Навсякъде по света непрекъснато увеличаващите се цени на горивата започват да пречат на хората да пътуват свободно, особено с личните си автомобили.

Даже в САЩ, където хората са почти срастнати с автомобилите си и нормално пътуват с тях всеки ден на работа на разстояния от 50-100 мили в едната посока, в последната година се отбелязва рекорден ръст на използването на железопътен транспорт, с помощта на който хората се опитват да намалят разходите си за придвижване до и от работа, които вече са много осезаеми.

Освен че са скъпи и няма никаква вероятност скоро отново да поевтинеят, горивата, базирани на петрол и изгаряни при движението на превозните средства, са източник на парникови газове и един от важните фактори за замърсяването на атмосферата и за глобалните промени в климата.

Световните производители на автомобили залагат все повече на малките и икономични автомобили. Mercedes Benz, собственици на марката Smart, заделят в следващите години сумата от 1 МИЛИАРД евро за развитието на тези автомобили.

У нас броят на автомобилите расте с невиждани досега темпове, а придвижването с автомобил винаги и навсякъде, особено в София, е любимото занимание на повечето собственици на коли. Разбира се, за този навик си има съвсем обективна причина и тя е в недоразвития и ужасно некачествен обществен транспорт. Друга причина е и увеличаващият се жизнен стандарт на много от българите, който им позволява да се наслаждават на свободата да ходят когато и където си поискат с колата си, при това най-често сами или максимум по двама.

Масовото използване на колите обаче, освен за вече почти постоянните задръствания, е причина и за лошия въздух, който дишаме, и за шумовия стрес, в който ни се налага да живеем.

Разбира се, след като живеем в свободна държава, нормално е всеки да има право да има колкото си иска коли и да се движи когато и където си поиска с тях. По това спор няма. Но това пък не означава, че държавата не може да се намеси и да стимулира един вид поведение за сметка на друг.

Използването на повече малки и икономични коли вместо гигантски джипове с двигатели със стотици конски сили може да подобри положението доста, защото:

1. Малките коли се нуждаят се от по-малко място при движението си по пътя и са по-маневрени
2. Заемат много по-малко място при паркиране (в рекламите на Smart в Западна Европа се набляга именно на факта, че два смарта могат да паркират на едно стандартно паркомясто).
3. Разходът им на гориво често е 2.5 до 4 пъти по-нисък от този на един голям джип
4. Цената им също е няколко пъти по-ниска от тази на въпросния джип
5. Замърсяват много по-малко въздуха.

Очевидно за държавата би било много по-изгодно от всяка гледна точка да има повече такива коли и по-малко джипове. Защо:

1. Ще има по-малко задръствания, по-малко нерви и по-малко закъснения за работа. Съответно хората ще са по-спокойни и по-производителни, защото няма да мислят непрекъснато за закъсненията си сутринта, а към края на работния ден - за задръстванията, които ги чакат вечерта.
2. Ще спадне консумацията на горива, от което на хората ще им останат повече пари (единствено на тези, които продават горивата, ще им намалеят малко оборотите)
3. По-малка част от приходите на гражданите ще отива за поредния нов, голям, мощен и скъп автомобил, в резултат на което някой ден може да видят, че им остават пари и за да си платят честно данъците или поне някои дългове (е, вярно, при вносителите на автомобили може би ще отиват по-малко пари, но това все пак е по-малкото зло) :-)
4. Всички ще дишаме по-чист въздух, а улиците няма да се задъхват толкова от огромните спрени на най-безобразни места чудовища.

Държавата не може да накара хората да използват малките автомобили, но може да направи така, че те да започнат да ги предпочитат и дори харесват.

Харесването е малко по-сложно нещо - за него е необходима продължителна ПР и обществена рекламна кампания, в която да се обяснят предимствата на икономичните и малки автомобили и да бъде направено използването им да изглежда модерно и "куул". Това изобщо не е невъзможно да се случи, а и доста марки (Тойота, Мазда, Ситроен) всъщност го правят, но го адресират главно към най-младите шофьори. Този етап американците биха нарекли "борба за сърцата и умовете на хората".

За предпочитането е необходимо само да се предвидят преференции за онези, които купуват малки и икономични автомобили. Например освобождаване от данък за колата за някакъв период, по-ниски пътни такси, признаване за фирмен разход на разходите за гориво и поддръжка, за да използваш малката си лична кола за пътуване на работа, и други подобни.

Вместо това какво се прави - точно обратното: дава се право на ДДС кредит при закупуване на ДЖИПОВЕ и луксозни 7-местни (всъщност предимно псевдо-седемместни) лимузини, защото по една странна случайност те попадат в описанието на превозните средства, които би трябвало да са необходими на фирмите за бизнес цели. Убеден съм, че когато е дефинирал що е то бизнес автомобил, законодателят или е спал, или нарочно си е затворил очите по причини, които най-меко можем да наречем лобистки.

Само тази вечер, само по булевардите Евлоги Георгиев и България минах покрай билбордове, рекламиращи поне 3 различни марки джипове и луксозни лимузини, основното рекламно послание при които звучеше като "право на ДДС кредит".

Дали не е дошло времето да се погледне по-отговорно на проблема с автомобилите от страна на ръководството на държавата и да се направят такива промени в законодателството, които да осигурят преференции на тези, които се държат отговорно към своя град, своята държава и своята планета, вместо на онези, които използват автомобила си за демонстрация на финансовите си възможности и екологичната си безотговорност? Не джиповете, а велосипедите заслужават възстановяване на ДДС!

Получаването на електронна поща може да е досадно дори и ако нямаш по 900 писма на ден (както е моят случай). Достатъчно е подателите й да пишат така, че да ти пречат да разбереш какво искат да ти кажат. Но пък моето по-специфично положение ми дава възможност да направя и някои статистически изводи за най-често срещаните нарушения на добрия вкус, етикета и елементарната комуникационна логика, без чието спазване просто не можеш да "пробиеш" до получателя.

Липвсаща или неясна тема на съобщението (subject)
От заглавния ред не мога да разбера за какво ми пишат - или не слагат никаква тема, или темата е "съобщение от фирма Х". Може би ако имах две съобщения за деня, щях да го преглътна и да ги прочета, за да разбера какво ще ми кажат в тях. Но след като спам филтърът ми и без туй се е измъчил да разчисти 820 от 900-те съобщения, които получавам средно на ден, все пак са останали 80, сред които има доста неразпознат спам, както и няколко, които може би наистина бих искал да получа, защото в тях се казва нещо важно за мен. За да го разбера обаче, е хубаво най-важното да е казано в заглавния ред - именно от него взимаме най-често решението дали да прочетем или да изтрием едно съобщение.

Изпращане на мейл от адрес, който не говори нищо на получателя
Получаваш съобщение от представител на известна фирма. Само че по нищо не му личи, защото подателят е примерно ivanpetrov@abv.bg. Егати и корпоративната идентичност, егати и чудото. Ако и темата на съобщението липсва или е толкова ясна, колкото идентичността на подателя, то директно заминава в кофата.

Изпращане на съобщения до грешно изписан мейл адрес
За себе си съм се постарал да дефинирам всички възможни синоними на мейл адреса си (иначе казано, опитал съм да предвидя всички възможни грешки, които някой може да направи, изписвайки името на фирмата ми или моето собствено). Вариантите са общо двайсетина и всеки ден поне по 2-3 съобщения (и странно често те са важни) се "улавят" от защитната система, което съм изградил. В 99% от случаите подобни съобщения просто ще се върнат при подателя, защото няма да намерят адресата на грешно написания адрес. Аз обаче предпочитам да ги получавам, като в допълнение на това, че не пропускам информация, мога да си правя и изводи за точността на подателите като хора.

Изпращане на съобщение до открит списък от получатели
Една от най-дразнещите прояви на всякакви пиари, рекламисти и обикновени спамъри. Освен че подобно поведение дразни с това, че ти дискредитира мейл адреса, правейки го достояние често на стотици хора, които не познаваш и не искаш да познаваш, и които скоро след това с помощта на някой вирус ще го направят достояние и на истинските професионални спамъри, които вече ще го продават за пари, то често е и истински автогол за подателя. Например, конкурентна на моята фирма изпраща открита оферта до всичко живо, до чийто мейл се е докопала. В резултат аз получавам достъп до всичките клиенти на въпросната фирма, защото и те неминуемо присъстват в този списък. А и знам какво им предлагат. Много полезно!

Спамене на хора, изрично изявили нежелание да получават поща от теб
В България с това най-често се занимават всякакви консултантски фирми, орагнизиращи хиляди скъпи и ненужни семинари, семинарчета и какви ли не курсове, които изобщо не ме интересуват (последно преди малко получих оферта за "all inclusive счетоводен семинар на Халкидики", украсена само със снимки на море и яхти, както и с информацията, че в цената влизат "закуска, обяд и вечеря на шведска маса, алкохолни и безалкохолни напитки местно производство, чадъри и шезлонги на плажа и около басейна, тенис игрище". За самия семинар - почти нищо).

Използване на латиница в заглавието или текста на съобщението
Понеже много от изпращащите електронна поща у нас са хора, които трудно се справят с това да прочетат написаните до самите тях мейлове на кирилица поради непознаване на мейл софтуера, с който работят, те решават, че гаранцията за това да им бъде прочетено съобщението, е в това сами да пишат на латиница. Да, ама не са познали. Ако не съм в настроение или имам много поща за четене - трия. Особено ако латиницата е използвана и за да замаскира пропуски в обучението по български език.

Пълна липса на текст (всичкият текст е в прикачени файлове)
Алтернатива на използването на латиница. И най-калпавите потребители са се научили, че дори и кирилицата в съобщението да не се чете, то "затворена" в един DOC файл, тя ще се прочете коректно с почти 100% вероятност. Затова, за да им е мирна главата (и за да се предпазят от гнева на онези като мен, които не понасят латиницата, когато се пише на български), решават да сложат всичко в прикачени файлове. Обикновено този грях върви в комплект с липсваща или неясна тема, което праща подобни съобщения... да, познахте - в кофата.

Разбира се, има и други, по-дребни грехчета, които обаче не са толкова смъртни, освен ако не се комбинират с някой от изброениете главни грехове. Примерно - преизпращане на всякакви фалшиви предупреждения и верижни съобщения, за които е важно "до 4 часа да ги пратиш на всички, които познаваш, иначе добрият късмет няма да е с теб".

Сигурен съм, че списъкът може да се допълни, така че очаквам вашата помощ за това.