Виждаме ги всеки ден. В blog.bg, в най-различни форуми, в електронната ни поща - лична или бизнес. Стават все повече. Досадни и грозни, смешни или тъжни, отричани или игнорирани, винаги придружени с оправдания. Правописните грешки. Не тези, причинени от бързане или невнимание, а онези, по-дълбоките, които показват пробойни в знанието, които, ако хората можеха да си ги видят, щяха да се чувстват като Титаник след удара с айсберга. Сега си представете капитана на Титаник, който казва "Е, какво толкова - важното е да се движим, какво като е надолу".

Преди 20-25 години почти не можехме да видим текст, написан с грешки, особено след 4-5 клас, когато беше основната вълна на диктовките, надраскани с червено. Вярно, ще кажете, че тогава не е имало интернет. Ако обаче това ще ни е ползата от интернет, по-добре и днес да го нямаше.

Днес те завземат нови и нови територии, досущ като чалгата. Не знаят град, не знаят село, не знаят дори образование. Далеч не всеки, който се мисли за компютърно грамотен, се оказва и грамотен. По мое наблюдение възрастовото разпределение на хората, за които грешките са ежедневие, изглежда така*:



* Забележка от март 2012 година. Моля, обърнете внимание, че този пост е писан през 2007 година, така че до днес графиката е претърпяла изменения, или по-точно казано - отместване. Т.е. днес имаме нараснал брой на неграмотните 30-годишни, защото те не са станали по-грамотни за последните 5 години (с малки изключения, защото съм запалил доста хора за проблема и има такива, които са потърсили решението поне за себе си, а и доста, които са все по-критични към проявите на неграмотност).

Не искам да ми се обиждат онези 15-20% от 15-20 годишните, които пишат чудесно. Но е факт, че няма и 5 години след края на демокрацията образователната система започна да оставя след себе си хора, които не могат да пишат на родния си език. Тъжно, даже трагично.

Да опитам да подредя някои от любимите ми видове грешки (номерацията е само за улеснение на коментарите, а не подреждане на грешките по важност). Възможно е и да пропускам основни категории, но вярвам, че ще има желаещи да ме допълнят.

1. Грешно написани обикновени и добре познати български думи
Един от основните източници на тези грешки е убеждението, че в българския всичо се пише така, както се и чете: това ражда думичките като Зграда и безмислен. Тази вечер някой написа и изкимтя. Изобщо примери за такива думи срещам всеки ден. За повечето умът ми не го побира как човек може да не ги знае. Направо ужасТ!

2. Грешки в изписването на географски понятия
Българският, като всеки език, има своите особености при изписването на географските понятия. Свикнали сме с Вашингтон, Париж или Лондон. Но на много хора изобщо не им хрумва, че не познават целия свят и че само защото са прочели едно географско понятие на английски, не следва, че знаят как се пише то на български. И следват бисери като Хонг Конг (вместо Хонконг) , БанГкок (вместо Банкок) и ВенеЦуела (вместо Венесуела). Хонконг и Банкок се бъркат не само от интернет потребители, но масово и от туристически и спедиторски фирми. Върхът е, че и списанието, което се издава от консулството на Тайланд, също бъка от сгрешеното име на столицата!

3. Звучна или беззвучна съгласна
Тази сутрин прочетох сВера. Зграда вече я казах, но и тук й е мястото. Не по-малко приятно е и да те поканят на сваДба.

4. Й или И
Много грешки попадат в този раздел. Направо не знам защо още ги поддържат и двете букви в азбуката, след като хората толкова не ги уважават. Правилата са простички, начините, по които хората не успяват да ги спазват - многобройни. Любимите грешки от тази група са ми функциЙ, алергиЙ (последното май дори се появи в една реклама на Софарма), също така някоЙ (хора). Последното обаче случайно в някакви моменти може да се окаже и че не е грешка, стига човекът да е имал предвид единственото число на думата. Но когато полицаЙте дойдат, оправдание не може да има. По-безопасна, но не и по-рядко срещана е и думичката калориЙ.

5. О или У
Също любима грешка за всички, които държат да им възприемаш само мисълта, но не и на формата, в която я обличат. В едно CV прочетох, че "героинята" е неУмъжена. Някой пък заплашва във форум друг потребител, че ще го Обие. И никой не е Очуден от това. Други имат проблеми с пунктОацията (на която ще посветим отделна точка).

6. Слято или разделено.
Нова, ужасна болест. 90% от хората (впрочем почти винаги същите, които казват впредвид), пишат незнам. Че не знаят, си личи. Но трябва ли точно с тази дума да го доказват?! Разбира се, има и други варианти. Неискам също е доста разпространено, нагости също се среща. Други, които знаят, че не е хубаво да се пише слято (защото някой им е казал, че незмам е неправилно), пишат на вън. А наскоро лично на мен ми написаха извинявай те. Така де, уважителната форма трябва да си личи!

7. Чуждиците
Тук грешките понякога имат своето оправдание - думата е дошла скоро в нашия език и може би още не е намерила място в речника. Но тези случаи са много, много редки. Онзи ден попаднах на воинстващ блогър, който си настоява, че не е съгласен с официалното изписване уикенд и предпочита да пише уиЙкенд, защото така му звучало по-добре. На един автосервиз бяха написали, че монтират субЛуфери и блуту. Но в този раздел съм сигурен, че има и много по-добри примери.

8. Грешки при изговарянето
Тук подреждам безумно често срещаните гардИроб, стИлаж, аспЕрин, розАв, както и кафЕвите очи на Вики от Мастило.

9. Пълен или кратък член
Какво да се прави - в нашия език има и такава особеност. И тя не служи само за да показваш колко много знаеш, а и за по-правилно разбиране на взаимодействието на субектите и обектите в изречението. Признавам, че правилата за това кога се използва кратък и кога - пълен член, макар и да са лесни, са понякога трудоемки. Но все пак са важни и пренебрегването им не може да се оправдае лесно.

10. Пунктуацията
Тук компютърната епоха направи така, че правилата, които си съществуваха и преди това, вече ти се и отблагодаряват. Ако си наливаш текста правилно, той просто изглежда красиво на екрана. Ако ли не - веднага го усещаш, дори и без да четеш - защото текстообработващите програми не разбират какво си имал предвид и няма как да ти го изобразят красиво. А правилата са простички: не поставяй никога интервал преди точка, запетайка, въпросителна, удивителна и т.н. Напротив, след тях слагай винаги. Но само по един. Два интервала вече е грозно. Около смисловите тирета слагай интервали и от двете страни. Около късите тирета (примерно при образуване на сравнителна и превъзходна степен) никога не слагай интервали. Многоточието се изписва с точно 3 точки. Повече от 3 точки не означават, че мисълта ти е още по-незавършена, а само че си по-неграмотен.

И сега - две специални награди.

Специалната награда за най-често срещана грешка отива при
комисиоННа. Пребройте само на колко бюра за обмен на валута, че дори и банки, тази дума е увековечена на табла от плексиглас или метал!

Специалната награда за най-любима грешка отива за...
И все пак имам си един личен фаворит. Думата Впредвид. Само тя може да провали всичките проценти в по-горната графика. Нея имам чувството, че повече от 80% от хората не я знаят. Вариантите й са много - впредвид, в предвид, напредвид. Само предвид не им хрумва да напишат! Дори не вярват, че "и така може" :-)

Защо грешките са толкова разпространени и устойчиви?

Основната причина е небрежността. А причината за нея е в новите ценности, които донесе новото време. Сред тези ценности не се намират науката и знанието.

Когато човекът все пак научи, че има проблеми с писането си, той най-често си намира оправдание (примерно, че пише на латиница и тогава правописът едва ли не вече не важи).

Понякога вместо оправдание той предпочита да изрази своето презрение към правописа и към тези, които му обръщат внимание. Сигурно е прав, като се има предвид, че Стоичков не е грамотен, но пък е богат.

И все пак животът е движение на махало. Това, което не се цени днес, утре може да стане мода. По-добре е да сме подготвени за бъдещата мода с малко знания.

Разбира се, безумно рано е да казваме "остаряла е вече", когато една велика изпълнителка като Ванеса Мей е на няма и 29 години. Но когато си я гледал преди 6 години и тогава е била сигурно на 22, разликата е много осезаема (в проценти). Ако ще я сравняваме с ураган, както гледам, че правят мнозина след снощния концерт, то за мен ураганът беше тогава, преди 6 години, в зала 1 на НДК. Снощи също беше страхотно, но днес Ванеса е малко по-улегнала, спокойна и не чак толкова енергична, колкото беше на 22, но за сметка на това може би още по-съвършена.

От всичко, видяно на този концерт, бях възмутен само от това, че никой не се постара да ни каже докога ще трябва да чакаме (в крайна сметка се оказа час и половина) пред залата, след като концертът трябваше да е от 19:30 (или от 20:00, както пишеше на част от билетите, а казват, че и на част от афишите из София). Но и 20:00 да е било, никъде не пишеше, че ще е 21:00, а да седиш пред залата повече от половин час след официалното начало на концерта и никой да не ти казва колко още ще трябва да седиш, е меко казано притеснително, особено след като си чул какво се случи преди няколко дена с хората, купили си билети за Пинк. От друга страна, и 22:00 да беше станало, пак щеше да си струва чакането. Защото Ванеса е наистина много, много добра.

Въздържам се от това да кажа, че е гениална точно като цигуларка. Нейната музика е едно безспорно огромно световно явление, може би най-доброто, което се е случило на класическата музика в последните 200 години. Със сигурност е резултат от гениално хрумване, може би нейно, може би на нейни мениджъри - не знам кой е решил, че тя ще свири фюжън, но именно това я е превърнало от един от многото добри цигулари в света в звезда от такава величина. Тази музика е дала и един невиждан до момента шанс класическата музика да достигне до мнозинството от хора, които нямат нищо общо с класическата музика. Дано някой хардлайнер класик не си мисли, че това е класическа чалга, въпреки че на теоретично ниво може да се направи този паралел: музиката на Ванеса Мей е преработена класика. Преработена така, че да бъде възприемана по-лесно от днешните хора. При преработката са добавени съвременни елементи и като музика, и като използвани инструменти (електрическата й цигулка изглежда убийствено, а и класическата й е оборудвана с електроника).

Когато свиреше, Ванеса честичко притичваше до някакво място на сцената, на което риташе някакъв бутон, очевидно променящ тембъра на звука на цигулката в съответствие с желаното звучене за съответното парче.

За азиатка Ванеса говореше изключително добър английски, особено в началото. Когато се отпусна, "включи" на китайски английски, при който има нелогично много тихи и много силни части в думите, а краищата им липсват напълно, но дори и тогава й се разбираше почти всичко.

Концертът започна доста спокойно, с няколко почти нехарактерни за по-ранния й период парчета. След това ураганът се разфуча, когато се върна към първия си албум, а малко по-късно дойде и черешката на тортата, примесена с малко български срам.

В една от композициите специална роля беше отредена на един британски младеж, който явно можеше да превърне в ударен инструмент четка за зъби, чифт чехли, консерва или саксия, стига да имаше от тях под ръка. Но точно такива нямаше, затова пък имаше някакви странни спагетоподобни пръчици, едни особени гъвкави пластмасови пръти, с които предизвикваше свистене на въздуха по аборигенски образец, какви ли не чукове. Основната част от това изпълнение беше на колене, а Ванеса през това време беше поседнала на ръба на сцената и свиреше така.

Неприятният момент дойде, когато младежът се изправи и върху коленете на безупречните му черни панталони се видяха едни големи и доста бели прашни петна. Както се сещате, не бяха от това, че е хвърчал прах от ударните инструменти, а от непочистената сцена. Хубава работа, ама българска, биха изкоментирали в този момент жителите на Филиповци. Но разбира се, и сега някои хора ще се обадят, че на всичкото хубаво аз виждам лошото. Е, специално за тях ще кажа, че от това парче ми настръхна всичко, което може да ти настръхне, а сълзите бяха на косъм да прелеят. И те не бяха от срам за изцапаните колене.

След още няколко парчета от по-ранните й времена Ванеса си тръгна. Не че публиката й го разреши, но при двата биса, за които излезе, тя или нарочно искаше да се направи на още по-голяма звезда (не че има накъде по-голяма да бъде), като ни накара да не спираме с ръкоплясканията и виканията поне по 7-8 минути и двата пъти, или просто й се налагаше да потърси някакво освежаване и малко почивка, преди да намери сили, за да продължи.

Всички останаха доволни от музиката и цялостното присъствие на Ванеса, нейните музиканти и оркестърът на Класик ФМ радио, който също участваше във формирането на общия звук. Учудващо добър беше и звукът, предвид многобройните провали в Зимния дворец в това отношение. Вече имам твърда диагноза за тази зала. Тя не става за много шумна музика. Deep Purple, Led Zeppelin - и на двата концерта ми се искаше да не съм бил. Ужасно гъгнене, невъобразим шум и повтаряне на отразените звуци - пълна трагедия. При една музика като на Ванеса Мей обаче подобни проблеми нямаше, просто защото при нея силата на звука няма нищо общо с чудовищните децибели, нужни на твърдата музика.

Изобщо, снощи беше една велика вечер, даваща още шансове на класическата музика да спечели нови фенове.

От днес, 1 юли, и в Англия влезе в сила пълната забрана на тютюнопушене на обществени места. С това цяла Великобритания вече е свободна от тютюнев дим (за съжаление не и от миризмата на опитите на ислямистите да покажат, че не са съгласни с политиката на САЩ и Великобритания спрямо Ирак, но това е една съвсем друга тема).

Кога ли България би предприела една толкова смела стъпка? И кой няма интерес да го направим? Със сигурност не са ресторантьорите и собствениците на барове, които лобитата винаги изваждат като първи довод против въвеждането на такава забрана.

За последните, както показва опитът на вече приелите ограничението страни, не е настъпило и най-малко понижаване на приходите, дори в Ирландия, където това съсловие е било доста уплашено, са отбелязани повишения на приходите почти без изключение.

Причината? Че като не пушат, клиентите имат повече време да ядат и пият, от което всъщност заведенията печелят. Пропускаме и това, че намаляват драстично разходите им за ремонти, защото стените остават чисти далеч по-дълго, ако не са подложени на редовно опушване. Да не обръщаме внимание и на това, че сигурно една трета от задълженията на сервитьорите ще отпаднат, ако вече не им се налага да сменят непрекъснато пълните пепелници на клиентите, които си умират да се надпреварват кой ще произведе най-много фасове за единица време.

Нямам думи да изразя отвращението, което изпитвам, когато започнат да ме атакуват с тютюнев дим. Изобщо даже не ме интересува толкова вредата за здравето ми, колкото гадното усещане в рецепторите ми за миризма - колкото от дима по време на самото пушене, толкова и от неговите остатъци, които успешно залепват по дрехи, кожа и коса, както и по мебели и стени.

Разбира се, не очаквам много пушачи да разберат това усещане, а тъй като пушачите у нас са сигурно повече от непушачите, значи не очаквам да получа разбиране от мнозинството от хората, дори и всичките да четяха blog.bg. Но това, че пушачите са мнозинство, не означава, че съм съгласен България да остане държавата на пушачите. Нещо, което би доставило радост не само на тях, но и на всичките производители и търговци на тютюневи изделия.

Положението не показва никакъв шанс да се подобрява. Все повече млади хора пушат и се гордеят с това. С масовото повишаване на доходите в последните години, вместо да се промени консумацията към по-качествени цигари, всъщност главно се увеличи количеството, което се изпушва на ден.

Разбира се, приемам, че желанието ми за пълна забрана на пушенето на обществени места за момента си е чиста мечта. Но една добра стъпка към постигането на тази мечта би било, ако просто у нас не се забравят приетите вече правила. Колко заведения останаха, които да поддържат макар и недостатъчно гарантиращите чистота на въздуха салони или зони за непушачи? Като за почти всичко у нас, и тук важи поговорката "Всяко чудо - за три дни". Също като за предпазните колани (въпреки че при тях след четвъртия опит да се наложат, като че ли най-после има някакво подобрение), разговорите по мобилни телефони по време на шофиране (където положението е по-зле с всеки изминал ден) и още много, много други.

Хубава работа, ама българска. Това са нашите закони. Понякога разумни, но винаги безполезни, защото българите се гордеят с това да не ги спазват.