Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150844 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Април, 2009 г.
От няколко дни водещите медии в цял свят говорят за 47-годишната шотландка Сюзън Бойл (Susan Boyle), а в YouTube клиповете със записа на нейното гениално изпълнение в британското шоу за таланти Got Talent до днес са регистрирали вече над 20 милиона показвания.*

image

У нас, разбира се, никой не е и чувал името й и не видял нейното впечатляващо изпълнение. Тук се вълнуваме от мюзик айдълите и вип брадърите си, както и от пластично-силиконовите и стилистични (в смисъл на модни) "достижения" на родните звезди. Впрочем, ако изключим отделните ни лично успели в чужбина изпълнители, които обаче са станали такива благодарение на собствените си способности и като най-обикновени граждани на света, а не като българи (нищо че пропагандата и преди, и сега, се опитва да ни убеди в обратното), най-голямата международна "звезда", която сме създали до момента, беше онази вече отново напълно безименна изпълнителка на "мегахита" Кен Лий.

Какво е общото между Валентина Хасан и Сюзън Бойл?

1. И двете до деня на изпълненията си, съответно в Music Idol Bulgaria и Britain"s Got Talent, са абсолютно неизвестни за света.

2. И двете поднасят на публиката и журито огромна изненада. Няма да си кривя душата, британското жури и публика не очакваха от Сюзън нещо повече, отколкото у нас са очаквали от Валентина Хасан, преди да си отвори устата. Само че целият присмех в очите им се смени със сълзи на искрено възхищение и не можаха да си сдържат възгласите на възторг дори и по време на самото изпълнение.

3. И двете имат невзрачна и абсолютно "незвездна" външност и абсолютно небрежно и необременено от какивто и да е притеснения поведение.

Но оттук нататък идват разликите. Всъщност главната разлика май е само една - че Сюзън Бойл може да пее, и то не по-зле примерно от Сара Брайтман. С което стана известна на целия свят, и то само за една вечер. Докато Валентина Хасан също стана известна на целия свят, но не с гласа си, а с комичната си неспособност да запомни думите на един текст на песен, който дори не е нужно да разбира.

И сега е редно да се запитаме защо у нас се случват само изпълнители на Кен Лий, а във Великобритания, в някакво затънтено шотландско село, 47 години може да се крие ярък самороден талант, способен да засенчи световни звезди.

Личното ми убеждение е, че причината е в различните ценности - ако тук всички се стремят да са като Ивана, Камелия, Преслава, Азис или Миро, известни съвсем не толкова с това, което са изпяли, колкото с това с кого са били на последния купон, с дрехите на кой дизайнер са били облечени и в какви коли са се качили, то там музикалните идоли се казват Елтън Джон, Джордж Майкъл или Сара Брайтман, които са известни главно с творчеството си и чак на второ място - с някои любопитни за папараците и жълтите издания елементи от личния си живот.

Докато не спрем да си слагаме каруцата пред коня и се вълнуваме само от външния блясък на звездите, а не от таланта, който би им позволил да светят ярко, ще създаваме не звезди, а кьорфишеци.

Със съжаление установявам, че всичките версии на клипа в YouTube са забранени за ембедване, така че ще се наложи да ви дам само линка: 

http://www.youtube.com/watch?v=RxPZh4AnWyk


* Пропуснал съм една важна версия на клипа, която сама има 33 милиона виждания. Като добавим увеличението на останалите за половин ден, 8 часа след публикацията на този пост числото наближава 70 милиона само в YouTube (а го намерих и в още няколко подобни по-малки системи). Това означава, че не само по качество на изпълнението, но и по популярност Сюзън Бойл изпреварва Кен Лий над 10 пъти. Мисля, че това е справедливо :-)

Категория: Музика
Прочетен: 42411 Коментари: 95 Гласове: 0
Последна промяна: 02.07.2013 00:10

Знам, че ще ви се стори негативно, но сега ще ви обясня какво според мен прави нашият иначе прекрасен Дельо Хайдутин на борда на Вояджър. Пропагандата от края на 70-те години побърза да ни каже (пък и до днес продължава да го твърди), че това е невероятно признание за нашата музика и култура, но всъщност положението е доста по-различно.

Наскоро се бях заинтересувал какво точно сме пратили на инопланетяните и успях някъде в интернет да намеря златната плоча на НАСА, издадена преди няколко години на 2 CD-та, и да разгледам и чуя съдържанието й. Честно казано, искат се здрави нерви, за да я издържиш цялата, дори и да не си извънземен.

image


И така, вътре има 4 категории записи:

1. Звуците на природата - океански прибой, ветрове, песента на китовете и други подобни
2. Класическа музика - тук всичко е ясно: Моцарт, Бетовен и подобни величия
3. Англо-американска съвременна музика: Елвис, Битълс и други от този калибър.
4. Онова, на което напоследък му казваме World Music - полинезийски сватбен танц, ритуални композиции с тарамбуки на африкански племена и ... Излел е Дельо Хайдутин.

Да, познахте - нашата песен е намерила място на тази плоча не защото американците много са я харесали, а защото им е точно толкова неразбираема, колкото и полинезийския сватбен танц. Т.е. нас са ни наместили сред аборигените. А ние се тупаме в гърдите като едни типични ганьовци.

Съвсем отделен е въпросът има ли изобщо някакъв смисъл от тази плоча. Само 30 години по-късно начинът на запис на звук върху плоча е исторически спомен (днес същата музика би могла да се събере на едно чипче милиметър на милиметър, каквото има във всяка флашка и вместо някакъв си допотопен грамофон на борда на Вояджър можеше да има един iPod, който да свърши същата работа).

Освен това изобщо не съм сигурен, че въпросният грамофон работи дори и днес, 32 години по-късно, а какво ли остава след 40,000 години, когато ще достигне до най-близката съседна звездна система и евентуално ще бъде намерен и прослушан от нейните обитатели. Нека сега си представим, че въпросните извънземни, при които един ден ще попадне Вояджър, са само с някакви си смешни за космическите мащаби 10 хиляди години по-напред от нас. Добавете и 40-те хиляди години, за които корабът ни ще достигне до тях. А сега можете ли да си представите колко различна може да е тяхната цивилизация от нашата, при положение, че нашата само за 2000 години се е придвижила от примитивно състояние до претенции да има потенциала за космически завоевания?! Даже и всички живи същества във вселената да са устроени на базата на едни и същи органични молекули, даже и да живеят при сходни на нашите условия на гравитация и други физически параметри, каква е вероятността, че изобщо ще знаят какво е музика и че тя и при тях ще има културна роля!? Според мен - кръгла нула.

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 33624 Коментари: 66 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150844
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Април, 2009  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930