Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466594 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от Август, 2008 г.
Днес, точно в края на Олимпиадата, погледнах таблицата с окончателната класация по медали на участвалите страни. Тук можете да видите първите й 10 реда. Общо редовете са 81 (т.е. толкова са страните, спечелили медали), а общо страните-участнички в Пекин 2008 са 204.

image
Източник: http://www.olympics.com

Направи ми прави впечатление, че първите три места са заети от трите главни световни сили, като ако вярваме на тази класация, китайците правят заявка скоро да са номер едно не само по население и икономически ръст, а да заемат първата позиция и във всяко отношение (по красота на шоуто по откриването вече тъй или иначе я заеха). Разбира се, не може да не отдадем тяхната първа позиция донякъде на домакинство на игрите и на повече - на успешно приложената "Директива 119" (за който не е запознат, това е планът на Китай за спечелване на 119 медала, като в него се избират умишлено спортовете, от които могат да се спечелят най-голям брой медали). Но като цяло, първата тройка в класацията на игрите съвпада достатъчно точно с първата тройка по сила, важност и влияние в света.

Какво се случва след номер 3? До края на челната десятка имаме още няколко бивши мощни империи: Великобритания, Япония, Франция - все страни, известни с могъщество и колонизаторско минало. Ако запишем италианците като наследници на римляните - ето ви и още една империя. Но подозирам, че в случая по-голямо значение има ролята й на съвременна империя на дизайна и модата. Германия не е била класическа империя в ранната индустриална епоха, но със закъснение е опитала да стане такава (макар и по доста катастрофален и за самата нея начин). И все пак, никой не може да оспори нейната сила и важност за света. Малко нелогично изглежда присъствието на шесто място на Австралия, която е бивша колония на Великобритания (т.е. няма си славно минало, само славни връзки), но при нея явно от значение е настоящето, а то е на държава-континент със сериозни ресурси и голямо влияние в азиатско-тихоокеанския регион. Единственият истински "навляк" в тази класация изглежда Корея, но с малко повече замисляне ще забележим, че това е една енергична и амбициозна в икономическо отношение страна, което явно дава отражение и на спортните терени. Разбира се, сигурно не е без значение за класирането на Австралия и Корея и фактът, че за тях тази олимпиада е почти "в квартала".

Къде сме ние? С 42-рото си място България се намира едва след първата половина на таблицата на страните, спечелили медали, и се нареждаме между държави като Зимбабве, Азербайджан, Узбекистан и Словения (пред нас) и Индонезия, Финландия, Латвия и Белгия (след нас). На пръв поглед - доста разнородна и объркана "компания" - от африкански отявлено диктаторски режим и не особено развити бивши съветски републики в Азия, та до центровете на Европейската демокрация и световните мобилни комуникации. Какво е същественото за тези страни? Че едни от тях се напъвт неистово в опит за себедоказване, но просто повече не могат, а на другите слабото представяне на Олимпиадата е нещо ще им накриви шапките. А ние? Мечтая си да бяхме от вторите, но всъщност сме от първите. Това, че говорим за провала си малко под сурдинка, или дори се оптиваме да го представим като успех, само показва, че на нас ни пука, че не сме това, което сме били преди време (петнадесети преди 4 години и трети - преди 28, ама по време на бойкота на игрите от целия западен свят). А всъщност би трябвало да ни пука много повече, че не напредваме в икономиката, науката, културата и качеството на живота си. Ако чувстваха нещата като нас, класиралите се далеч след нас Австрия, Швеция, Ирландия, Сингапур и Израел в момента трябваше да скубят коси от мъка, а жителите на 123-те страни, които не са спечелили и по един медал дори, би трябвало да се самоубият ритуално.

Олимпиадата е едно много добро поле за мирна демонстрация на сила, но това важи само за най-могъщите страни - с нея те печелят и взаимното си уважение, и респекта на останалите. За малките тя трябва да бъде просто един красив празник. Най-интересното е, че китайците, макар и заредени с толкова амбиции и очаквания, успяха и да създадат, и да се насладят на този празник. Което ги поставя на първо място и в това отношение.
Категория: Политика
Прочетен: 3444 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 25.08.2008 19:32
"Ориентът започва от там, където клозетите миришат и се пие боза."
Уинстън Чърчил

Когато построиха двата първи и засега единствени истински шопинг молове в София (City Center Sofia и Mall of Sofia), един от първите въпроси, които си зададох след първите посещения там, беше "докога ли тоалетните им ще останат така перфектни". Мина месец, минаха два, мина половин година. О, чудо - все още всичко беше наред - чисти кабинки, чисти тоалетни чинии, чисти капаци, идеално работещи батерии на мивките, чудесен течен сапун и даже винаги налични тоалетни кърпи в диспенсърите до тях... А от самите помещения постоянно се носи приятната миризма на щедро и редовно използвани професионални хигиенни препарати за поддръжка на санитарни помещения (характерното за тези препарати е, че не само ароматизират, но и неутрализират химически онези вещества, които иначе причиняват миризмата на тоалетна).

Първото предупреждение, че тази идилия може и да не продължи вечно, дойде даже не от България, а от Италия, където през февруари попаднах в необичайно мръсни за средното европейско ниво тоалетни в един голям и луксозен търговски център в Болоня. В началото даже не можех да повярвам на очите си, та даже си направих снимки за всеки случай - ако някой ден реша, че съм бълнувал. И оттогава зачаках да видя "кога ще ги стигнем италианците".

Не се наложи да чакам много дълго.

Преди около месец-два (не ходя прекалено често в моловете, затова събитията могат да се сторят раздалечени и с;учайни за хора, които са там през ден) за пръв път в CCS ми направи впечатление, че тоалетната на втория етаж не беше на предишното ниво: поразклатени бяха панелите с бутоните за водата на тоалетните чинии, една от клетките даже явно беше с развален датчик, защото водата почти не спираше да тече, имаше няколко липсващи закачалки на вратите (за какво ли са му на този, дето ги е взел - дали като в песента на Тошко Колев - "да си ги сложи отзад (става въпрос на задното стъкло)"), дори и заключващите механизми започваха да приличат на разтропани, разни дребни проблемчета имаше и около умивалните, а най-важното - онази толкова характерна миризма на чисти тоалетни беше започнала да си отива.

Няколко седмици по-късно направих втори опит, този път в Mall of Sofia, и също забелязах някои от първите признаци на упадък, каквито иначе в самите магазини изобщо няма. Т.е. за пореден път бяхме показали, че при нас, българите, има огромна разлика между грижите за своето и грижите за общото (тоалетните на моловете, както знаете, се водят "общи части").

А вчера вече преля и последната капка на търпението ми, когато се отбих в тоалетните на последния етаж на City Center Sofia, които не само, че са от по-малко натоварените, но и се намират в близост до едно от най-хубавите и скъпи заведения там - италиански ресторант Pastarito, който би трябвало да е силно заинтересован тоалетните, които се посещават от неговите клиенти, да са в изрядно състояние, което да отговаря на собственото му търсено ниво. Впрочем друга интересна подробност е, че на същия етаж се намира и мениджмънтът на мола - а подобна близост с командирите, поне в казармата, обикновено гарантираше съществено по-чисти от останалите тоалетни.

Тук обаче - нищо подобно. Ако четете този блог по време на вечеря, по-добре първо си довършете вечерята, и тогава продължавайте нататък...

В мъжката тоалетна на този етаж има три клетки. Подът и на трите беше прилично мръсен, а от онази "миризма на чисто" не беше останало нищичко. Две от трите тоалетни чинии бяха откровено мръсни (с по-малки и по-големи засъхнали "кафяви петънца", сещате се от какво). Единствено чинията в средната клетка приличаше малко на чиста (въпреки че капакът й изобщо не можеше да се нарече много чист), но за сметка на това там нямаше... тоалетна хартия - просто и двете ролки в подаващия механизъм бяха свършили и явно нямаше кой да ги смени от много време. Впрочем сигурно затова и тази клетка беше по-малко използвана и съответно - с по-малко петънца.

Както бях забелязал още предишния път (макар и не точно там), закачалките, където погледнах за тях, също бяха отишли нанякъде и нямаха намерение да се върнат отново. Сега ми хрумва, че може да са свалили хубавата миризма и да са забегнали заедно на някой остров. Но във всеки случай без тях молът вече не е същият. Заприличва на някакъв ориенталски мол. Според дефиницията на Чърчил, разбира се - мисля, че изобщо не е редно да обиждаме дубайските молове, нито пък онези в Хонконг, Сингапур и Банкок - все места, които съвременните западноевропейци също наричат Ориент. Но ако се върнем към Чърчил, мисля, че само остава етажа със заведенията на моловете ни да се появи боза, и вече ще сме част от истинския Ориент.

Явно е, че неуспешното ни влизане в Европа изобщо не се измерва само с неспособно правосъдие, корупция във всичко и неумение за усвояване на европейски фондове. Много преди тези политико-икономически причини да не можем да бъдем истински европейци, стоят и чисто културните причини. Една от които е неумението да си поддържаме околната среда приятна за обитаване. Разбира се, далеч съм от мисълта, че за този минипровал, който описах по-горе, е виновен само мениджмънтът на софийските молове. Факторите са много повече. От едната страна са клиентите на моловете, които въпреки финансовите си възможности, нямат нужното културно ниво, което да ги кара когато излизат от тоалетната, след тях да е поне толкова чисто, колкото е било пред тях. От втората са небрежните работници, които занемаряват работата си по поддръжката и не докладват за проблемите, които са извън техните преки задължения. Тук хем важи принципът "те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя", хем и поведението на клиентите изобщо не ги стимулира да бъдат съвестни. И накрая идва и ролята на мениджмънта, който не успява да налага спазването на стандартите да не деградира с времето.

Като съвсем страничен детайл от обстановката в City Center Sofia, направи ми впечатление за пореден път и нещо друго, също характерно за Ориента (който освен с миризливи тоалетни се характеризира и с изобилие от нископлатен и разхищаван човешки ресурс). На изхода от паркинга има автомат, в който трябва да си пъхнеш валидирания билет за паркиране, и веднага след това бариерата ти се вдига и можеш да потеглиш. Само че дали защото много от клиентите не успяват да спрат до автомата така, че да могат да си пъхнат билетчето, или защото някакви работници от паркинга просто искат да показват колко са заети, но до този автомат от доста време винаги виси поне по един служител на мола, който ти взима билетчето от ръката и го пъха в автомата. От една страна, изглежда, че това е за наше улеснение. От друга - за какво тогава е този скъп автомат, чиято основна идея е да спестява на собствениците работни места!? Не казвам, че непременно тези кибици трябва да бъдат пратени да чистят тоалетните, но може би все пак над идеята си струва да се помисли, защото явно моловете имат значителен излишък на персонал, където не е нужен, и очевиден недостиг - там, където той наистина трябва.

Във всеки случай, вървейки в подобни посоки, надали някога ще станем европейци.
Категория: Бизнес
Прочетен: 3171 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 02.08.2008 13:03
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466594
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Август, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031