Въпреки кратката й и трагично завършила кариера, за мен Паша Христова си остава най-ярката звезда на българската естрада. А със сигурност най-добрата й песен (макар и не с популярността на "Една българска роза") се казва "Нека този миг да спре", известна още и като "Броя до пет". Винаги съм си мислел, че това е една оригинална българска песен, с която имаме право да се гордеем. До оня ден.

Както си бях седнал в едно ресторантче близо до офиса по време на обедната почивка, по едно време чух, че пуснаха тази любима моя песен, която доста отдавна не бях чувал. Ведната след началните акорди обаче, точно след като се включи вокалът, усетих, че нещо не е съвсем наред. Думите като че ли не бяха същите, въпреки че гласът звучеше много подобно. Заслушах се по-внимателно, защото музиката беше съвсем тиха, и следващата ми изненада беше, че думите не просто бяха други, те бяха и на английски. Явно бях разкрил поредния кавър, за който толкова почти никой не е споменавал.

Щом се прибрах в офиса, започнах разследване и след 2 минути имах и отговора - оригиналната песен се оказа "I Close My Eyes and Count to Ten" и е на Дъсти Спрингфийлд - име, за което до този момент не знаех почти нищо, дори дали принадлежи на мъж или на жена. Но име, което се оказа, че притежава доста солидно и успешно творчество, и впрочем също не особено радостна съдба, подобно на самата Паша Христова, въпреки че все пак животът е бил доста по-снизходителен към нея - родена е през 1939 година, има доста успешна кариера през втората половина на 60-те и през 70-те години, през 1995 година й откриват рак на гърдата, а през 1999 година тя умира на 60 години.

Но да се върнем на песента (или по-скоро двете песни).

Оказа се, че "Нека този миг да спре" не е просто кавър, ами е и нещо като преводна песен. Само дето "count to ten" е преведено като "броя до пет" (за нуждите на благозвучието, не защото българите са по-нетърпеливи). Разбира се, има и доста други разлики в текста, като например тази, че в прогресивния ни социалистически текст не е споменато изобщо упадъчното капиталистическо вино. Но не искам да се заяждам. Българският текст си е много смислен и много красив, музикалният аранжимент е почти 1:1 и едва след десетина внимателни слушания можеш да откриеш минимални разлики в пианото, които в нашия вариант според мен звучат малко по-неизразително и по вина на използваната техника, и по вина на тонрежисьора, който почти сигурно е разполагал с по-несъвършена техника от британските си колеги. Що се отнася до гласовете на двете изпълнителки, наистина е много трудно да се каже коя от тях звучи по-добре. Паша е просто великолепна, може би още повече заради особеността на произнасянето на звуците, при което гласните са по-затворени от нормалното. Гласът й е мек, много лиричен и чувствен, но и много убедителен, когато му даде пълната сила, и тогава, когато се съчетаят мощ и точност, могат просто да те побият тръпки. Всяко едно от тези неща не мога да не ги кажа и за изпълнението на Дъсти. Тъй да се каже, резултатът е 1:1, като англичаните ни водят единствено с това, че имат гол на чужд терен, т.е. с това, че песента е тяхна.

И двата варианта на песента са силно заразни и ако ги допуснеш да ти влязат в главата, не можеш да се отървеш с дни от това да чуваш инструментите и гласовете, с каквото и да се занимаваш, дори и ако слушаш друга музика.

Приятно слушане. Първо - Паша Христова.

А ето го и оригиналът на Дъсти Спрингфийлд:

Ето, днес ме докараха до състояние да искам да хваля. Няма да повярвате кой. ЧЕЗ Електро. Същите, които преди няколко поста отнесоха сериозни укори за начина, по който им функционира телефонната връзка с клиентите.

Този път само за едно тримесечие те са постигнали невероятен прогрес в начина за заявяване на промяна на месечните вноски по тримесечното отчитане.

Знам, че самото тримесечно отчитане има достатъчно противници, но аз все пак уважавам техните мотиви - да ни пращат 3 пъти по-малко писма и да извършват 3 пъти по-малко физически отчитания на електромерите, всяко от които хаби време на техни служители (и пари на фирмата) и е потенциален източник на грешки и последващи разправии. Най-хубавото в системата им е, че приеха клиентите сами да си определят месечните вноски напълно свободно, като преди 3 месеца все още имах сериозна забележка за начина, по който се заявяват вноските пред тях, а именно чрез посещение на техен център за обслужване на клиенти, където трябва да предадеш написан на ръка формуляр, който само можеш да си свалиш от интернет, но не и да попълниш там.

Да, но този път с новата сметка ме чакаше и приятна изненада. Към сметката ми беше приложен формуляр за заявка за смяна на вноските, пълен с инструкции как може да стане тази промяна. Освен добре познатия метод - в център за обслужване на клиенти, вече са добавени още и следните методи:

- по пощата
- по факса
- на денонощна телефонна линия
- в интернет на www.cez.bg

Разбира се, най-интересен ми беше последния вариант, но все пак подходих към него с леко свито сърце, защото знам, че в България толкова често подобни услуги в интернет се реализират дървено и по такъв начин, че да те откажат. Нищо подобно. Цялото действие ми отне не повече от 2 минути, в които не само попълних всички данни, които системата ми поиска, ами получих и обратен мейл за верификация на моя мейл и активиране на регистрацията ми.

Оттам нататък нещата бяха дори още по-лесни, отколкото очаквах. Можех да избирам дали да си определя консумацията в киловатчасове (досега това беше единствената възможност, което си е допълнително затруднение) или директно в левове, при което системата сама изчислява киловатчасовете. Абе изобщо - песен. След секунди натискаш "Потвърди" и системата ти казва, че заявката ти е приета.

Преди 2 дни създадох във Facebook първата си лична кауза - "Спрете неграмотността!"

Въпреки че знам, че проблемът е огромен (и това може да се види всеки ден тук, в blog.bg), бях малко изненадан, че след първото денонощие последователите ми бяха точно 50, а след второто са вече над 100 и като че ли скоростта на включване на нови засега поне се увеличава. Не мога да отрека, че това ме радва. Значи все пак има достатъчно хора, за които масовото срещане на думи като незнам, впредвид, зграда, асвалт или полицайте представлява проблем.

Но тогава защо решаването на проблема изглежда толкова невъзможно?

Снощи се замислих, че каузата "Спрете неграмотността" има ужасно много общо с другата, която подкрепям - "Аз пиша на кирилица". Проблемът е съвсем сериозен. Много хора пишат на латиница не защото така предпочитат, а защото:

А. не познават БДС стандарта за подредба на клавишите (то и аз не го познавам почти и никак не го обичак, откакто не ползвам пишеща машина, защото не искам да помня две коренно различни подредби за случаите, когато пиша съответно на английски и български, но това изобщо не ми пречи)

Б. компютрите съвсем реално им пречат да ползват фонетична подредба: при старите версии на Windows вградена фонетична подредба няма, а трябва да се ползват някакви външни решения като пиратски Флекстайп, който може да ти съсипе цялата система с глупостите си, или хубавото, но неофициално и твърде апокрифно решение на ИнжИнера, а сега при Vista има някаква вградена уж фонетика, само че умишлено осакатена от велики учени от БАН с помощта на българското правителство, която допълнително отблъсква дори и тези, които вече са ползвали някаква форма на предишната.

И какво правят в крайна сметка много от хората? Просто пишат на латиница, а във всеки "официален" случай, в който им се наложи да пишат на кирилица, не им остава нищо друго, освен да псуват и пишат с отвращение.

Та изглежда една частите на решението на проблема с грамотността се състои именно в това да се даде възможност на потребителите да имат свястна кирилица на разположение. След това току-виж им се усладило и започнали да се вълнуват и какво пишат с нейна помощ.

Ако имате профил във фейсбук, ще се радвам да се включите и вие към "Спрете неграмотността!". Ето и линк - http://apps.facebook.com/causes/236452

111,111. Това ми показа току-що броячът на прочитанията. Може да не е кръгло, ама е красиво. :-)

Май трябва да черпя. Освен да почерпя с един линк към много и хубави мои снимки:

http://www.yankov.info/gallery/v/Traveller

Усмихнете се. Лично аз дори не си го мисля, даже напротив - много ги харесвам. Ама все пак когато науката говори, трябва да я слушаме...



И така, нещата са прости... Всички знаем, че една жена има нужда от нашите време и пари. Това може да се опише с формулата

жени = време х  пари.

Всички знаем поговорката "Времето е пари". Следователно в по-горната формула можем да направим субституция на време с пари и тогава излиза, че жени = пари х пари, което може да се запише и като

жени = пари².

По-нататък ще прибегнем до още една известна поговорка - "Парите са коренът на всяко зло". Това можем да го изразим математически като

пари = sqrt (зло).

Остана само да заменим в предпоследната формула пари с корен от зло (sqrt (зло)). Получаваме

жени = (sqrt (зло))².

Коренът се неутрализира с втората степен и накрая се получава просто

жени = зло.

Ето ви го и на дъската, описано от най-добрия...



Както казах, аз не го мисля. Но ето че правилата на науката, с помощта на емпиричния опит и мъдрост на човечеството, изразени в поговорките, го доказват недвусмислено. Разбира се, засега само на шега...

В неделя вечерта кацнах на новия терминал на летище София. Може да се каже, че като изключим мрачността на самото преживяване да се върнеш сред родната цигания след толкова приятните разходки по разни цивилизовани места, иначе терминал 2 на летище София предлага един доста приличен начин България да ти каже "добре дошъл".

Всичко там е цивилизовано: качваш се от самолета в терминала през ръкав, вътре е чисто, просторно и мирише добре, паспортната проверка е бърза и цивилизована, дори и за багажа не се чака прекалено дълго (въпреки че има още какво да се желае в това отношение), магазините му са приятни, добре заредени и с достатъчно разумни цени за нивата у нас и в континентална Европа, а за капак летището предлага и изобилие от таксита, които могат да заведат евентуалния гост на града навсякъде за съвсем разумна сума, ако разбира се, не попадне на мошениците, които те дебнат още от салона за пристигащи, както и навън.

Доскоро на летище София имаше официално таксита само на една фирма - ОК Супертранс и като изключим това, че можеш да попаднеш понякога на шофьор, който пуши, не си е доспал или не може да спре да си говори глупости по мобилния с "колегата", докато те вози, иначе може да се каже, че човек трудно можеше да намери от какво да се оплаче. Отскоро на клиентите се предлага дори и избор - установих, че на официалната точка, откъдето се взимат таксита, вече има две колони - едната от таксита на вече споменатата фирма, а другата - на Такси С Експрес (по-известни като 91280). Никой да не се шашка, не им правя безплатна реклама, а точно обратното.

Излязох с куфарите си, тръгнах към такситата и понечих да се насоча по навик към първото такси на ОК, когато шофьорът на стоящата до него кола на Такси С Експрес ме покани да се кача в неговата кола (в първото на опашката на конкурента му и без това в момента някой си товареше багажа, така че в поканата имаше логика). Понеже нямам някакви пристрастия към една от двете фирми (и двете са ми известни като свестни и немошенически), веднага приех поканата и след минута вече пътувахме в посоката, която исках. Прилично разстояние от 10-11 километра, което съм минавал много пъти и с такси, и със собствената си кола, и което знам прекрасно и като цена, и като дължина. Погледнах все пак с каква начална такса и с каква тарифа се возя и всичко, както и очаквах, беше съвсем наред, особено като за нощна тарифа.

По пътя ни имаше нулево движение, никакви светофари (беше почти полунощ) и карахме по съвсем ясен маршрут, който винаги е един и същ. В движение ми направи впечатление, че скоростта на нарастване на сумата е малко над очакванията ми, но нищо чак толкова страшно - вместо очакваните около 9-9.50 лева за нощна тарифа сметката стана 12.36 лева. Но тъй като ми се стори малко подозрителна, все пак си поисках бележката накрая - ей така, за домашен анализ.

Какво прочетох на нея? Че сме изминали 16.618 км и че сме имали 43 секунди престой. За престоя... не се сещам даже и един светофар да ни е задържал, защото основната част от пътя ни беше по Цариградското шосе и след това на телевизионната кула имахме зелен светофар на празен път, но не мога да се закълна дали преди това, на завоя преди моста на летището, не сме почакали половин минута. Много е възможно да е било точно така. Но друго се питам: как успяха да добавят 5 километра към маршрута за само 11 изминати!? Явно е хакнат или таксиметровият апарат (не им ли писна вече), или по някакъв начин самият механизъм, който предава движението от двигателната система на колата към таксиметровия апарат.

Във всеки случай, макар и да става дума за дребна шашма, подобна проява си е неприятна и създава ужасно лошо впечатление. Не само към анонимния шофьор, при който надали някога повече ще ми се случи да се кача, но и към цялата фирма, която той всъщност представлява (и която може да няма никаква вина за неговите действия).

Та мисълта ми беше, че този човек просто по цял ден си реже клона, на който седи. Излъгвайки ме с около 5 километра, той спечели от мен 3.50 лева повече. За това разстояние и при тази сметка аз със сигурност щях да му оставя 2 или 3 лева бакшиш за доброто и честно поведение. В крайна сметка му оставих 6 стотинки, защото бях убеден, че не виждам реална и честна сметка. И ще гледам повече да не се качвам на кола от неговата фирма. Предполагам, че и много мои познати, на които ще разкажа случката, и хората, които прочетат този пост, ще направят същото. И накрая познайте дали човекът ще спечели нещо от желанието си да е мошеник на дребно? Убеден съм, че не. А при това ще навреди и на много свои колеги.

Не разбирам от наркотици, но вече смятам, че между обикалянето на света и взимането на наркотици има доста общо. Ето вижте защо...

1/ И с пътуванията, и с наркотиците е едно и също – веднъж започнеш ли, спиране няма.
2/ И едното, и другото рано или късно ти поглъщат всичките пари.
3/ Колкото повече консумираш, толкова повече изпитваш нужда от още.
4/ И двете ти доставят огромно удоволствие.
5/ И при двете има както добра и посредствена стока, така и опасни ментета.

Разбира се, има и няколко разлики...

1/ Пътуванията не ти съсипват здравето, точно обратното – зареждат те с енергия.
2/ Досега не е известно някой да е умрял от свръхдоза пътешествия.
3/ Пътуването в общия случай е законно.

Още снимки от местата, които съм посетил през 2008 година и които са представени в този календар, можете да намерите в моята онлайн галерия: http://www.yankov.info/gallery. Ако пък искате от напечатания календар в прозрачна кутийка за бюро, просто ми свирнете и ще се радвам да ви подаря един.



Ето и съдържанието на вътрешните страници на Пътешественик 2009...
Всички снимки (c) 2008 Стефан Янков, фотография на корицата - Евгения Филева


01. Изглед от West India Key, Canary Wharf, Лондон, Великобритания
Моята 2008 година започна с първото ми пътуване до един от най-великите градове в света – Лондон. Всъщност в 0:00 часа на 1 януари не бях дори в самия Лондон, а неволен пленник на метрото му, двайсетина метра под града. Минути след това попаднах в най-огромната и компактна маса хора, която някога съм виждал на едно място. После се оказа, че в този микроскопичен район на града, състоящ се от само няколко улици, в онзи момент е имало над 700,000 души. Но това е прекалено дълга тема, за да бъде обсъждана подробно в календар. В този кадър от West India Key наред с няколко сгради в стила, характерен за прекалено модерната за Лондон архитектура на района Canary Wharf, се вижда и фрагмент от първия параход в света – SS Robin – реставриран и наскоро преврънат в галерия.



02. Изглед от Via Indipendenza, Болоня, Италия
Болоня е красив и много приятен за пребиваване италиански град, за който не знаех почти нищо преди първото ми посещение в него преди почти 3 години. Всъщност имах някакъв смътен детски спомен за международния фестивал за детски песни „Златната монета”, с който ни занимаваха от време на време медиите по времето на социализма, вероятно заради наши успешни участия в него. Както на много места в Италия, в Болоня силно се чувства историята. В града има добре запазени архитектурни паметници и от времето на Римската империя, и от Ренесанса, а стилът на много магазини, заведения и хотели също носи усещане за история. Via Indipendenza свързва гарата с историческия център на града. Тротоарите на тази красива улица са почти изцяло заети от колонади.



03. Поглед от самолета към Истанбул, Турция
Истанбул не е моето любимо място в света, но не мога да не призная, че от въздуха градът изглежда повече от внушително и предизвиква уважение. Разбира се, гледана отгоре, столицата на Пакистан, Карачи също предизвиква уважение с мащаба си, но там липсва всякаква подкрепа от земята, докато Истанбул предлага история, култура и доказателства, че съжителството между цивилизациите не е невъзможно. И все пак този град притежава и доста негативи, най-очевидният от които за мен беше в това, че улиците му доста приличат на софийските – добрата и стилна архитектура е приятно изключение сред океан от хаотична посредственост. И въпреки че и в Истанбул има доста пропуски в реда и чистотата, все пак турците са поне с няколко крачки пред нас в това отношение.



04. Изглед към пристанището от връх Виктория, Хонконг, Китай
Още след първото ми посещение в Хонконг преди една година, той стана за мен едно от няколкото места в света, в които съм готов да се връщам отново и отново при всяка възможност. Когато излезеш на терасата за наблюдение на връх Виктория, дъхът ти наистина спира от гледката, която се открива към Хонконг и пристанището Виктория. Колкото и клиширано да звучи, това е единствената истина. Няма значение, че преди това си виждал много пъти кадър, подобен на този, нито че съзнаваш много добре, че гледката със сигурност ще е величествена. Не помага за притъпяване на изненадата и фактът, че преди това си се качил до върха по стръмния хълм с помощта на въжен трамвай, построен преди повече от век, при движението с който околните небостъргачи изглеждат наклонени под 45 градуса.



05. Улица в Чайнатаун на фона на небостъргачи, Сингапур
Бяха ми казали, че щом харесвам Хонконг, непременно трябва да посетя и Сингапур, защото той ще ми хареса още повече. През 2008 година успях да стигна и до него. Сингапур е островна микродържава, намираща се в най-южната точка на Малайзия и е основан от сър Стамфорд Рафълс като търговски пост на British East India Company през 1819 година, а пълна независимост получава през 1965 година. Днес Сингапур е заслужено известен като важен финансов и търговски център в региона, но също така и като шопинг и кулинарен рай. Там живеят заедно представители на доста етнически групи – малайзийци, индийци, араби и китайци. Освен модерните сгради, в града има и квартали, наречени Индийския, Арабския и Чайнатаун, които носят архитектурния и  кулинарния дух на съответните етноси.



06. Вход на будистки храм, Макао, Китай
Когато в края на 20 век получава обратно Хонконг от Великобритания, а Макао – от Португалия, светът е притеснен, че тези оазиси на западната цивилизация ще се претопят от социалистическата държава и ще загубят своята свобода и идентичност. Нищо подобно не се случва от доста години. И двете бивши колонии имат статут на специални административни райони на Китай, което позволява да бъдат посещавани от много чужденци без виза, докато движението на самите китайци към тях е силно ограничено. Хонконг е ключов финансово-търговски център на Азия, Макао се развива като вторият световен хазартен център след Лас Вегас. Но освен лъскави хотели и казина, там могат да се видят и забележителни архитектурни паметници – и на колониалната, и на традиционната местна архитектура.



07. Къщата на Хундертвасер, Виена, Австрия
Виена е още едно от онези места, които няма да ми омръзне да посещавам. Винаги намирам нови места в този красив и богат на култура и толкова стилен град. Една от по-нестандартните забележителности на Виена, която открих тази година, е къщата на Хундертвасер. Построена е между 1983 и 1986 година по дизайн на художника Фриденсрайх Хундертвасер и е известна с характерната си многоцветна фасада, неравните подове, покрития с трева покрив и дървета, израстващи от стаите. За своя дизайн Хундертвасер не е искал никакви пари, а е заявил, че го прави, за да попречи нещо грозно да бъде построено на това място. Къщата се състои от 52 апартамента, 4 офиса, 16 частни и 3 обществени тераси. Тя е една от най-посещаваните сгради във Виена и част от културното наследство на града.



08. Залез на остров Сентоса, Сингапур
Освен ултрамодерен и едновременно с това – етнически разнообразен град-държава, Сингапур е и забележителен екваториален рай. Почти в центъра на града върху площ от 637 декара се помещават изключително красивите Ботанически градини на Сингапур, в които можете да попаднете в истинска джунгла, в прекрасната градина на орхидеите, в градината на еволюцията или дори в градината на
джинджифила. А внушителен мост или живописна въжена линия могат да ви отведат до съседния остров Сентоса, който е ваканционният оазис и една от особено красивите забележителности на Сингапур. Всяка вечер след залез слънце на самия плаж има представление на Songs of the Sea – музикално шоу, което съчетава актьори, лазерни светлини, фонтани в морето и истински огън.



09. Мостът Хохенцолерн на фона на Кьолнската катедрала, Кьолн, Германия
Всяка четна година в края на месец септември Кьолн е домакин на най-голямото изложение за фотография в света – PhotoKina. В тези няколко незабравими дни панаирът и целият град се изпълват от много десетки хиляди хора, за които фотографията е професия, хоби или и двете, а по улиците могат да се видят най-много фотоапарати на квадратен метър в света (и разбира се, техните собственици непрекъснато снимат). Привечерната разходка над Рейн по моста Хохенцолерн от панаира към катедралата или към многобройните ресторантчета на брега на реката е част от дневния ритуал на PhotoKina за неговите посетители, както и ежедневното убеждаване в качествата на местната бира. Струва си да се приеме и предизвикателството на 509-те стъпала до върха на катедралата.



10. MGM Grand хотел и казино, Макао, Китай
Независимо че не съм запален по хазарта (поради което дори не ми се е и ходило в Лас Вегас), при посещението си в Макао тази година толкова се впечатлих от внушителната архитектура на храмовете на късмета (почти всички хотели и казина в Макао са копия на своите американски първообрази и собственост на същите компании, които притежават оригиналите в Лас Вегас), че успях до голяма степен да разбера хората, които са запалени по хазарта – впрочем само онези, които го практикуват не защото вярват, че той ще ги направи богати, а заради атмосферата на лукс и безгрижие, която така успешно им създават собствениците на първокласните хотели и казина. И макар и да е тъжно, че хазартната индустрия се издържа от наивността на хората, не може да се отрече, че тя поне им взима парите със стил.



11. Небостъргачи на фона на нощното небе, Хонконг, Китай
Хонконг е един от големите световни финансови центрове и това личи силно в архитектурния стил на неговите административни сгради. Впрочем там небостъргачи се строят не само за офиси (което добавя още внушителност към имиджа на финансовите институции), но и за жилищни сгради. Причината? Ограничена площ и доста сериозно по численост население. Хонконг има 7 милиона жители (почти колкото България), а общата му площ е едва 1104 кв.км., или точно 1/100 от площта на България. Затова единствената посока за растеж на града е нагоре – чрез разрушаване на ниските и по-стари сгради и построяване на тяхно място на високоетажни комплекси, съчетаващи в себе си търговски, офисни и жилищни площи, включително с интегриране на улици и обществени пространства в техните рамки.



12. Восъчни фигури на Битълс, Музей на Мадам Тюсо, Лодон, Великобритания
Последното нещо, за което мисля в Лондон, е времето навън. Дори и да вали (което се случва често, но рядко е проливно и неприятно), там метрото като че ли винаги е достатъчно близо до теб, а и има достатъчно интересни места на закрито, в които може да се прекарат много приятни часове. Многобройни галерии, музеи, мюзикъли, концерти – сигурно и десет пътувания до Лондон няма да ми стигнат, за да мога да кажа, че съм видял достатъчно от тях. Очаквах музеят на Мадам Тюсо да е едно от най-интересните места в града за мен, но все пак не очаквах толкова много. Фигурите на световноизвестни знаменитости, велики хора и злодеи изглеждат абсолютно истински. А което е най-приятното – всеки има право необезпокояван да се снима с който си поиска свой любимец.



Бонус. Красива витрина на магазин за деликатеси, Болоня, Италия
Това беше един от онези редки моменти, в които фотоапаратът успява да превърне нещо ежедневно в изключително. Както се разхождах в една мразовита февруарска вечер по една от малките улички в историческия център на Болоня, погледът ми беше привлечен от този забележителен магазин, на чиято витрина, а и по целия му таван, бяха подредени изобилно, но с много вкус някои от най-популярните италиански деликатеси. Останалото го свършиха моето любимо Sony DSC-R1 и подходящата светлина. Една от любимите ми снимки.

Всъщност на демагозите изобщо не им пука за нашето обаждане. А кои са демагозите? Не е един - много са. Главно героите от вица "Ало, Топлофикация ли е?". "Не, Електроснабдяване сме!". "А, нищо, и на вас да ви ... майката!"

Това, което ще разкажа по-долу, важи почти без промяна и за БТК, а при кабелните оператори е дори още позле, но конкретно в случая имам предвид ЧЕЗ Електро България АД, с които се мъчех да се свържа от събота вечерта, после в неделя през деня, а после и тази вечер. Правил съм и няколко предишни опита в различни случаи, когато исках да съобщя за авария и пак прекарвах може би по 10 минути на мобилния телефон, докато разбера, че всъщност никой няма да ми обърне внимание (защото е вечер или пък неделя). Може би са прави да искат да си почиват в тези моменти и аз съм склонен дори да им уважа това право, само че дори и самите те твърдят друго.

Новият им телефон за връзка с центъра за обслужване на клиенти - 0700 10010 - го рекламират навсякъде като денонощен. Ама я опитайте да говорите с оператор... Не ви мърдат 10 минути чакане, през които автоматичният глас, който след втората минута ти иде да го удушиш заради това, че е толкова спокоен, когато ти имаш проблем и нямаш време, непрекъснато ти повтаря, че съжаляват, но в момента всички техни консултанти са заети и ще те свържат с някой от тях при първа възможност. Също така ти казват "моля, изчакайте, защото вашето обаждане е важно за нас", което перфектно се опровергава от факта, че трябва да го чуеш десетина пъти, преди някой наистина да ти обърне внимание. Следва тиха музика около минута (слава богу, че при ОК супертранс е оглушителна) и след това всичко почва отначало.

А преди да се завърти този цикъл от любезности, преживяваш около минута обяснения за това какви са ти възможностите, докато си в главното меню. Всичко започва с безумния за края на 2008 година призив "моля, превключете вашия апарат на тонално набиране", като че ли някой все още има апарат с импулсно набиране след като всички централи у нас вече са цифрови!

За да проверите задълженията на битов потребител, моля натиснете 1
За да проверите задълженията на стопански потребител, моля натиснете 2
За да заявите авария, моля натиснете 3
За да получите информация за текущи промоции, моля натиснете 4
За да получите информация за предлагани услуги и цени, моля натиснете 5
За да се свържете с наш консултант, моля натиснете 9 или изчакайте.

Възможностите на системата са прилично представени, но има една недомислица и една отявлена смешка. Най-разумно щеше да бъде в ЧЕЗ да си има отделен номер за заявяване на аварии, или ако все пак се налага заради оптимизация на разходите (евфемизъм, който се използва напоследък за икономии) контактът за тях да минава през същия телефонен номер, трябваше тази точка да бъде първата от менюто, за да не се налага да слушаш двете очевидно по-малко спешни неща, които сега се намират в точки 1 и 2. Отделен е въпросът, че даже и след като натиснеш 3, те чака същото, което и при натискането на 9 за свързване с оператор - дълго чакане, през което само слушаш колко е важно твоето обаждане за тях (само дето с абсолютно нищо не ти го показват).

Смешката е в точка 4. Информация за текущи промоции... Някой сеща ли се да е чувал за промоция на своя доставчик на електроенергия? Примерно плащате 10 месеца, ползвате 12? Не, май не съм. Или може би - правите над 200 лева месечен оборот, ползвате 20% отстъпка? Не, и такава не. Изобщо някаква? Освен ако не е "плащате си просрочената сметка и ние ви пускаме тока", то твърдо не!

Е, да се похваля. След третото обаждане тази вечер най-после се свързах с консултант и дори получих отговор на въпроса си (макар и не особено приятен, защото за нещо съвсем елементарно, което определено може да се свърши и по електронен път, ще трябва да се разходя до някой от центровете за обслужване на клиенти в интервала между 8 и 18 часа). Но все пак май трябва да черпя! :-)

В международния ден за борба с корупцията е време да покажа защо у нас тя все не може да се пребори (впрочем след като има международен ден за борбата с нея, явно на много места не успяват, иначе щеше да има само отделни национални дни).

Разбира се, откритието ми не може да обясни защо съществува всяка форма на корупция, а само онази в МВР, където разбират, че имат проблем, и са се заели да се борят с него. Ето как:

Извинявам се за качеството на снимката, но във фоайето на самото СДВР ми беше неудобно да искам да ми създадат специални условия, за да заснема този PR бисер (по-скоро мога да очаквам след този пост да сложат табели "снимането забранено").

Първият смислов пласт в този плакат е ясен - “Да спрем корупцията в МВР”. Лошо няма. Хубаво е, че това го иска и обществото, а вече, ето, и самото МВР. Даже са дали телефон и сайт, на който може да се подават сигнали. Похвално. Няма да се заяждам защо “Сигнали за корупция” е сложено в кавички. Ще кажа и още нещо хубаво за тази инициатива - плакатът беше там доста дни преди международния ден за борба с корупцията.

Само че цялото положително впечатление се изпарява, когато прочетеш какво пише в онази черна ивица долу вдясно:

“МВР - лидер в борбата срещу корупцията”

Моля? А като сте лидери, защо при самите вас има корупция (и то не според мен, а според вас самите, след като ни призовавате да я спрем)?! Какво излиза, че както винаги у нас, обущарят пак ходи бос?

Всъщност ако допуснем, че всичко в този плакат е истина и е казано искрено, то именно в това се крие и обяснението защо корупцията в МВР още не е преборена. Защото борбата с нея е оставена на самия й носител. Все едно да назначиш банков обирджия за охранител на банка и да чакаш обирите да спрат. Или да назначиш съдии от средите на рецидивистите и да чакаш да се ликвидира престъпността. А впрочем защо ли и с престъпността нещата са зле?

Снощи имах рядко разочароващо музикално преживяване. Концерт на една от любимите ми групи от миналото, с чието име свързвам десетки безспорни хитове, които не само ние, които сме слушали при излизането им, но и младите хора на по 20 години знаят и днес. Една от двете емблеми на 70-те години - Boney M (по-твърдо настроените да не спорят - и те ги познават, даже и да не си го признават).

Дотук - добре. Хубавите очаквания са необходимо условие за един добър концерт. Но оттам нататък се почна с разочарованията.

Първо, когато се дръпнаха завесите, не видяхме никакви Boney M, ами Трамвай номер 5. Пяха малко кавъри на Boney M и малко свои песни. Не беше трагично, още повече ползваха собствените си гласове, които все още си стават, Петко изглеждаше малко уморен и смачкан и 1-2 пъти едва не се преби на сцената, спъвайки се в разни озвучителни уреди по пода, но все пак звучеше добре, а "девойките" изглеждаха направо перфектни, като се имат предвид годините им. Само липсата на мулатката правеше впечатление, но се преживяваше. И все пак седяха някак си евтино и жалко, особено когато заговореха в опит да надъхат публиката, дошла за съвсем друго, със собственото си величие.

Хубаво, попяха 20-25 минути и си отидоха.

Настана приятното неколкоминутно очакване на главните действащи лица. Те пък си бяха оставили включени микрофоните, така че докато се наместваха по сцената, се наслушахме на куп паразитни усилени звуци от местене на предмети, настройване на инструменти и разговори. Което обаче беше нищо на фона на 6-кратното поредно и досадно и със силен звук излъчване на рекламите на организаторите на концерта от БГ Арт, Фолксваген и Юнион Ивкони на екраните в залата, докато публиката заемаше местата си, придружено и от 6-кратна молба да изключим мобилните си телефони още в момент, в който това изобщо не беше необходимо, но организаторите просто бяха напъхали това послание в рекламата си. Явно не само ние не знаехме името им, но и те не знаеха още как се прави концерт.

Дойде моментът да видим и Boney M.

Тук в първите секунди не обърнахме внимание на смисъла на приветствието "посрещнете оригиналния член на Boney M - Мейзи Уилямс", но когато завесите се дръпнаха, разбрахме, че това е най-важното, което ще чуем тази вечер. Тя беше единствената останала от оригиналния състав на групата. На мястото на Боби Фарел беше някакво облечено в бял костюм лондонско денди с леко арабски вид, чието име няма как да запомня, пък и самото то говореше толкова лигав английски, че нито едно друго име не стана ясно, когато ги представяше, но по-лошото беше и че пеенето му не носеше нищо от духа на Boney M. Другите две вокалистки също бяха нови, горе-долу на възрастта, на която са били оригиналните вокалистки в края на 70-те, и въпреки че бяха достатъчно красиви и със същия цвят на кожата, в пеенето им също нямаше нищо бониемско - едната избиваше към госпъл, другата беше по-скоро безлична, а дендито пееше отявлен фънк.

Деветте музиканти бяха също чисто новички и специално ни се похвалиха, че осем от тях били от Лондон, а деветият, перкусионист на име Иво, бил дори от София. Разбира се, не бяха никак лоши музиканти - не ме разбирайте погрешно - смятам, че биха били достойни за произволна джаз или фънк формация. Но не и за Boney M. Даже нещо повече, не считам, че някой има право да използва името на тази легенда, особено ако ще се изгаври така грозно с тяхната музика. Но предполагам, че и на Мейзи Уилямс, и на пенсионираните членове все пак им е по-добре от финансова гледна точка легендата да продължава да се изявява на живо, а те да си прибират пари като собственици на марката. И все пак публиката не мислеше така.

Като изключим група младежи в публиката (доста от тях всъщност дори не бяха истински зрители, а пуснати в залата дейци на антиспин движението, облечени в червени тениски, показващи това), които сигурно само са чували за Boney M и щяха да скачат дори и ако им бяха пуснали само един ритъм бокс, останалите гледаха много скептично на всичко, което се случва на сцената, най-малко десетина души от седящите в нашия сектор дори си тръгнаха възмутено след по-малко от половин час, през който стана ясно, че всъщност няма да чуем това, за което сме дошли (нямах видимост какво става назад - може да е имало и други), комуникацията между групата и публиката беше гола вода, колкото и да се опитваха да ни надъхват и да ни карат да им отговаряме колко сме горещи и готови за парти или просто да пеем заедно с тях, а накрая им се наложи да си изпросят двата биса, защото иначе никой нямаше да ги извика за тях.

С менте биса само допълниха картинката на общото фалшиво приповдигнато настроение, което опитваха да създадат, като ни наричаха непрекъснато party people и ни призоваваха да съборим залата (bring the house down). Да не говорим колко пъти трябваше да чуем и лицемерието god bless you all.

Отврат. Подигравка. Срам. Така не се прави. Това е изкуство и то не е Макдоналдс, за да се дава на франчайз.

Никакво земетресение не е имало вчера - това поне е изводът от страницата на Геофизическия (наричащ себе си още Геофизичен) институт на БАН.

Реших, че ако някъде ще намеря истината за това какво точно са били земетресенията снощи и сутринта, то това трябва да е при тях. Логично, нали? С google страницата му беше на една стъпка разстояние (малко несигурна стъпка, защото както казах, дори и самият институт не успява да се самоопредели еднозначно по име, но все пак излиза на достатъчно челно място).

http://www.geophys.bas.bg/ (уж на английски)
http://www.geophys.bas.bg/index_bg.htm (на български)

Не ми се говори за дизайна на главната страница, нито за това защо в английския й вариант новините са на български, нито защо поне в Mozilla Firefox всичко изглежда ужасно, нито дори защо оформлението на страницата няма нищо общо със стила на страницата на самия БАН, част от който се явява и този институт. Не, аз не исках да се занимавам с тези подробности. Исках да отида направо на същественото - информацията за земетресението.

Доволен открих, че линкът "Сеизмична информация" се намира на челно място, макар и да се чете трудно заради ужасната несъвместимост на сайта със съвременните браузъри. Цък!

http://www.geophys.bas.bg/seismo/felterq/seis_inf_bg.htm

Тук се оказа, че за да стигнеш до заветната информация, трябва "да минеш още едно ниво" - да кажеш дали ще попълваш Анкета или те интересуват Усетени земетресения. Ясно какво искам. Цък.

http://www.geophys.bas.bg/seismo/felterq/felterq_bg.htm

И ето какво открих там (не снощи, не! днес - в деня след земетресението в 22:08 снощи, а и след това от 7:03 сутринта):

Усетени земетресения

---

2008

2008, 5 ноември 07:37 UT 43.15 N 27.46 Дълбочина 10 km Md 3.9 Io 5 EMS

Ми това е положението. Според БАН в България не е имало земетресения от точно 10 дена. Надолу има информация и за други, по-ранни земетресения, като предишното е от 12 май 2008 година. Което някак си пак ми говори за пропуснати събития - не може на цялата територия на България да не е имало усетено нито едно земетресение повече от 6 месеца, което да е достойно поне за споменаване на тази страница. Още повече за онова от 5 ноември научих точно от нея - не си спомням да са го споменавали по медиите.

Излиза, че както немалко хора казаха снощи, това май не беше земетресение, а взрив. От друга страна, макар и усещането наистина да не беше като от земетресение, а като от изтърван много тежък предмет, все пак обхванатата територия и липсата на звук от взрив или паднал метеорит където и да е в София (а и на взривени сгради, които да потвърдят тази теория), говори, че всъщност е имало точно земетресение. Даже две, почти идентични. Малко по-особени, защото изглежда епицентърът им е бил насред София, под Южния парк, малко странни и по продължителност (не повече от 2-3 секунди всяко), но все пак земетресения. Достатъчно силни и сериозни като явления, за да развълнуват милиони и да предизвикат хиляди коментари във всеки новинарски сайт и портал. Само не и да развълнуват баш професионалистите от Геофизическия (или геофизичен, обърках се вече) институт на БАН, които да ги отразят в сайта си.

Само че тях земетресението ги е изненадало. Събота все пак е почивен ден - какви са тия земни своеволия, за тия земни недра работно време няма ли!?

Банално ще е да кажа "ето такава е цялата ни работа в България". Ама какво друго мога да кажа!?

Още повече за няколкото часа след излизането на този пост научих, че положението не е по-добро и в сайта на Националната служба Гражданска защита към Министерство на извънредните ситуации, където последният бюлетин за положението в страната е от петък, 14 ноември. Сутринта.

И в заключение ето един полезен линк на Европейско-средиземноморския сеизмиологичен център, който дължа на gothic и в който винаги може да се намери информация за последните земетресения, станали в произволна точка на планетата.

http://www.emsc-csem.org/index.php?page=current&sub=list

Ох, и това не е краят на поста ми...

http://www.emsc-csem.org/index.php?page=how&sub=rts

На този адрес има списък с всичките станции, които предоставят сеизмична информация в реално време на въпросния Европейско-средиземноморски сеизмиологичен център. Сред тях е и БАН, София, България. Хайде сега цъкнете на линка на неговия сървър... От умрял - писмо. Впрочем в този момент реших да проверя има ли и друга станция с невалиден линк. В интерес на истината - има и още няколко, които не са си актуализирали информацията за собствения уеб сайт - например Ирак и Германия. И все пак и в това сме от негативните изключения.

А самият сайт на Европейско-средиземноморския сеизмиологичен център е направо вълшебен. Анимирани карти, които показват прецизно епицентъра на всяко едно земетресение по света, анкетни формуляри, в които може да се попълни свидетелска информация за преживяно земетресение, включително и да да качи снимков материал. Изобщо - сайт-мечта.

Вчера бях щастлив от очакваната, но все пак впечатляваща победа на Барак Обама, заедно с по-голямата част от света, която иска една по-разумна, загрижена, мирна и успешна Америка и изобщо един по-добър свят. Надявам се да си остана такъв и когато той встъпи в длъжност и започне да изпълнява това, което е декларирал, че ще направи. Даже не просто се надявам, но и вярвам, че ще стане така.

Но все пак тази сутрин, докато гледах репортажи за отзвука от изборите, нещо ме притесни. Оказа се, че не всички в Америка са приели победата му по начина, по който аз я разбирам. Оказа се, че дори не всички са излезли да гласуват за Обама по причината, по която аз бих го направил.

За милиони американци това беше победа на черните над белите. Възможност най-после да им покажат, че и те могат да са отгоре (т.е. на власт). А на това аз му викам етнически вот и той не ме радва. Много повече ме радват белите, които са го подкрепили заради това, което е и това, което ще направи, отколкото черните, които са го подкрепили без да разбират защо, а само защото е черен (макар и само наполовина), за да натрият носовете на белите. Видях го в празненствата, които показаха на няколко места, видях го в очите на някои хора там. Надявам се все пак те да са по-малката и да не са били решителната част за тази велика победа.

Разбира се, аз искрено вярвам, че той няма да залитне към това да се грижи за доброто само на "черните си братя", а наистина ще се прояви като глобален лидер, за който значение ще има само доброто бъдеще на човечеството и планетата, а не расовият реваншизъм.

Днес очакваното от милиарди хора по света най-после се случи. Барак Обама ще бъде следващият, 44-ти президент на САЩ. Какъв ще бъде и с какво ще бъде запомнен като президент, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно - ще трябва поне през следващите 4 години (а ако не направи нещо фатално, гарантирано ще има и още 4) да носи товара на очакванията и надеждите на онези над 100 милиона американци, които му се довериха и снощи му подариха най-разгромната победа в избори за американски президент от много десетилетия насам.



По време на кампанията Джон Маккейн няколко пъти обвини Барак Обама, че вече е почнал да мери пердетата в Белия дом. Сигурно тогава си мислеше, че е много духовит. Както и когато запя "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran". Само че американците този път не се поддадоха, успяха да отделят развлечението от сериозните неща в живота и го наказаха. И то не "с малко, но завинаги", а разгромно. Че за него лично е завинаги - това за съжаление е ясно. Но най-вероятно и за партията му ще бъде за дълго.

Впрочем, чудя се само дали Маккейн нямаше начин да изиграе картите си по-добре? Дали трябваше през цялото време да се преструва, че е силен и че има всички шансове да победи, че е недооценен като съперник от медиите и социолозите (наричаше себе си непрекъснато underdog), вместо да се обърне към онези, които се страхуват да видят как в Белия дом влиза човек с черен цвят на кожата, и да им каже "Губя! Загивам! Спесете ме!". Дали не можеше да постигне повече, ако вместо комична героиня с чаровно квартално излъчване и локално влияние беше избрал някой сериозен и достоен човек за вицепрезидентския пост? Но може би и тогава, нямаше да успее. Защото каквото и да извадеше на масата в своя полза, то щеше да носи етикета на Джордж Буш, от който толкова му се искаше да може да се откъсне. "Наследството" на Буш може да съсипе кандидатурата на всеки, чието име може да се свърже с него.

Но точно в момента е безсмислено да анализираме какво е можело да бъде, защото новият президент вече е факт. Анализът ще си го направят републиканците, за да могат след около две години, когато започне следващата кампания, да са готови с някакво по-адекватно предложение. А сега само трябва да отбележим, че благодарение на победата на Обама само за една нощ името Америка отново получи положителен смисъл за милиарди хора по света, след като в последните години "благодарение" на управлението на Джордж Буш предизвикваше предимно погнуса. Разбира се, никой не се заблуждава, че сега тя ще се оправи с магическа пръчка. Най-малко самият Обама. И промяната, която ще трябва да донесе, няма да има нищо общо със смяната на пердетата на Белия дом (въпреки че явно и това трябва да направи, най-малкото за да не разочарова Маккейн, който позна, че именно той трябва да направи измерването им). Нито с новото кученце, което децата му ще получат като подарък сега, и което явно ще трябва да се нарича "Първото куче".

Промяната ще включва действия, които стотиците милиони американци очакват с нетърпение, за да заживеят по-добре и да си върнат самочувствието на велика нация, което напоследък определено им се губи, и то напълно заслужено.

Ето и един усмихнат поглед върху проблемите, с чието решаване ще трябва да се заеме съвсем скоро Барак Обама. Този клип-закачка е част от предизборната му кампания, за която съм разказал подробно в предишния си пост - Залагам на Барак Обама...

Съвсем не от расизъм, но от това, че не познавах Барак Обама дори и по име, докато течеше кампанията за първичните избори в САЩ, бях на страната на Хилари Клинтън. Помня, че Бил Клинтън беше много добър президент, затова бях сигурен, че тя, която е била 8 години в Белия дом до един толкова успешен президент, няма начин да не е попила достатъчно, за да се представи също добре по време на своя мандат. Още повече и собственият й политически опит не е никак за пренебрегване, а пък фактът, че е жена, можеше да се окаже предимство в международната политика, в която жените са по-скоро изключение, но именно това им дава способността да постигат целите си по нестандартни начини, обикновено невъзможни за мъжете. Все пак, когато стана ясно, че Барак Обама е победител в борбата за номинацията на Демократическата партия,  изборът ми кого да предпочета за бъдещ президент на САЩ стана съвсем ограничен - трябваше да избирам между победителя, който не беше моя фаворит, и победилия републиканец Джон Маккейн, който пък, колкото и да се опитва да изглежда различен, видимо не може да предложи нищо различно от своя предшественик Джордж Буш (безспорно най-лошия президент в недългата история на тази страна), като на всичко отгоре Маккейн ми изглежда и още по-милитаристично настроен, а миналото му на военен и военопленник го е деформирало в опасна степен по отношение на употребата на сила. Пеенето пред широка аудитория на песнички като "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran" (имитирайки "Bar Bar Bar Bar Barbara Ann" на The Beach Boys) само допълваха това, което може да се прочете и в очите му - че този човек може да донесе само неприятности на света, че може и да не доживее да види поразиите, които ще направи. И освен това, макар и в прилична за 72-те си години форма, той видимо изглежда прекалено стар и доста бавномислещ. При подобен избор аз считам, че просто нямам избор, а единствен вариант. И мога само да се надявам той да е добър, защото алтернативният съвсем сигурно не е добър. Затова започнах да наблюдавам по-внимателно Барак Обама.

Определено се справяше много добре. На срещи и когато изнася речи пред избиратели, при участието си в дебатите с Маккейн, в цялостното си медийно поведение той почти през цялото време беше на съвсем различно ниво от това на конкурента си. Особено силно беше интернет поведението му, включващо много премерени, премислени, умни и абсолютно нестандартни ходове. Личеше си, че зад неговото представяне стоят усилията на много хора, които му помагат не само защото това им носи добри пари (от липса на каквито кампанията му изобщо не страда, и то изцяло благодарение на милиони дребни дарители - пак заслуга на умелото боравене със средствата на интернет), а и защото тези хора вярват, че той е човекът, който може да върне доброто име и благоденствието на Америка. Не закъсня подкрепата за него от най-различни видни американци, а най-изненадващата подкрепа дойде от републиканеца Колин Пауъл (да, сега ви чувам да казвате "то е, защото и той е негър и за него явно това е по-важно от партийната принадлежност). Аз пък съм убеден, че това е можело да бъде само пречка, защото Колин Пауъл със сигурност не би искал никой да си обясни действията му с расови подбуди и изобщо не му е било лесно да обяви публично своята подкрепа точно по тази причина.

Особено ме впечатли разпространеният в интернет клип "Wassup - 8 years later", в който под формата на реплика на изключително успешната реклама на бирата Budweiser от 2000 година се показва практически всичко, което се е променило в живота на американците през последните 8 години, които съвпадат с времето на управление на Джордж Буш. Вижте сами за какво става дума. Подобна свежа идея не може да се роди по поръчка и само заради пари.



А ето го и оригиналният клип на Budweiser:



Нарастващата безработица, ипотечната криза, безсмислената война в Ирак, трагичното състояние на американската здравна система, финансовата криза на Уолстрийт, промените в климата - точно в две минути създателите на клипа са успели да "наместят" по чудесен начин всичко, което управлението на Буш е съсипало или оставило да се съсипе за само осем години и да превърне САЩ от еталон в посмешище за целия останал свят.

Но този клип, който надали е и получил сериозна публичност, макар и сам напълно достатъчен за всеки трезвомислещ избирател, за да изпрати републиканците в заслужена ваканция, изобщо не беше най-силният ход в кампанията на Обама. Неговите хора бяха оставили най-доброто за накрая. С един достоен за книгата на Гинес "рекламен клип" с продължителност почти 30 минути. Клип, излъчен едновременно от 7 от най-големите телевизионни мрежи в САЩ в най-гледаното им време, отказан само от CNN и ABC, които "не искали да развалят програмната си схема" и чието излъчване е струвало на кампанията почти 4 милиона долара. Клип, в който Обама казва наистина всичко. Впрочем, няколко дена след като го видях, считам, че не е лоша идея да задължат всеки кандидат за висок пост да си подготви по един такъв, ако ще и без да го излъчва за 4 милиона долара. Просто за да са наясно тези, които ще го избират какво трябва да очакват от него. И да могат да му търсят сметка, ако не прави това, което е декларирал и заради което са го избрали. Ето, ако Симеон беше длъжен да обясни малко по-подробно какво смята да прави, за да ни "оправи" за 800 дни, може би щяхме да си спестим няколко пропилени години. Да не говорим за Станишев или за Бойко Борисов. Но да се върнем на клипа на Обама. Само заради този клип за няколко часа медиите успяха да измислят нова дума - infomercial (комбинация от information и commercial, което означава реклама, т.е. информираща реклама).

В него Обама успява на няколко пъти да преплете историите на няколко обикновени американци, показващи днешното състояние на страната, да разкаже за себе си и да обясни на избирателите си какво ще направи, след като стане президент (умишлено не казвам "ако стане", защото не вярвам да се съмнява изобщо в успеха си на изборите). Първата силна мисъл в изложението му, с която Барак Обама недвусмислено  заявява намерението си за промяна, накратко звучи така: "Ние измерваме силата на нашата икономика не по броя на милиардерите, които имаме, а по възможността на някой с добра идея има възможността да поеме риск и да започне нов бизнес". След това разказва едно по едно за всичките действия, които смята да предприеме, за да направи живота в Америка по-добър. Някои от най-важните му намерения включват:

- намаляване на данъците за всички семейства с годишен доход под 200,000 долара (ако на някой му се струва, че  това значи социализъм, нека обърне внимание, че изобщо не става дума за бедни хора, а за всички нормални американци, чак до горния край на онзи сегмент от обществото, който се нарича средна класа)

- данъчен кредит за всяко ново работно място, открито в САЩ през следващите две години и спиране на данъчните преференции за фирмите, които изнасят работни места отвъд океана (подобна идея надали ще се хареса в Китай и много азиатци подкрепят Маккейн по този повод, но е много възможно да подобри положението с безработицата в САЩ)

- влагане на 15 милиарда долара годишно в енергийна ефективност и разработване на алтернативни енергийни източници - действие, което освен отговорно от екологична гледна точка, ще създаде за няколко години 5 милиона нови добре платени работни места в САЩ, които при това не могат да бъдат изнесени отвъд океана.

- подпомагане на автомобилостроителите в това да се преоборудват и да започнат да произвеждат енергийно ефективни автомобили, така че автомобилите на бъдещето да бъдат произвеждани в САЩ; данъчен кредит за всеки, който си купува такава кола, така че пътищата да се напълнят с тях възможно най-скоро и да се намали до минимум енергийната зависимост на Америка от близкоизточния петрол.

- Подпомагане на развитието на малките фирми вместо на петролните, фармацевтичните и застрахователните гиганти, които са достатъчно силни да се справят чудесно и без помощта на държавата. Това е може би една от най-силните страни на програмата на Барак Обама - той разбира важността на малкия и среден бизнес за доброто общо икономическо състояние на страната.

- Големи инвестиции в образованието, включително и ранното образование, назначаване на нови учители с много по-високо заплащане (интересно, излиза, че проблемът с нископлатените учители и лошото качество на образованието тормози не само България).

- Подобряване на организацията на здравеопазването (например в посока на по-добро информационно обслужване), което ще осигури същото ниво на услугата при намаляване на годишните разходи за здравеопазване с 2500 долара на семейство.

Всички пари, необходими за изпълнението на по-горните точки, са вече осигурени от Обама чрез оптимизиране на разходите на държавната администрация и от бързо прекратяване на войната в Ирак, която сама струва на САЩ по 10 милиарда долара месечно (последното само по себе си ще донесе и куп други позитиви на страната).

Всичко това звучи невероятно логично и абсолютно изпълнимо. Разбира се, винаги е по-лесно, когато планираш подобни действия, отколкото когато се стигне до това да ги реализираш успешно, но Обама звучи като някой, който знае какво може и не се страхува да направи това, което смята за правилно.

Обама говори така, че и скептиците ще му повярват. Защото и признава, че той няма да бъде идеален, както и никой на тази планета няма да бъде. Ненапразно професионалисти в политиката казват, че човек като него се появява веднъж на поколение и смело го сравняват с Джон Кенеди. Което пък налага да помислим и за още нещо в посока на този паралел. Естествено, в живота винаги, когато някой печели, трябва да има и някой, който губи. Лесно е да се предвиди кои биха били "губещите" в една бъдеща Америка, която се развива по плановете на Барак Обама. Всички знаем и че те са достатъчно силни, за да опитат да му попречат. И можем само да стискаме палци Америка да се покаже достатъчно силно демократична, за да наложи да се спази волята на американския народ и да се даде шанс на политиката, която той е избрал.

Ако имате 27 минути и 10 секунди, знаете добре английски и искате да чуете нещо, което надали ще излезе някога от устата на наш политик - приятно гледане!

Разбира се, по тази тема очаквам сериозен отпор. Но аз си имам мое мнение и изобщо не считам, че то е без сериозни основания.

Икономическата криза в САЩ. Как и откъде се взе в една толкова силна икономически страна?

Ами от невъзможността на робите да изкарват и плащат непрекъснато по толкова, колкото са се съгласили, сключвайки различните си договори за кредит.

Какви са тези роби през 21 век? Същите, които бяха и през 20 век - тези хора, които купуват всичко на кредит и които са се съгласили да изплащат къщите си по 30 години само защото месечната вноска им е изглеждала поносима в момента на сключване на договора. А всъщност къщата им излиза няколко пъти по-скъпа заради лихвите и още с поне 50-60% - заради строителите, които могат да си позволят да продават с повече печалба, понеже хората фактически не плащат със свои пари, а с парите на банките. И със своята бъдеща свобода, разбира се.

Днес слушам как и продажбите на нови коли в САЩ са спаднали с над 20%. По същата причина. Банките вече не финансират толкова лесно купуването на кола, а американците просто са отвикнали, че можеш да си позволиш едно нещо тогава, когато си изкарал парите, с които да си го купиш. Отделно от това напълно са забравили и че трябва да си купиш една кола тогава, когато предишната вече не ти върши работа. Ама може пък и да се научат... Разбира се, това е лошо за автомобилната индустрия, която се ширеше сред изобилието от разглезени клиенти, които безотговорно си сменяха колите на всеки 1-2 години. Това неизбежно беше довело до огромно свръхпроизводство и сега дори и производството на коли да спадне 2 пъти, при новите потребителски навици това може да се окаже напълно достатъчно за нуждите на хората.

Разбира се, положението бързо се "поамериканчва" и у нас. И тук все повече жилища се купуват на кредит, а все повече коли - на лизинг (и се сменят на всеки 2 години без никаква основателна причина, освен възможността да се купи следващата, още по-скъпа кола, и пак на лизинг). И смея да кажа, че ние сме дори по-безотговорни от американците в това отношение. Масово приехме само за няколко години да ни заробят по този начин, като изобщо не обръщахме внимание, че това повиши цените на земите над 10 пъти и на жилищата - около и над 3 пъти (предимно спекулативно), а поскъпнаха и автомобилите (пак заради възможността да се разсрочва плащането им).

Естествено, все още нивото на кредитната задлъжнялост тук е доста по-ниско, но причината за това е само техническа - просто толкова е бил капацитетът на банките за подписване на нови договори. Но ако се продължава със същите темпове, само до 2-3 години ще има толкова хора, взели кредити и неспособни да ги обслужват, че неизбежно ще дойде моментът да се спука и нашият балон. И като се има предвид, че той е доста по-кух от американския (поради ниската ни производителност и нищонепроизвеждащата ни икономика), неговото спукване не е въпрос на вероятност, а само на конкретен момент.