, че точно на 30 декември се изсипа страхотен сняг. Колкото и да се опитвам не мога да ви опиша украсената и потънала в метър и половина сняг австрийска столица. А, бе - красота. Но да доразкажа. Събуждам се сутринта от някакъв странен шум. Оказа се, че всяка по-голама жилищна сграда има нещо като домоуправител. Тези хора бяха станали рано и с едни малки снегоринчета правеха проходими тротоарите в техните си райони. В рамките на по-малко от час нямаше никакви затруднения да излезеш и да се разходиш. Всъщност другото, което ме порази тогава бе спокойствието на хората. Беше паднал метър и половина сняг. Бяха почивни дни. Не видях общината им да се старае кой знае колко да чисти сняг, да мята пясък и луга... Обаче тези хора си бяха празнично усмихнати, нямаше нервни, недоволни че не могат да идат с колите си едикъде си. Не псуваха кмет, правителство, държава. Луда работа ви казвам :) Самата новогодишна нощ изкарахме в едно малко градче на около 60 км от Виена. Държавата беше решила да го консервира в почти средновековния му облик на важна местна крепост. Невероятна романтика, но думата ми е за друго. Двайсетина минути преди полунощ по улиците тръгнаха едни странни групички. Татковци с момченца с големи торби. Викам си някакъв традиционен обичай ще да е. Тъкмо да питам и като се почна една канонада. Малееее, то и в Люлин съм бил, и в Младост1,2,3,4 съм бил и в жк Тракия в Пловдив съм бил, но що пиратки, ракети, и какви ли не трещящи неща се употребиха - думи нямам. Когато "амунициите свършиха" и мина един час за да ми се възстанови слуха питам домакините - какво стана бе хора, да не почна Третата Световна? Хората ми отговориха, че кметът определил специално място (един малък площад наблизо), на който децата, в присъствие на родител могат да гърмят на воля. На другия ден всички майки с по една голяма метла отидоха и пометоха до шушка всички боклуци останали след веселбата на момчетиите.
Ей, това са част от моите хубави виенски и околовиенски спомени.
цитирай
9. thomas - :-)
24.06.2009 13:03
@mitrandil
Пази го малко тоя мозък - 10,000 минути на месец разговори по мобилния... това си е много. Това са 167 часа, или излиза, че всеки ден от всеки месец ти изкарваш по повече от 5.5 часа на телефона! :-) Иначе е чудесно, че поне не се налага да се разориш заради това, но ще си навредиш на здравето!

@boyanov
То и аз имам и други истории, които на нас, живеещите основно в България, ни се струват приказно невъзможни, но това само показва колко сме далече от онова, към което си мислим, че се стремим (вече не вярвам, че наистина се стремим към него, защото не правим почти нищо, с което да се движим в правилната посока).
цитирай
10. thomas - @silencemurmur
26.06.2009 17:30
Те повечето хотели там са такива - нищо изключително не съм казал за него, нито искам да го рекламирам. Всеки е свободен да намира, избира и харесва един или друг.

А ти би ли споделил кое е това, дето в България го има, а го няма другаде? Всъщност аз се сещам за доста такива неща, но те са все негативни... Та точно затова трябва непрекъснато да се гледа навън и да се сравнява - че иначе си гледаме само влюбено собствения образ в огледалото.
цитирай
11. анонимен - Направили са си го хората!
16.07.2009 23:37
Хората са си уредили нещата, направили са си ги и си ги пазят. Бих запитал всеки един, дори и себе си и автора на тази публикация не само как искаме да изглежда нашата страна, но и какво правим за да изглежда така. И докато гледаме в чуждата паничка, нищо няма да се оправи и ще има такива постинги и като отида на планина и на море у нас пътувам поне с две опаковки найлонови чували... само да посъбера някой боклук. И вместо да се тюхкаме, вайкаме и питаме, пък хайде да земем да свършим нещо? Спирам до тук, за да не стана груб.

С уважение:
Даниел Пейчев
цитирай
12. thomas - @12
17.07.2009 03:12
Само ако гледаме "в чуждата паничка", или по-точно, само когато показваме на всички какво сме видели в нея, има някакъв шанс хората у нас да разберат що за глупост са твърденията, че българската природа е най-красивата и че хората у нас са гостоприемни, трудолюбиви, умни и честни. Според мен това е първата стъпка - колкото се може повече хора да осъзнаят, че това, което правим, изобщо не е достатъчно добро и се изискват много, много усилия, за да заприличаме на свестните държави.

Поздравления за това, че събираш боклуци. Но въпросът е, че ако не се събере критична маса от хора, които да го правят, и нещо повече, ако не намалее съществено масата от хората, които ги хвърлят, видима полза от това няма да има. Полза ще има, когато не ти, а собствениците на туристическите обекти започнат да го правят, защото са осъзнали, че само така могат да те привлекат. А другото е извратено и по-скоро носи обратен ефект, в смисъл, че прави тези, които наистина трябва да се грижат да е чисто, лениви или дори живеещи си в заблудата, че проблем няма. Та по въпроса какво да направим, моят отговор е прост - да не им правим оборот, щом не ни предлагат нужното ниво. В края на краищата, благодарение на лоу кост авиокомпаниите и на отварянето на границите изобщо, пътуванията извън България са по-лесни и по-достъпни от когато и да било.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156195
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031