Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150912 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Септември, 2009 г.
Не обичам риалити шоута. Но все пак, когато чух за "Цената на истината", идеята ми се стори доста интересна и си помислих, че от това може да излезе нещо интересно. Само че реализацията определено ме разочарова.

Но не толкова заради това, че изобщо не става ясно как въпросният детектор мери биологичните показатели на участниците (освен да са им завряли датчиците ректално и да измерват искреността им по силата на стискането там), иначе по ръцете им не виждам закачено нищо, а знам че това е ключово за един детектор на лъжата. Но хайде, да речем, че продуцентите са по-напред технически, отколкото ние можем да си представим, и са намерили начин да разбират кога играчът лъже и кога казва истината.

Въпросът е какви истини им се налага да казват на тези хора и струва ли си цената.

Признавам си, гледал съм само две издания, и то не от първата минута. Само че мисля, че те са ми напълно достатъчни, за да имам мнение и да направя няколко генерални извода.

1. За шоуто задължително се избират хора, които имат особено неприятни тайни за споделяне. Иначе казано, и да бях кандидатствал, посмъртно нямаше да ме вземат, защото нямат с какво да ме изобличат и унижат. Забелязвам и че избират само обикновени хора, но причината за това е по-скоро във факта, че надали някой известен би се подложил на подобно унижение и разрушаване на личността за някакви си 5-10 хиляди лева.

2. На организаторите не им стига, че унижават жертвите (не мога да ги нарека играчи, защото са си едни напълно обречени жертви, които дори и по някое чудо да си тръгнат с 200,000 лева, животът им със сигурност ще е много по-гаден след шоуто), но държат и да го правят пред техните родители, съпрузи, деца и други близки роднини. Колкото повече - толкова по-добре.

3. Цялото шоу разчита само на един вид "грехове" - сексуалните. Но затова пък навлиза в такива дълбини, че ум да ти зайде. Лесбийски връзки, връзки с млади мъже, тройки, еякулации и какво ли още не се размахват пред публиката, все едно че часът е 1:00 след полунощ!

Ето какво имам предвид...

Едната дама (и двете омъжени впрочем) беше принудена да си признае за многобройни лесбийски връзки по времето, когато е била в армията, както и с една продължаваща такава, практикувана понякога дори пред нейния съпруг, като сексът при въпросната връзка й харесва значително повече от този с мъжа й. Представете си радостта в очите на нейните майка и баща (всъщност осиновители), когато слушаха подробностите, разгърнати в поне 7-8 въпроса.

Другата, 35-годишна, омъжена и с 16-годишен син, макар и не нейно дете, беше уличена във връзка с 19-годишен младеж, с който за 3 дена правила секс над 10 пъти, без презерватив, опасява се, че може и да е бременна от него, харесва секса с него повече от този с мъжа си (много ясно, ама защо пред хората) и на всичко отгоре би искала пак да е с него. И тук зрители на падението бяха нейните родители, нейният брат, нейният съпруг и неговият 16-годишен син.

И точно когато имаше гарантирани 5,000 лева (и можеше да се откаже) и се беше устремила към 10,000, беше зашлевена с въпроса "вярно ли е, че стоиш със съпруга си само заради парите", на който тя отговори с НЕ. Отговорът изглеждаше съвсем логичен, защото преди това успешно беше преминала през въпроса "Обичаш ли съпруга си", на който отговори с ДА, но тук "детекторът" издаде присъда ЛЪЖА и така симпатичната иначе дама трябваше да си тръгне не само с развалено семейство и разочаровани родители и син, но и без една спечелена стотинка. Как да не си зададе човек въпроса за какво й трябваше да руча жабето.

Не че и 10,000 лева щяха да са добра цена, за да си съсипеш имиджа и семейството, но при 0 лева и 0 стотинки вече не може да се говори за цената на истината, а само за цената на унижението. И май изводът е, че истината е безценна, а унижението - безплатно. :-)

Това беше от мен. Пък който си няма друга работа, да гледа! :-)
Категория: Забавление
Прочетен: 13777 Коментари: 71 Гласове: 12
Последна промяна: 17.09.2009 14:02
Днес ми хрумна едно радикално предложение за преборване на корупцията - веднъж и завинаги.

Вдъхновението ми дойде от възможностите на започналото наскоро ТВ шоу "Цената на истината". В него мощта на технологията за разпознаване на лъжата се прахосва, за да ни показват кирливите ризи на Сульо и Пульо - нещо, което наистина не интересува никого, освен малцината, които ги познават. А какво знаем, Сульо и Пульо затова се казват така - защото почти никой не ги познава, и защото си приличат - и помежду си, и с Кульо, Тульо и Шульо.

Така че това шоу не го чака особено бляскаво бъдеще - мога да го кажа още сега. Но нещата изобщо не са загубени и в него всъщност има много, много хляб. За да се постигне успех обаче, са необходими 5 промени.

1. Трябва да се смени профилът на участниците. Вместо Сульо и Пульо в шоуто трябва да бъдат поканени за участие министри, депутати, кметове, общинари и представители на полицията и съдебната система (сигурно пропускам и още някого, но списъкът винаги може да се допълни).

2. Трябва да се промени начинът, по който се прави кастинг. Както се сещате, това са много хора, така че задължително ще трябва да има кастинг. Само че той не може да бъде като другите кастинги. Не може да се чака кандидатите сами да дойдат и да искат да се включат в шоуъп - те трябва да бъдат номинирани и канени официално. За номинации може да се разчита на журналисти, на полиция, на разследващите органи и защо не - на препоръки от приятели и колеги.

3. Трябва да се направи една дребна законодателна промяна. Както се сещате, много е възможно поканените потенциални участници да нямат желание да играят в шоуто - примерно защото не им трябват 200,000 лева (даже е изключително вероятно да не им трябват). Затова е необходимо всеки, приел да бъде на длъжност, от която се управляват обществени средства, независимо дали избран или назначен, да подпише една декларация, според която от този момент до края на живота си няма право да откаже участие в шоуто.

4. Не е зле да се смени и продуцентът на шоуто. Не че нещо му има на сегашния, но все пак прокуратурата е най-логичният продуцент за този формат - в края на краищата резултатите от него могат да се използват директно за доказателство пред съда. Впрочем може да се направи и така, че съдът също да участва направо в шоуто, примерно в ролята на някакво жури. Лошото е само, че при него има известен конфликт на интереси, тъй като част от неговите представители спокойно биха могли да са участници в шоуто.

5. Задължително трябва да се смени профилът на въпросите. Вместо да надничат под чаршафите на случайните хора, трябва просто да надзърнат в папките, чекмеджетата и сейфовете на онези, които управляват държавата и се разпореждат с харченето на милиарди левове годишно.

Списъкът от възможни въпроси в новия формат на шоуто е неизчерпаем, а отговорите ще са далеч по-интересни за зрителите от това дали "разкрепостената" бивша военна е спала с 4-5 жени в армията, или не е. Благодарение на новия формат на шоуто ще можем да научим знаел ли е или не е знаел министър Свинаров с каква кола е била дъщеря му на абитуриентския бал, ще разберем колко точно честен политик е Иван Костов, с правилните въпроси може да се научи дори дали Жан Виденов е бил просто глупав, или злонамерен към държавата, която управлява. И това са само нищожна част от нещата, за които споровете ще секнат.

В подготовката на въпросите могат да се включат и разследващи журналисти, и и следователи, и обикновени граждани. Изпращането на въпроси може да става със SMS срещу скромна такса (дори само това ще осигури милиони левове приходи за продуцентите), а могат и да се раздават награди за най-интересните въпроси.

Разбира се, елементът с наградата за участниците в шоуто непременно трябва да се запази, и размерът й може да остане същият, или дори да се увеличи. Това само ще ги стимулира да казват истината, тъй като след като я кажат и станат обект на интерес от страна на прокуратурата, поне ще имат достатъчно пари, за да си платят за възможно най-добрата защита. Ако пък някой случайно се окаже честен и след всичко казано срещу него няма никакви обвинения, той очевидно заслужава да бъде награден за това, нали така?

Какво ще се постигне с предложената от мен промяна?

1. Българите вече ще имат телевизионно предаване, което наистина ги вълнува и забавлява - много повече от всички шоута и турски сериали, взети заедно :-)

2. Ползата от това шоу вече изобщо няма да се измерва само с рекламни приходи и приходи за SMS-и, ще има и много възможности за вторична печалба - разбира се, с помощта на наказания, наложени от съда.

3. Тези, които участват във властта, вече ще са принудени да поставят на първо място именно онова, за което за избрани/назначени - подобряване на живота на всички, а не само на себе си, роднините си и приятелите си.

4. Тъй като участието във властта вече няма да е толкова доходоносно, към нея най-после ще започнат да се стремят само хора, които наистина искат да направят нещо за страната си, а не онези, които знаят как да откраднат най-много. Иначе казано, политиката вече няма да бъде мръсна работа.

5. Най-после ще изпреварим по нещо развитите държави. А кой знае, по този начин може някой ден и наистина да ги настигнем.
Категория: Политика
Прочетен: 5650 Коментари: 16 Гласове: 2
Преди няколко дни описах приключенията си при опит да си извадя актуално състояние на фирмата с помощта на Търговския регистър. Началото на историята, заедно с доста интересни и полезни коментари на мои читатели, можете да намерите тук: http://thomas.blog.bg/biznes/2009/09/08/zashto-niama-da-gi-stignem-ili-kak-se-raboti-s-tyrgovskiia-r.393347

Днес от банката най-после успяха да ни дадат справка за фалшивата транзакция, която eBG трябваше да инициират, за да ни верифицират кредитната карта. Всъщност се оказа, че съм се объркал - не била една, ами били цели две транзакции, и двете между 0.01 и 1.00 лв. ОК, дотук добре, процесът на верификация мина успешно, като изключим това, че по време на процедурата системата каза "Натиснете бутона Верификация на кредитна карта", пък такъв бутон естествено нямаше, имаше само няколко бутона с картинки, чиито описания се показваха когато застанеш над тях, и единият от тях все пак беше с описание, съвпадащо по текст с написаното в инструкциите (т.е. инструкциите изобщо не бяха достатъчно прецизни).

Само че изненадите не свършиха. Оказа се, че заявката за плащане, която ни бяха издали от Търговския регистър, вече е изфирясала. Така че трябваше отново да влезем в него, отново да си поискаме актуално състояние (което става далеч по не най-удобния и логичен начин и включва писане на цели 2 captcha 6-знакови комбинации, натискане и преповтаряне на няколко абсолютно ненужни бутона за потвърждаване на вече уточнени неща), след което отново ни казаха, че ще трябва да платим 4 лева, и като вече регистрирани потребители с регистрирани платежни средства в eBG.bg този път успяхме без проблеми да извършим и плащането на въпросните 4 лева.

Е, не ми били 4 лева, най ми били 4 лева такса за регистъра плюс 2 лева такса за eBG.bg, с което въпросът дали хората от Търговския регистър са създали eBG.bg с доброто намерение да не товарят клиентите си с "безумните" такси на ePay.bg, отпадна окончателно. Доколкото си спомням, и в най-мрачните времена на електронните разплащания от ePay взимаха такса от 1 лев за транзакция, докато тези "герои" дори и във времена на конкуренция си позволяват да искат по 2 лева, и то изцяло от този, който плаща. Всъщност конкуренция ли казах? Естествено, че не може да става и дума за конкуренция, след като изборът ти на начини на плащане към Търговския регистър включва само един вариант, и той се казва eBG.bg. В този смисъл май вместо конкуренция трябваше да употребя думата КОРУПЦИЯ. Както и май е време да се сезира някоя комисия - не знам дали онази за защита на конкуренцията, дали онази за защита на потребителите, или може би направо някоя, дето се занимава с корупцията и далаверите на старата власт.

Всъщност в цялата история има все и нещо хубаво. Най-после си имам актуално състояние. Дойде по електронната поща само минута след като бях извършил плащането. Културно, на PDF. Е, и то не е без кусури - в края му има едни странни полета, в които пише "Име и фамилия" и "Подпис и печат". Както можете да се сетите, няма ни име и фамилия, ни подпис и печат. Вместо това ги има някъде горе вдясно на първа страница, в нещо странно, приличащо на печатче, и дори не се четат изцяло. Е, печат изобщо няма, разбира се. Та и това малко българска работа се оказа. Но дано поне свърши работа и да не се окаже, че без подпис и печат в оригинал няма да ни го признаят.
Категория: Бизнес
Прочетен: 4814 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 11.09.2009 15:47
Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.

На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.

И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.

Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.

Брей - казах си - ама то вече било наистниа просто!

Да, ама не. Системата ми каза, че заявката ми е приета, а сега трябва да си платя 4 лева.

Е, с толкова няма да ме уплашат, въпреки че всъщност идеята на регистъра не беше ли друга?! Не аз да си искам удостоверение за собственото актуално състояние, а този, който иска да ми го провери, да може да влезе в регистъра и да си получи справката? Уви пак "да, ама не". Нещата си продължават по стария начин - отговорността за изваждане на удостоверението пак си остава на фирмата, която трябва да го докаже, а не на онази, която иска да се увери в него.

Хубаво, пак е нещо фактът, че получаването му ще е по-лесно. Или по-точно би било нещо, ако всъщност беше по-лесно.

И така, време беше да си платя четирите лева. Вече започнах да предчувствам някаква неприятна изненада, защото ми е известно, че у нас едно от многото неща, които не владеем, е умението как да приберем парите на някой, който иска да ни ги даде. Оказа се, че съм бил напълно прав.

Ако вляза да си купя нещо от amazon.com, от някоя резервационна система или от който и да е западен онлайн магазин, плащането отнема не повече от минута - времето, през което да въведеш данните на кредитната си карта и да потвърдиш транзакцията. У нас по принцип не е така, а в случая беше по-зле и от обикновено.

Оказа се, че първо трябва да се регистрирам като потребител на регистъра, искащ справки. Това беше относително лесно. Но всъщност защо изобщо ми позволихте в началото да поискам справка, без да съм се регистрирал - не разбирам. Очевидно след регистрацията всичко трябваше да започне отначало, така се и оказа.

След това трябваше да си избера начин на плащане. Както често става у нас, изборът ми беше между една единствена възможност. И както още по-често става, тя изобщо не беше най-популярната.

Най-популярната система за плащания от много години у нас се казва ePay.bg. Системата възникна и набра популярност благодарение на хилядите "интернет хора", които не обичат да се редят на опашки, за да си плащат тока, парното, водата и кабелната телевизия, по-късно към системата се включиха и много търговци и доставчици на услуги, а преди 2 години с нея стана възможно да се плащат данък сгради и такса смет, дори и личните данъци. Иначе казано, "електронното правителство" (ще го слагам в кавички, още не мога да го приема за нещо, отговарящо на името си) прегърна най-популярната система, за да бъде в услуга на гражданите.

Търговският регистър обаче явно не се чувства част от електронното правителство (или по-точно, явно е бил подвластен на друго лоби), защото беше решил да ни наложи друга система за плащания, за която, признавам си, чувах за пръв път. Тя се казва eBG.bg и прилича досущ на ePay.bg, само дето изисква същата тежка и бавна регистрация, каквато и ePay.bg. И сега аз трябваше да си направя задължително регистрация и в тази система.

В какво се състои регистрацията? Нищо чак толкова невъзможно, но все пак трудоемко и бавно. Първо, задължителното въвеждане на лични данни. Признавам, че системата много културно сама си намери инсталирания на компютъра ми електронен подпис и също така културно си взе много от моите данни директно от него. Но след това идваше далеч по-неприятното - регистрирането на платежни средства. В общия случай това са кредитни или дебитни карти. А проблемът при тях е, че за да се уверят платежните системи, че аз наистина имам контрол над тази карта, а не просто съм я взел за миг от портфейла на някого и в момента преписвам данните от нея, те извършват фалшива транзакция на стойност между 0.00 и 1.00 лева и след това искат да им потвърдя колко точно са ми взели. Последното може да се научи от месечното извлечение от банката, когато получаваш счетоводната справка за транзакциите през месеца, а ако си много нахален и отсреща имат добро сърце - може и след 3-4 дена да се обадиш в банката и да помолиш да ти кажат колко стотинки са ти изтеглени от картата, за да си завършиш регистрацията. Всъщност, като се замисля, фактът, че често се съгласяват да го правят, всъщност обезсмисля цялата система за верификация, защото точно това би направил и онзи, който ми е преписал данните на кредитната карта, нали? ;-)

За капак, след като ми прие данните на картата и каза, че е извършила транзакцията, eBG.bg ми каза и странното изречение, че "за момента системата може да работи само с кредитни карти в лева". Странно, защото моята беше в евро и ако има такова изискване, не беше лошо да бъда уведомен за него ПРЕДИ да съм направил регистрацията и те да са ми направили фалшивата транзакция.

Та както разбрахте, сега ще трябва да чакам минимум още 3 дни, за да мога да платя 4 лева на Търговския регистър. И то при положение, че имам регистрация в ePay.bg, PayPal и кредитни и дебитни карти, с които навсякъде по света мога да плащам директно и за секунди. При това през тези 3 дни така и няма да знам дали изобщо след тях ще имам валидна регистрация на платежно средство, или не (защото картата ми е в евро, а системата бегло спомена "след после", че всъщност работи само с карти в левове.

Явно името на системата, eBG, не трябва да се чете по български - ебъгъ, ами по другия начин - ебиги. Хубава работа, ама пак българска!

Историята има доста интересно продължение. Можете да го намерите в следващия ми постинг - http://thomas.blog.bg/biznes/2009/09/11/p-s-niakolko-dni-po-kysno-ili-kak-zavyrshi-istoriiata-s-tyrgovskiia-registyr.395592

Категория: Бизнес
Прочетен: 34147 Коментари: 33 Гласове: 6
Последна промяна: 11.09.2009 23:10
Ще върна топката на sexolog.blog.bg, която се отклони от своята основна тема и ми посвети цял пост, за да ми покаже колко е неразбираем Вазов за днешните ученици, и ще се опитам да покажа, че всъщност е точно обратното.

Ето нейното "доказателство" за неразбираемостта на езика на Вазов:

...Над куностаса имаше втъкната осветена (осветена от някой лъч светлина? или?) босилкова китка и върбово клонче от цветната неделя (Това не е ТАЗИ Цветна неделя, за която би си помислило 1 дете!!!). Тяхното присъствие в къщата носеше здраве и благодат. На околовръст по стените - полици с фарфорови (не знаят,какво е фарфор, уви - вече го няма!) блюда (- русизъм), обезателно (- русизъм ) украшение за всяка къща, която се почита, а в ъглите - триъгълни полички с цветарник (цветарник? - и аз не знам,какво е това! Саксия ли, ваза ли... но звучи като "развъдник за цветя" в съвр. български)) отгоре. Времето отдавна беше изтикало старата мода с чибуците , които също украсяваха стените, с жълти кехлибареви ( кехлибар ако не си виждал също няма да знаеш,какво е. А къде да се види сега той?)смукални и с варакладосани лули. Марко в угода (-русизъм) на традицията беше задържал само един чибук за свое лично употребление - русизъм. Стената, що беше срещу прозорците, играеше важната роля на картинна галерия. Тя беше "ермитажът" (отново понятие, свързано с лична култура.) на бай Марковата къща. Той съдържаше всичко шест, с позлатени кръжила, литографически (да кажем, понятие от лична к-ра, но не може да се очаква, че всяко дете го знае) картини, донесени от Влашко (Звучи като че този Влашко е някакъв човек...). Странният им избор свидетелствуваше за лесния художествен вкус на онова време. (- лесен вкус?  )

И след 2-3 изречения:

Над "мученишката" (архаизъм!) картина стоеше голям стенен часовник с махало (детето не знаеше, какво е това махало, аз отначало се учудих, а после осъзнах, че и моите деца няма да знаят какво е махало), чиито синджири и топузи падаха до самите  възглавници на миндера. Тоя многогодишен часовник отдавна беше изслужил службата си: машините се бяха изтъркали, пружините разслабили, белия глеч на часопоказателя изпопукан, както и стрелите - изкривени и халтави.


А ето и моите съображения защо всъщност в написаното от него няма нищо чак толкова трудно.

куностас - сигурно става дума за иконостас, нали? ако не, явно и на мен ми трябва речник. но вероятността клони към нула.

втъкната - хайде бе, точно пък децата ли не знаят какво значи "да ти го втъкнат"?

осветена - какво, православната църква вече част от древната ни история ли стана? куцо и сакато си освещава заводите, магазините, къщите или сергиите - не виждам проблем децата до възрастта за четене на Под игото да са чули вече тази дума.

околовръст - дори и да не са от София, не може да не са чували, че по Околовръстното има проститутки. Ако пък не искат да се замислят защо Околовръстното шосе се казва така... не значи ли, че просто не искат да мислят?

фарфорови - не знам защо казваш, че фарфора вече го няма - това е руската дума за порцелан. ОК, тук определено трябва жокер. Но и да не знаех руски, можех да предположа, че думата ми звучи руска, оттам нататък с Google ми трябваха 4 секунди да съм намерил превода - проверих го специално!

блюда - даже не знаех, че е русизъм. мисля, че тази дума се използва достатъчно често и днес. Е, не от онези, чийто активен речник е от 500 думи, а пасивният не надхвърля 5000, но нали именно такива неща отличават културния човек от безпросветния консуматор.

обезателно - дали е точно русизъм? сигурна ли си? или просто традиционна славянска дума? но какво, хората днес не я ли използват? тогава защо я знам? И определено не съм я научил в час по руски.

цветарник - звучи ми да е точно саксия. Коренът е достатъчно ясен, за да направиш смислова връзка. А за възприемането на книгата дали ти трябва да знаеш каква точно саксия или ваза е този цветарник? Важното е, че явно е нещо, в което се държат цветя.

кехлибареви - е хайде сега, кой не е виждал кехлибар? И ако не е - да е, егати! :-) Във всеки случай ми се струва много по-вероятно да е виждал кехлибар, отколкото пепел от рози (вдъхновението за това сравнение ми дойде едновременно от фона на твоя блог И от беемветата на Министерството на отбраната).

смукални - това е трудничко. Но ако погледнеш, че в съседство има лули, ще се сетиш, че и това ще да е нещо за пушене.

варакладосани - е, тук и аз се затрудних. Все пак предполагам, че коренът на думата е варак, което е златна боя, с която се боядисват примерно кантовете на луксозни книги, както и икони и дървени рамки. Та предполагам, че става дума за това, че лулите са били декорирани по някакъв начин с варак.

(Между другото, мислиш ли,че Балзак пише по-разбираемо?)

в угода - пак славянски, а не руски корен, бих казал. Угоден, богоугоден - достатъчно разпространени думи, нали? Какво искаш да ми кажеш? Че децата "сгодна женица" не ги затруднява, но от угоден вече се разплакват? :-)

чибук - знаех, че е нещо за пушене, но нали съм си непушач, наложи се да попитам Google. Повярвай ми, за едно дете това действие е още по-привично, отколкото за мен. И така - за 3 секунди имах отговор, че това е вид лула. Отговорът - тук: http://www.kakvo.org/tword/%D1%87%D0%B8%D0%B1%D1%83%D0%BA

употребление - не звучи ли точно като употреба, ползване? Много ясно, че е стара дума, но нима е неразбираема? И Шекспир по-разбираеми ли използва? :-)

"ермитажът" - дали личната култура на един средношколец включва нуждата да знае какво е ермитаж? Или трябва да се ограничи само до презерватив, имплант и екстеншън? Туй е въпросът! :-)

кръжила - това и аз не го знам, признах си :-)

литографически - в 5 или 6 клас по рисуване се занимавахме с линорезба и правехме литографии. Да речем, че по онова време не съм знаел, че това означава просто печат, но пак е ясно, че става дума за някакъв метод за прехвърляне на изображение, за нещо отпечатано.

Влашко - сигурно всеки е чувал поне, че "власите на края на Дунава се давят". Ако да, редно е да се е заинтересувал и какви са тия власи. Що се отнася до това Влашко да е човек, сетих се за нашия виден пистел Рамбо Силек (според друг средношколец, успял да се увековечи с това попадение на някакъв изпит)

лесен художествен вкус - е това няма как да не го знаят. Защото лесният художествен (и културен) вкус е толкова характерен и за нашето време :-)

мученишката - явно архаизъм. Но като разликата е само 1 буква, дали е неразбираем, как мислиш?

махало - I"m sorrу. Не може някой да не знае какво е махало, това не е недостатъчна култура, а тотална липса на такава. И ако не от култура, поне от докосване до науката трябва да е. Физиката след Вазов ли следваше, че не помня вече?

миндер - стига де, и това ли вече го забравиха? А когато казват онова изречение на Иванчо с многото М-та - "майор Михов мрачно мастурбира между масата и миндера"? Тогава се сещат за думата, нали? :-)

глеч - това мисля, че го знам от 8-9 годишен. Дето се казва, от първия видян грънец, от първото влизане в битова механа, или от първия разговор на тема колко е важно да си пазим зъбния емайл.

халтав - и да не я знаеш, тази дума ще я разбереш само по звученето.

Ако има и друго неясно, готов съм да помагам! :-)
Категория: Изкуство
Прочетен: 26969 Коментари: 51 Гласове: 5
Последна промяна: 03.09.2009 20:23
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150912
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Септември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930