Много се изприказва за мъките по смяната на личните документи тази година. Всъщност всичкото бе истина, защото го потвърждаваха и приятели, а и телевизионните камери трудно могат да лъжат, когато показват огромните опашки пред паспортните служби на МВР. При описаните капацитети и изброените хора, които имат нужда от нови документи, нещата не се и очаква скоро да се подобрят, въпреки че може да се каже, че МВР полага усилия ситуацията да се подобри, доколкото може.

Вчера например разбрах, че най-после са преминали към действие по въпроса пунктовете за издаване на документи да работят в събота и неделя. Научих го съвсем случайно от сутрешните новини на Про.бг. Не го бях чул или прочел никъде другаде, а аз чета и следя доста внимателно новините. Реших, че това е моят шанс - да си пожертвам част от уикенда, вместо да загубя цял ден през седмицата, или може би и повече. А при това никак не обичам опашките, независимо дали ми ядат от работното, или от личното време. И едното, и другото са ми скъпи и не си ги давам току така.

И така, бързо пренаредих програмата за деня и се засилих по най-бързия начин към районното ми управление, за да видя каква е ситуацията. Преди това само намерих някакъв телефон на Мария Луиза 48, на който проверих какви документи ще са ми нужни. Оказа се, че и в това отношение има напредък - предишните пъти ми искаха и акт за раждане, и какви ли не други сложнотии, този път беше достатъчно да си нося паспорта, който искам да сменя, и личната карта. Нищо друго. Кеф.

Та както казах, отправих се към районното ми управление. Там отвън чакаха може би двайсетина души, което ми се стори доста обнадеждаващо. Паркирах, приближих се до входа и попитах полицая, който стоеше отвън, за да управлява опашката, каква е организацията. Бързият отговор беше, че за днес вече е късно (беше още преди 11:30, а паспортната служба щеше да работи до 16:00 часа), така че да дойда утре рано сутринта, преди 8:30, за да си взема номерче за утре. Това щяло да ми гарантира, че ще мога да мина през опашката утре между 9:00 и 16:00. Т.е. сутрин раздават само толкова номерца, колкото могат да обслужат за деня.

Не знам защо, може и да съм капризен, но този вариант не ми хареса. Не че нещо ми пречи да стана рано и да отида за номерче, просто това ми приличаше на загубване на целия неделен ден в чакане, след като още в 8:30 сутринта има достатъчно хора, които да запълнят капацитета на службата за целия ден.

Така че реших да опитам как стоят нещата на Мария Луиза 48 - мястото, където можеш да си извадиш паспорт за 8 часа, ако си на зор, но и където това е само едната възможна опция, което обаче много малко хора знаят. Малко преди 12 часа бях пред вратата, където имаше може би десетина души, а методът на организация на реда беше "поддържане на списък от доброволци от опашката". Хитро, спестява едно работно място ;-) Както и да е, записаха ме в списъка под номер 58, в момента последният влязъл номер беше 47, и двамата доброволци за секунда ми сметнаха, че мога да ходя да си върша нещо до 14:00 часа, когато горе-долу ще дойде моят ред.

Това ме устройваше напълно - за два часа можех да свърша много работа.

Върнах се на опашката в 13:50, само за да установя, че преди мен има само двама души, и следвам аз. Това означаваше не повече от 10-15 минути чакане. Да искам да е по-малко от това, щеше да бъде нахално. А да искам повече точност от хората, които ми направиха прогнозата за 14:00 часа, просто не беше възможно! И така, в 14:02 вече бях вътре. 12 минути общо, прекарани на опашката. Дето се казва, през уикенда понякога може да почакаш повече даже и на касата в хипермаркета!

Все пак докато чаках, хората анализираха какво вътре бави толкова много - средното време, което един влязъл прекарваше вътре, беше не по-малко от 15 минути. Всички бяха убедени, че това е биометрията, но причината се оказа доста по-банална - това беше сърдитата банкова служителка на СиБанк, която сигурно и по принцип беше крива, че работи там и прибира безсрамните такси "за Цветелина", пък сигурно самата тя не вижда нищо особено като пари, но в събота беше двойно по-крива (предполагам, че в неделя щеше вече да е тройно). Всъщност може да се каже, че плащането на таксата беше най-некачественият елемент от цялата услуга. А и досадно несправедлив, защото наистина не разбирам защо и най-евтината услуга за издаване на паспорт трябва да бъде "украсена" с банкова такса от 5 лева, след като едно нормално платежно нареждане струва не повече от левче от всяка банка, да не говорим, че когато си плащам сметката в супермаркета, просто си подавам дебитната карта и банката ми взима за това 0 или 15 стотинки в зависимост от вида карта, който съм си избрал. И не виждам защо да не може да бъде същото и при издаване на паспорт!

Както и да е, това е предмет на една друга борба.

Нататък, а и преди това, всичко беше песен. Почва се с това да кажеш какъв документ и каква услуга искаш, въвеждат ти ЕГН-то и се разпечатва един формуляр, в който си е попълнено всичко от стария ти документ, и остава само да потвърдиш дали всички данни са верни, ако не са, да напишеш новите. Плюс много малко данни, които трябва лично да попълниш, докато чакаш за вече споменатия "банков превод".

След това отиваш на биометричното гише, където мога да кажа, че всичко е направено по най-добрия възможен начин.

Снимането е по-добро от това, което ми е предлагало което и да е фотоателие преди. Сядаш на удобно столче пред фон и се гледаш в удобно поставен отсреща монитор. Така че просто се кадрираш сам и заставаш така, че да ти харесва. След това те щракват и готово.

Пръстовите отпечатъци се сканират за секунди на симпатично скенерче, встрани на което също има дисплей, на който и сам виждаш крайния резултат.

Подписът си пък полагаш на малък електронен таблет с черно-бял LCD дисплей без задно осветяване, така че докато пишеш с електронната писалка, директно виждаш и резултата. Хубава и добре избрана техника - който се заяжда за избора й, не е прав. За цената нищо не казвам - не я знам :-)

Готово. Получаваш номерче и те канят след 1 месец (или на другия ден, ако си избрал експресната услуга), за да си получиш готовите документи.

На хубавото не мога да му кажа лошо.

P.S. Само да не забравите да кажете, че си искате стария паспорт, ако в него имате действащи визи! Попълва се една кратка молба (още минута време на биометричното гише) и старият си остава в теб. Ако и все още е валиден, докато си чакаш новия, си разполагаш с валидния стар. Което напълно ме устройва и не съжалявам, че си избрах бавната услуга, която струва само 40 лева, сравнени с 200-те за експресната (на Мария Луиза не се предлага бързата услуга за 3 дни, която струва 80 лева). Спестих за цяло пътуване до Виена, а и дадох значително по-малко "за Цветелина". Кеф.

P.P.S. Изразът "Хайде, да има и за Цветелина" го употреби един от гражданите, плащайки двайсетина лева банкова такса върху 300-те лева, дължими за експресни паспорт и лична карта на гишето на СиБанк в паспортната служба, но много ми хареса, така че си го присвоих.

Моят опит, но не от София

- Винаги имаше една служителка, чиято основана дейност беше да се държи "културно" и да повишава тон на хората, чакащи на опашката.

- Едно момче беше решило да си плати таксата за издаване на паспорта не в Сибанк, а чрез друга банка с цел да избегне пладнешкия обир, който правят Сибанк, но естествено както често се случва му излязло през носа. Платил за лична карта и за шофьорска книжка и въпросната служителка в другата банка му издала само една вносна бележка с цялата сума за двете услуги. В паспортната служба явно това се оказало проблем, защото едната бележка трябвало да отиде в КАТ, а другата оставала при тях. На молбата да се снима копие и да се прати в КАТ служителката от паспортната служба отговорила: "Не може". Проблемът бил решен с една допълнителна таксичка в банката и момчето освен, че дал същите пари като за комисионна на Сибанк, ами си загубил и още един ден в чакане.

- Аз сменях международен паспорт и шофьорска книжка. Готовият паспорт трябваше да получа от паспортната служба, където подадох документите, а шофьорската книжка си взех от КАТ. Това естествено е свързано с допълнително разкарване и чакане на две дълги хубави опашки.

- Естествено е хубаво преди да се засилите да си вземете въпросните готови документи да проверете дали са готови в действителност ето от тук
http://nld.mvr.bg/nld/nweb.nsf/fVerification

На късметлийте честито, на останалите приятно и безпроблемно чакане и минаване по тази ужасна административна пътека.

Мисля, че това, което се е случило на автора на поста си е чист късмет.

Ето, дори не знаех, че таксите на СиБанк могат да се избегнат. Но за това не се и говори много, нали се сещаш... Можеш ли да разкажеш малко повече за това? Очевидно ако дадем малко повече полезна информация на хората, можем да попречим донякъде на обирджийството, което кой знае защо е напълно законно и на практика аплодирано от държавата. Предполагам не без причина, но каквото и да е, е крайно нередно.

Що се отнася до късмета... имаше и такъв елемент. Но него го виждам само в това, че попаднах на хора (говоря за доброволците на опашката, които ми сметнаха и ми казаха честно след колко време ще ми дойде реда), че им се доверих, и че се оказах прав да го направя (за който не знае, правилото е, че ако си изпуснеш реда и влезе някой със следващ номер, твоят номер гори и можеш да се запишеш отново). Но даже и да беше станало така, пак щях да мина в същия ден, защото след мен броят на записаните и чакащи обслужване беше още по-малък, а предполагам, че след 15:30 щеше да се минава съвсем без опашка.

Да, разбира се, това развитие на нещата изисква да се оглеждаш и ослушваш, да слушаш опита на хората преди теб и изобщо... да си готов да съобразяваш възможности и да не избираш точно най-стандартната, която е заставането на голямата опашка пред "районното".

И честно казано, не мога да не призная, че хората, които са мислили системата, този път са се справили прилично като за България. Техниката е адекватна, обстановката е прилична, процедурата е логична, усложненията са много малко, а безсмислени усложнения почти липсват.

Единственият очевиден трън в очите е присъствието на "Цветелина" в цялата история. Както, разбира се, и зле разчетеният капацитет на системата, който просто не е подготвен да приеме ударно всички, чиито документи изтичат точно през тази година. Което обаче спокойно може да се каже, че е наследена глупост от преди 10 години, когато отново всички документи бяха сменени ударно. Ако още тогава процесът беше разхвърлян в 2-3 години, проблем нямаше да има.