Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2007 11:34 - До Прага и назад (един закъснял пътепис) - част II
Автор: thomas Категория: Туризъм   
Прочетен: 7019 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 27.08.2007 18:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
12.03.2006
Част ВТОРА - НАЗАД :-)

Не е задължително непременно да сте чели първата част, за да разберете тази - тук вече няма да става дума за забележителности, а за летища, природни стихии, хора, организация и много емоции... И все пак, ако ви е интересно - всичко започна така...

До Прага и назад (един закъснял пътепис) - част I

Връщането ми в България трябваше да стане на 12.03 с полет OK0856 в 11:40 часа. Сутринта от прозореца на хотела ме посрещна красив, но силен сняг, придружен от доста вятър, така че изглеждаше че вали почти хоризонтално. Беше натрупал може би около 12-15 см и понеже беше неделна сутрин, почти както и в България, почистването на улиците беше оставено за час, в който повече хора ще са се събудили, та сред тях да има и от тези, които се занимават с почистването. Това не пречеше обаче с градския транспорт проблеми да няма. Взех си трамвай 9 до Вацлавске намнести, после линия А на метрото до Дейвицка (всъщност взимането на трамвай 9 вместо 26 беше неволна грешка, но се оказа, че така съм открил един по-бърз начин за придвижване), а после автобус 119 за летището. В крайна сметка повече от час и четиридесет минути преди полета бях вече на терминала, от който трябваше да тръгне нашият полет. В този момент беше десет без десет, пред гишетата за регистрация имаше нормалните опашки, но там не обслужваха никого. Всички чакаха кротко, за да разберат какво се случва с летището и часовете на техните полети.

В този момент не подозирах ни най-малко какво ще ни очаква по-нататък през този ден. Малко преди 11 часа обявиха, че летището ще бъде затворено до 19 часа. Още докато обмисляхме какво ще правя през това време, обявиха и още нещо – че пътниците на CSA трябва да се явят в 15:00 часа. Браво, казах си, ето една полза да летя с CSA – нас ще ни обслужат първи. Това е хубавото на патриотизма – пусни първо своите самолети, пък чужденците да почакат.

Настана едно безгрижно време, в което си мислех, че всико е наред и напълно под контрол. Време за хубаво виенско кафе в един чудесен голям виенски салон в центъра на Прага.

За по-удобно, преди да тръгна, си оставих куфара в багажното отделение на летището (гола вода – ръчно обслужване и, както се оказа после, ужасно йезуитска система за таксуване при и без това високите цени на услугата – дължимата такса за денонощие от над 2 евро на куфар се дължи за всяка започната дата, а не за 24 часа - т.е. услугата ми излезе повече от два пъти по-скъпа, отколкото би била в Германия). Да не говорим, че усмихнатият и незнаещ и дума английски дядко на финала ми взе парите, но забрави да ми донесе куфара и се чудеше защо ли още стоя там и какво чакам. Но това беше почти 14 часа по-късно...

За щастие пътуването из Прага с градския транспорт не е никакъв проблем, особено през деня – транспортът няма нищо общо със софийския, достатъчно редовен е, дори и в неделя, много е точен и времето за придвижване е доста предсказуемо, дори и при сняг. Така че разходката обратно до града, приятните мигове с кафето (което аз по принцип почти не пия, но може ли човек да устои на тези чудесно приготвени кафета в заведенията с над 100-годишна традиция) и връщането преди 15 часа на летището бяха изцяло по план.

Ужасът още не беше започнал. Оказа се, че полетът за София е отменен и през този ден друг просто няма да има. Защо – един Господ знае! Най-вероятно защото чехите ги мързеше да потърсят друг екип, който да тръгне за София вечерта. Това колко ги мързи, го разбрахме доста по-късно. Както и колко са неуслужливи и несъобразителни. Глупости са това, че германците били неуслужливи – германците са съобразителни и точни и се радват, ако могат да ти помогнат с това, което знаят и това, което им е работа. Може да не ти услужват с мазна балканска усмивка, но със сигурност ще ти помогнат повече от един българин. Чехите обаче съчетават липсата на усмивка с липсата на способност да мислят как да помогнат на хората,  за които отговарят и които са техни клиенти.

Не беше лесно да разберем какво се е случило с полета за София, защото за разлика от всички други полети той не просто беше отменен, ами беше и мистериозно изчезнал от таблото, все едно че никога не е било планирано да го има. Както и да е, на гишето за информация си имаха данни за него и за това, че е отменен. А по въпроса с какъв полет ще бъде сменен и какво трябва да направим, за да получим нови билети, отговорът беше „питайте на билетните гишета на CSA”.

Не беше лесно и да се намери къде са гишетата на CSA, където ще ни бъдат преиздадени билетите. Полетите за не-шенгенските страни (по времето на това пътуване България още беше такава) се извършват от терминал едно, но от информацията ни казаха, че за преиздаването на билетите трябва да отидем до терминал 2, където били билетните гишета на CSA. Намерих ги и зачаках на една опашка, която без никакво преувеличение беше от доста повече от 500 души. При това през повечето време не създаваше и най-слабото усещане, че се движи.

По-късно разбрахме защо опашката не се движи. Защото билетите се издават практически на ръка (освен че се въвеждаха и в компютър, после на ръка се попълваха някакви сложи 5-слойни формуляри), защото от шестте гишета работеха само три, а на моменти оставаха дори и по-малко. И за капак на всичко и хората, които работеха на тях, не бяха много оперативни, а някои си бяха направо трагични. Явно неделята беше ден за новобранци или може би дори стажанти.

Общуването на опашката беше интересно – запознах се с главната архитектка на малък финландски град, с която си поговорихме надълго и нашироко за Нокиа, горите и хартиите, климата и глобалното затопляне, градското планиране, американците, европейците, финландците, българите и какво ли още не. Беше интересно, писахме купища SMS-и, водихме и телефонни разговори. Мобилните оператори за разлика от летището навярно празнуваха неочаквано големи обороти, и то от роуминг. Оказа се, че само на няколко метра околко мен има руснаци, млада двойка много симпатични гърци, трима финландци, няколко чехи, няколко италианци – изобщо ситуацията доста наподобяваше онази междузвездна кръчма от някой от ранните епизоди на Star Wars, в която имаше същества от най-различни планети, събрани в едно единствено заведение.

Тъй или иначе по опашката на моменти имаше някакво движение, така че в един момент взехме да си правим прогнози, че докъм 6 часа вечерта ще сме обслужени, смятайки колко метра сме минали и колко остават. Само че в един момент темпото започна да става още по-бавно, така че прогнозите се преместиха за 7 часа, след това за 8, а малко след осем като че ли всичко беше замряло, да не говорим, че и едно от и без това мизерните три гишета затвори въпреки всички протести на пътниците. Започнаха да валят желания за оплаквания, само че всички мениджъри предвидливо се бяха изпокрили, така че и това желание нямаше как да бъде изпълнено.

Междувременно, понеже вече бяхме доста напред, разбрахме какво се случва и защо нещата толкова се забавят. Хората тайничко бяха почнали да се групират по полети (и националности) и този от тях, който се намираше най-напред, поемаше билетите на практически всички, които са за този полет, независимо от позицията им на опашката. А обслужването на един човек, носещ примерно 15 билета, е точно колкото времето за обслужването на 15 души с по един билет. Самата опашка също все още не беше организирана, така че непрекъснато имаше опити за пререждане и съответно протести. Накрая, след като някои хора бяха прекарали по 7 часа (а някои може би и повече), се стигна и до няколко случая на истерии, крясъци вътре в опашката и до появата на полиция, която обаче поне през първия час от пристигането си изобщо не направи нещата по-добри.

Както зад гърба ни в началото имаше поне още 300 души, така в един момент те останаха няма и 30 – явно всички останали бяха „пласирали” билетите си по-напред и когато си получеха новите билети, просто се изнизваха от опашката.

Сред уморената мултинационална тълпа, въпреки всичкото напрежение и липса на информация,  добрите обноски и свежите разговори се запазиха до самия край, като изключим това, че тайничко и подмолно всеки, който имаше шанс да пререди 200-300 души, като даде билетите си на някой сънародник отпред, го правеше и след това продължаваше да се усмихва и да е много мил.

Полицаите отнесоха доста негативни изказвания на различни езици и накрая решиха, че все пак е редно да направят нещо, за да не са съвсем излишни. Опитаха да подредят някакви коридори, по които да се движи опашката, макар и да го направиха много нескопосано, опитаха и да разделят двете опашки между единствените две работещи гишета с буферна зона. За нещастие обаче в тази буферна зона беше останал временно оставения от един дребен и симпатичен, но никому непознат италианец багаж, и в резултат на будната гражданска съвест на една съвсвем млада и иначе страшно оправна българка, този багаж беше обявен за съмнителен, гишетата – затворени, а района – евакуиран, докато се разбере има ли бомба в багажа или няма. Всъщност, вече година и нещо по-късно мога да си призная, че тя направи това не само от будна съвест (която й беше и професионално задължение, тъй като беше служител от сигурността на авиокомпания Ел Ал в София), но и с надеждата, че след разрушаването на опашката след сигнала за опасен багаж може да се надяваме при повторното й построяване да заемем по-добри позиции. За съжаление обаче не успяхме, а нещата се забатачиха още повече :-)

Това всичкото – вече след 23 часа. Още близо 20 загубени за нищо минути. Бомба нямаше, а малко след като сапьорът си тръгна, се появи и самият италианец, на който беше багажа. До полунощ вече оставаха само 20 минути, щорите на гишетата се отвориха отново и се видя какво? Че едното от гишетата вече не работи... Въпреки че трябваше да работи поне още 20 минути дори и според официалното си работно време. Само че лелката, която работеше на него, явно имаше да си дообработва някакви писания и вече не й беше до издаване на билети, а само до това да си тръгне в полунощ. Всичките опити на всички, включително и полицията, да се свържат с някой от авиокомпанията, който да може да разпореди изпращане на някакви допълнителни хора, които да обслужат вече почти отчаяните пътници, претърпяха провал.

Явно неделята е свещен ден за тези хора и те нямат грам желание да си мръднат задника, за да свършат работата, която не е свършена единствено заради невероятната им неоперативност, най-вероятно резултат ако не от некадърност, то със сигурност от крайно недостатъчния опит на тези, които бяха наказани да са дежурни в тази снежна неделя. Именно дамата от затворилото гише беше най-ярък пример за некадърност. Тя набираше данните на пътниците в компютъра не просто с една ръка (защото с лявата държеше оригиналните им билети), ами и само с един пръст! На нейния показалец беше поверено нашето завръщане по домовете! Лично аз бих помислил доста, преди да й поверя правото да мие пода на терминалната зала при това ниво на компютърни умения.

Опашката, която чакаше пред затворилото ляво гише, почти подивя, но полицаите я успокоиха, като обясниха, че в полунощ, когато официално приключва работното време на лявото гише, младежът от дясното ще се прехвърли в централното, а двете опашки ще се смесят на принципа на последователното обслужване на един от лявата и един от дясната. Това хич не се хареса на хората, които стояхме на дясната опашка. Първо защото щеше да влоши още повече скоростта на обработка на нашата опашка и второ, защото бяхме видели, че на предни позиции в лявата опашка има 3-4 души, в чиито ръце имаше по над 20 билета. Това означаваше още много часове чакане.

Тук дойде обаче мигът на едно българско откритие (дело на същата млада и много оправна българка), а именно, че на Терминал 1 гишетата на CSA вече също работят, почти без опашка (защото никой не знае за това) и при това цели две от тях са отворени дори и след полунощ. Също благодарение на нейното явно добро сърце, както и това на нейната приятелка, аз също научих за този любопитен факт. С едно отиване до информационното гише научих и къде се намират тези „тайни” гишета, какво е състоянието на опашката на тях, а също и фактът, който ме ядоса много – че от доста часове тези гишета са си работели, нищо че от информационните гишета в началото ни уверяваха, че работят само гишетата на Терминал 2.

Явно и в мен бяха останали някакви следи от доброто ми сърце, така че споделих направеното откритие (с цената на 10-минутна разходка обратно до Терминал 2) и с няколкото симпатични чехи, с които се бях заприказвал преди малко и които според мен освен че бяха ядосани, че това се случва на тях, изпитваха и срам, че това се случва в Чехия и причина за него са чехи... И бързо-бързо се преместих на гишетата на другия терминал, където всичко стана за няма и 20 минути. Не повече от десет от тях в чакане да напишат билета на някой преди мен и още толкова за моя собствен.

Дотук добре, макар и доста измъчено – все пак 10 часа чакане за един билет не е чак толкова добър резултат! Тъй като беше минало полунощ, вече трябваше да се мисли и за това как ще се приберем обратно в града, защото градският транспорт след полунощ може и да съществува, но е доста по-ограничен от дневния, а още по-ограничена е информацията за него, особено от страна на хората от информационните гишета, на които предполагам, че кожодерската таксиметрова фирма, която обслужва летището, плаща специални премии за да си мълчат за това какви други опции, освен летищно такси, има един пътник, който иска да отиде в Прага. Просто правеха всичко, за да ни кажат, че друго, освен такси, е пълна глупост!

Както и да е – намерих едно информационно гише, от което не успяха много добре да прикрият информацията, а с един разговор с моята приятелка в Прага научих и как да употребя тази информация в своя полза, за да се добера обратно до хотела си, който бях напуснал на сутринта. Добре, че съобразително си бях поискал да ми направят една допълнителна резервация с твърдото настояване да бъде по същата тарифа, която бях ползвал в предишните два дни.

Тук ще поясня заради meimei, че при такава ситуация авиокомпаниите не поемат за своя сметка принудителната нощувка на клиентите си, защото събитие като затворено летище заради обилен снеговалеж не се счита за тяхна вина. Впрочем, ако човек е наистина много закъсал, съществува някаква възможност да кандидатства за частична помощ за плащане на хотела, но нямах нерви да проверявам как изобщо може да се получи такава - със сигурност беше свързано с още много чакане, обяснения и вероятно поне малко срам. Единственото, което правеха от летището, за да помогнат на устройването на пътниците с хотел, беше да предложат координатите на няколко съмнителни тризвездни хотела на ужасни цени - за разлика от официалните предложения аз бях в четиризвезден хотел за поне 40% по-малко пари.

Все пак умората си каза думата и се изкуших вместо градския транспорт да взема едно нелегално такси, с което се спазарихме да ме закара до хотела за по-малко от половината пари, които щяха да ми поискат официалните кожодери, при това щях да пристигна и само за двайсетина минути. Доброто ми сърце ме накара да взема с мен в таксито и един младеж от Колумбия, който ми беше относително на път. Момчето трябваше да прекара още 2 непредвидени дни в Прага, защото най-ранният полет за Колумбия, който му намериха, беше не на следващия, а едва на по-слеващия ден. А беше останал почти без пари.

На фона на тези премеждия бих казал, че всичко след това беше просто по ноти. В хотела се заех с регенерация на почти унищожените си крака със средствата на топлата вода и шампоаните, след това последва кратко преглеждане на пощата, постовете и др. с лаптопа (обичам го този интернет – с него наистина ти е все тая къде в света се намираш, стига там да има връзка), след това – бързо заспиване, възпрепятствано само от болката в краката, особено от прасците надолу – резултат от тези над 12 часа непрекъснато стоене прав. Събуждане, бърза закуска, отиване до летището без никакви проблеми и навреме, кратко чакане за чек-ин, кратко уважаване на безмитните магазини и отправяне към изхода за качване на самолета. Тук просто за да не е без хич, се оказва, че самолетът ще закъснее с още почти два часа, ама кой ти гледа някакво си закъснение – авиокомпания без кусур не може, както сигурно би казал Елин Пелин днес... Чехите дори ни почерпиха с купон за „освежаване” на равностойността на една бира или напитка заради закъснението...

Щастливо завръщане. Край. Искам пак. Премеждията нямат значение, когато всичко завърши добре. Вече не мразя Прага и чехите, а сега, като си гледам снимките, мисля и че ще се върна там...

Без artanis, разбира се ;-)


Тагове:   прага,   назад,   пътепис,


Гласувай:
0



1. viovioi - *
27.08.2007 13:06
Малко снимки от златна Прага щяха да са о.к., но и така е добре.От разказа ти доколкото разбирам, че и при тях положението е тук-там на автопилот.А и не изказа категоричен възторг? Това означава ли, че са по-близо до БГ отколкото до ДЕ?А някой тъгува ли по Словакия и вечната дружба? Как ли са ги разделили като се бяха срастнали като сиамски близнаци? Чудна работа))))
цитирай
2. thomas - В част 1 не намери ли снимки?
27.08.2007 13:19
Имам стотици, все пак опитах да подбера 10. А за описаните в тази част събития... просто не ми се снимаше - имах си други проблеми :-) Възторгът ми е абсолютно категоричен - мисля, че Прага е един от най-красивите градове изобщо! За Словакия - просто нищо не знам - нито колко са били добре заедно, нито колко са добре сега отделно. Не съм имал причина да го обсъждам с някого и дори не ме интересува.
цитирай
3. анонимен - Здравей, Томас,
27.08.2007 13:48
Ивнересно разказче, хехе... То красотите по тоз свят не свършват, както и човешките глупости... Ама е веселба - както ти казваш и както си го описал. Направо ми се ще ей сега да се дигна и да отида до Прага... няма да ми е скучно, въобще значи! Пък си мислех, че ние имаме патент в някои работи!!! Дълбоку заблуждений:))))))))))
цитирай
4. анонимен - Прав си, Томас
27.08.2007 15:32
В такива ситуации авиокомпанията няма вина и не бива да й се търси отговорност. Друг е въпросът, че нашите прекрасни сънародници винаги търсят някой виновен да им плати нещо и няма начин да им обясниш, че не е твоя вината, псуват наред .. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156471
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031