Вчера бях щастлив от очакваната, но все пак впечатляваща победа на Барак Обама, заедно с по-голямата част от света, която иска една по-разумна, загрижена, мирна и успешна Америка и изобщо един по-добър свят. Надявам се да си остана такъв и когато той встъпи в длъжност и започне да изпълнява това, което е декларирал, че ще направи. Даже не просто се надявам, но и вярвам, че ще стане така.

Но все пак тази сутрин, докато гледах репортажи за отзвука от изборите, нещо ме притесни. Оказа се, че не всички в Америка са приели победата му по начина, по който аз я разбирам. Оказа се, че дори не всички са излезли да гласуват за Обама по причината, по която аз бих го направил.

За милиони американци това беше победа на черните над белите. Възможност най-после да им покажат, че и те могат да са отгоре (т.е. на власт). А на това аз му викам етнически вот и той не ме радва. Много повече ме радват белите, които са го подкрепили заради това, което е и това, което ще направи, отколкото черните, които са го подкрепили без да разбират защо, а само защото е черен (макар и само наполовина), за да натрият носовете на белите. Видях го в празненствата, които показаха на няколко места, видях го в очите на някои хора там. Надявам се все пак те да са по-малката и да не са били решителната част за тази велика победа.

Разбира се, аз искрено вярвам, че той няма да залитне към това да се грижи за доброто само на "черните си братя", а наистина ще се прояви като глобален лидер, за който значение ще има само доброто бъдеще на човечеството и планетата, а не расовият реваншизъм.