На 18 октомври започна поредната игра на МТел - "88 коли за 88 дни". В нея на пръв поглед срещу SMS за левче бес ДДС получаваш шанс да спечелиш един от общо 88 автомобила Volkswagen Polo, по един всеки ден, като печелившият потребител се изтегля измежду участниците в играта през конкретния ден. За да се включи в играта, потребителят трябва да изпрати SMS на цена от 1 лев без ДДС, в отговор на изпратения за регистрация SMS участникът получава нов, който го уведомява, че трябва да изпрати втори с името си (още лев без ДДС). След като отговори, идва друг SMS с въпрос. Участникът трябва да изпрати трети SMS с отговор (пак за левче без ДДС). Ако отговори правилно, получава 10 точки.

И оттук нататък започва лавината. През няколко часа - SMS-и с напомняне, че с тия 10 точки си до никъде, затова продължавай да отговаряш на още въпроси. SMS-и с информация, че еди-кой-си вчера е спечелил едно Поло, а днес е твой ред. Следват и самите въпроси. От тъпи - по-тъпи. И домашната ти котка може да отговори, само има проблем да си изпрати SMS-а. Явно адресирани към най-младите хора, с умишлено небрежно-тъповат език.

Дори и да не отговаряш повече на въпросите, по няколко пъти на ден идват напомнящи SMS-и, а "откачването" от този механизъм е повече от сложно - на *88 съзаклятнически ти казват "ами получаваш SMS-и, защото явно си играл". Ти си признаваш чистосърдечно, но казваш и че вече не искаш да играеш. Обещават ти да те включат в черния списък на играта и ти си отдъхваш, въпреки че не е хубаво да си в черен списък по принцип. На другия ден обаче - пак напомняния. Вече леко бесен се обаждаш отново на *88, където ти казват нещо от типа на "ааа, вие за наденицата ли питате?!" (т.е. за играта де - но учудването е повече от странно, защото вчера сте говорили точно за нея и те точно от нея са обещали да те изключат).

Но както и да е - след като най-после "разбират" какво си имал предвид, ти казват, че трябва да се обадиш на 8888 (телефонът на самата игра) и там да поискаш да те включат в черния списък на играта. Обаждаш се. Обясняваш се още 2-3 минути (платени, но хайде да не се заяждаме за глупости), накрая и там "разбират" нерабираемото ти желание да не играеш ("ама защо, нали вече си играл!?") и ти обещават, че ще те включат в черния списък на играта. Звучи ти малко като заплаха, но какво да се прави - терминология - важното е, че поне спира тормоза.

Само че успешният край на играта идва само ако си твърд и упорит. Ако си по-комуникативно настроен или с хазартен дух, просто отговаряш. Една моя позната на 8 ноември, през нощта след рождения си ден, решила, че днес ще има късмет (защото е родена на осми, а играта е свързана с много осмици) и в продължение на 2-3 часа отговаряла. На всичко отгоре си мислела, че отговорите не струват пари, а се плаща само началното включване в играта. Разбира се, наивността не е извинение да не се плаща, но тъй или иначе след около 2 часа активна игра получила и един по-различен SMS - че е изчерпала 85% от кредитния си лимит едва на втория ден от новия месечен отчетен период, т.е. в този момент разбрала, че е опукала близо 170 лева за играта. И съм сигурен, че изобщо не е единствена.

Не ми се спекулира колко ли хора на ден се "изпържват" и похарчват суми, които изобщо не биха желали да похарчат, и съответно за колко лева МТел успяват да "продадат" един Volkswagen Polo. Като се има предвид, че МТел имат 5 милиона абонати, дори и само 1% от тях да се излъжат да пуснат средно по 10 SMS-а на ден, предполагам, че ще се окаже, че всяко Polo се продава на цената на Ферари, и то с всички екстри. В този смисъл нормалните хазартни игри за по-честни, защото при тях наградният фонд се формира в зависимост от приходите, докато тук наградата вероятно няма и 10% от сумата на приходите.

Интересно е децата на колко хора харчат неразумни суми всеки ден. Синът на приятел на моята "жертва" беше успял да направи почти 400 лева сметка от такива SMS-и само за няколко дни. Чу се и за други жертви.

Явно са били много, защото преди няколко дни комисията по хазарта (ДКХ) беше сезирала прокуратурата, че "Мобилтел" е организирал хазартна игра, без да има разрешение за това. Според съобщението служители на регулатора са извършили проверка в края на октомври и са установили, че играта "88 коли за 88 дни" е хазартна по смисъла на Закона за хазарта. В него е записано, че "залогът може да се изразява в увеличение в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка". Прокуратурата, доколкото разбрах, е проучвала, както могла, и е прекратила преписката.

Ето какво отговаря МТел по въпроса (публикувано на техния сайт като съобщение за пресата).

Промоцията 88 коли за 88 дни не е хазарт!
Уважаеми колеги, Нашата компания винаги стриктно е спазвала законите на страната и е пример в това отношение. Изненадани сме от спекулациите по отношение на промоцията „88 коли за 88 дни” и ви изпращаме нашето официалното становище, което съвпада с постановлението на Софийската районна прокуратура:
1. „88 коли за 88 дни” безспорно е една от най-успешните промоции на българския пазар, доказателство, че Мобилтел е иновативен лидер във всички направления и основната му цел е да предоставя най-високо качество на услуги на своите клиенти.
2. Целта на промоцията е популяризиране на SMS услугите и поощряване на лоялността на клиентите на Мобилтел.
3. По същността си „88 коли за 88 дни” е SMS игра тип викторина, която позволява на участниците в нея след показване на конкретни знания да спечелят награди.
4. Подобни викторини са популярни в много страни с по-развити пазари от българския и никъде не се считат за нарушение на закона за хазарта, защото имат познавателен елемент, наградите не зависят от постъпилите приходи, а са предварително закупени, условията за участие са напълно ясни, изпращането на SMS не се счита за залог по смисъла на хазарта, тъй като е в рамките на използваните досега тарифи на оператора и вида на промоцията не съвпада с определението на нито един тип хазартна игра, описани подробно в закона.
5. Позовавайки се на гореизложените факти, Софийска районна прокуратура постанови с постановление от 06.11.2007, че промоцията „88 коли за 88 дни” не може да се счита за хазартна игра и отказа да образува наказателно производство, като прекратява преписката.

С това съобщение иначе любимият ми мобилен оператор проявява неочаквана за мен безочливост:

1. МТел - знаете ли изобщо какво значи ПРОМОЦИЯ? Промоция означава да предлагате един продукт за известно време на ЗАНИЖЕНА цена, с цел да увеличите неговата консумация. Предлагането на SMS-и по лев без ДДС определено не може да се счита за промоция.

2. Популяризирате SMS услугите?! Те да не са нещо ново и непознато на нашия пазар? А как точно поощрявате ЛОЯЛНОСТТА на клиентите си с тази игра? Като ги лъжете, че имат шанс да им подарите лека кола? Ами нали по-умните ще сметнат много лесно какъв е шанса им, дори ако играта е съвсем честна, а по-наивните ще усетят по сметката си, че са дали много, а не са получили нищо?!

3. Викторина? Показване на конкретни знания? Отговорът на въпрос от типа на това дали Левски е революционер, полицай или футболист може ли да се счита за показване на знания? Не чух да е имало някой по-сложен въпрос. А и защо да слагате такъв, след като потребителят ще отговори само ако е сигурен, че знае верния отговор - затова за вас е най-добре той да е 100% сигурен, че знае отговора.

4. Познавателен елемент? Have a break (без шоколадче)! Предварително закупени награди? И колата с панделките пред бингото също е предварително купена, предполагам, но това не пречи бингото да се счита за хазарт. От друга страна, фишът в тотото е по-евтин от един ваш SMS, пък то се счита за хазарт. Ако случайно вашата игра не съвпада с нито една друга, описана в закона, значи има нужда от дописване на още игри в него.

5. Скъпи МТел, това, че имате добри адвокати, не ви прави невинни, поне не и в моралния смисъл на думата!

И за финал, аз разбирам, че за всичко някой трябва да плаща - и за бъдещата мобилност на номерата, и за по-евтиния роуминг в Европа, и за скъпите рекламни кампании, и за прекрасната изложба на Ян Артюс Бертран. Нещо повече, разбирам, че няма кой друг да плаща, освен клиентите на компанията. Но все пак в тази игра вие не играете честно! Използвате слабостите на "противника" и дори и да не нарушавате пряко буквата на закона (което също е малко съмнително), то все пак погазвате доста сериозно неговия смисъл.

От вчера, 10 ноември, в блог.бг е много модерно да се пише против комунизма. С него се обясняват и миналите, и днешните ни неуспехи. Той продължава да пречи на разни хора, нищо че и през 1989 година от него почти нищо не беше останало и нищо че от тогава минаха още 18 години, през които животът ни се промени тотално. Само че неговият призрак не им дава мира и дори и днес той като че ли им пречи да дишат. Познавам доста такива хора, много от тях "живеят" по форуми и блогове и непрекъснато занимават останалите с този свой... не мога да го нарека другояче, освен проблем. Чудя се с какво им пречи това "умряло куче", което те наричат комунизъм, та продължават и днес да му вадят нож! И май не ми хрумва друго (въпреки че рискувам да ги вбеся), освен че сигурно не се справят достатъчно добре след него и имат крещяща нужда някой да е виновен за техните недостатъчни успехи. Ама не върви да е виновен някой днешен, защото може да се обади и да докаже, че е невинен. Затова най-добре да е някой, който не може да се защити, примерно Тодор Живков. Или защо не - самият комунизъм!

Нека поясня. Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Нито пък някога съм бил или искал да бъда. Може би защото съм бил малко млад, за да имам време да се развия като такъв, а може би защото съм бил спиран от цивилни ченгета пред библиотеката на американското посолство, в която наивно бях отишъл да чета фантастичните романи на Айзък Азимов в оригинал, без да знам, че в очите на Партията това ще ме превърне в шпионин, за който "един ден, когато ми се отвори работа в чужбина, хората ще кажат, че не ставам, тъй като съм имал контакти с американското посолство и явно съм американски шпионин". А може би не са ми харесвали комсомолските събрания и не съм очаквал партийните да са по-интересни. Със сигурност помня, че слушах доста BBC и Свободна Европа, за да разбера как виждат другите нашия свят отвън. Не си спомням обаче някога да съм изпитвал някакъв страх от всичко това или да съм чувствал някаква заплаха или преследване заради тези си наклонности. Е, разбира се, признавам, че наученото от BBC и Свободна Европа не съм го публикувал в училищния вестник, но и за тогава, и за днес, с пълна сила важи правилото, че умният човек не казва всичко, което мисли.

И така, на мен комунизмът не ми попречи да трупам знания, да попивам култура и да се развивам в образованието си, и ако ме е лишил от нещо, то аз така и не съм го усетил. Нещо повече, не познавах и никой, за който да виждам, че е онеправдан или му се пречи на развитието. Съучениците ми бяха интелигентни, амбициозни, весели и повече или по-малко непокорни като всички млади хора. Може би някой и друг получаваше някакви привилегии или специално отношение, но съм сигурен, че днес подобни случаи в училище са много по-често срещани и по-драстични, като при това вече не става дума толкова за политика, колкото за най-груба проява на икономическо надмощие.

Освен, че не съм бил и не съм комунист, аз съм скачал наивно-искрено по митингите на СДС и съм мислел, че това, че Партийният дом гори, показва, че комунизмът си отива и че това е хубаво за всички нас. Помня и че плаках в нощта след изборите през 1991, убеден, че това, че комунистите си ги спечелиха по шампионски, е някаква мегафалшификация. Само че това си беше изборът на масата от българите, а даже и да е имало някакви нарушения, сигурно всички ще се съгласите, че те бледнеят пред днешното "демократично" пазаруване на гласове, на което стаханхме свидетели преди броени дни.

На моят дядо комунистите са му взели куп имоти и той е умрял беден и без да може да изпита никаква радост от това, което е създавал с десетилетия. Със сигурност те са виновни за неговия провален живот. Само че те надали са по-виновни с това, че са следвали разбирането на Партията за това кое е в интерес на народа, отколкото са виновни английските летци, които са разрушили къщата на другия ми дядо по време на Втората световна война, пък не се сещам някой днес да ги обвинява за тези "зверства". Просто в определени епохи хората вършат куп гадости срещу себеподобните си и това далеч не важи само за комунистите.

Всъщност комунизмът не е нищо повече от един неуспешен опит за развитие на обществото по различен от дотогавашния начин. Но изобщо не е най-неуспешният, който историята познава. И е просто част от нашето минало. Както всяка епоха, той е бил по-добър за едни и по-лош за други. Резултатите от него изобщо не са само негативни - да не забравяме, че количеството построени пътища през последните 18 години изобщо не може да се мери с това, което "комунистите" са построили за предишните 2 десетилетия, които искаме да запомним като толкова ужасни. Не може да се мери и качеството на образованието тогава и сега и все по-масовата неграмотност говори много в полза на комунизма и неговите ценности пред ценностите на консуматорското общество. Далеч по-зле сме сега и в областта на здравеопазването, културата и обществения транспорт. Освен това изобщо не бива да бъркаме обективния напредък на технологиите с "новия строй" като причина за подобряването на някои от аспектите на живота ни.

Това, което наистина пречи на развитието на ни и вчера, и днес, не е комунизмът. Пречат му самите българи. Българите, за които в училище ни надуват главата колко са трудолюбиви, а всъщност са много мързеливи и още по-крадливи. Българите, които държат не на това те да са добре, колкото на това останалите да не са по-добре от тях. Българите, които имат високи претенции към това, което получават, но не и към това, което правят за останалите. Българите, за които гостоприемството спрямо чужди и свои се състои главно в това да излъжат и прецакат "гостите" си. Българите, които и в елитни квартали на столицата през 2007 година продължават да си изхвърлят през балконите фасове, опаковки от вафли и всякакви дребни боклуци, защото улицата пред тях не е лично тяхна.

Ако наистина виновен беше комунизмът, 18 години щяха да ни стигнат да станем нещо съвсем различно. А то разликата днес е само в това, че сме малко по-богати, още по-мързеливи, много по-незнаещи и на всичко отгоре ако преди 20 години всеки мъж можеше да си оправи колата и всичко в къщи сам, то днес това е по-скоро изключение.