Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога от Юни, 2010 г.
Може би си очаквате, че сега ще си говорим за корупция, и сигурно по принцип сте прави, защото това е може би основната причина обществените поръчки в България да са мръсна дума, а резултатите от тях да са жалка работа.

Само че сега ще ви изненадам, защото ще говоря за нещо друго...

В момента чета едно обявление за една много интересна за мен обществена поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, предмет на която е представянето на България пред света като туристическа дестинация в няколко различни аспекта на туристическия бизнес.

Сигурен съм, че много от вас са виждали туристически брошури на България и никой не е бил впечатлен - нито от особено добра фотография и дизайн, нито от кой знае какво ниво на предпечата и печата, а още по-малко - от текстовете и преводите.

Оставихме настрана корупцията, сега искам предварително да елиминираме и втората най-сериозна причина за лошите крайни резултати, а именно - това, че България не е чак толкова атрактивна, колкото на нас ни се иска. Много други места по света не са по-атрактивни от нея, но умеят да се представят по такъв начин, че на евентуалния турист направо му потичат лигите да отиде там!

Може би ще кажете, че тогава причината е в недостатъчното пари, отделени за качествена реклама. Като видях прогнозната сума на тази конкретна обществена поръчка, мога да гарантирам, че предвидените за нея пари са повече от щедри по всички световни стандарти - става дума за около 3 милиона лева!

Само че тези пари, дори и да не се случи нищо корупционно "по пътя", ще бъдат похарчени зле и още отсега мога да обещая, че резултатът отново ще бъде жалък.

Защото в начина, по който е поставено заданието, има нещо много, много криво.

Институцията, ангажирана да избере най-достойния изпълнител, е подготвила купища препятствия за желаещите да участват.

1. На първо място се започва с огромни финансови гаранции, които изпълнителят трябва да поеме. Затварянето на десетки хиляди левове в тези мрачни за икономиката и бизнеса времена определено не е приятно за никого и могат да го издържат само най-силните финансово фирми, но това изобщо не значи, че те са най-качествените като творчески потенциал.

2. После идва огромното количество подготвителна работа, която кандидатите трябва да свършат, без да имат каквито и да е гаранции, че ще получат поръчката. На практика може да се каже, че от всеки кандидат се очаква да свърши цялата работа (или поне творческата, но тя отнема основната част от времето), но само един от всичките ще получи пари за нея. Това е още по-демотивиращ фактор.

3. На трето място сред пречките към прекрасния резултат идва желанието на възложителя цялата работа да бъде свършена от една и съща фирма. Това сигурно е разбираемо донякъде, защото когато не разбираш много от отделните стъпки в един сложен процес, ти винаги предпочиташ да го възложиш на някой, който го познава от начало до край. Само че тогава вместо да ползваш силните страни на отделни хора и фирми, които са най-добри в отделните етапи, ти се налага да се задоволиш със средното качество, което ще получиш от една единствена фирма, която няма как да е най-добра едновременно във фотография, графичен дизайн, писане на увлекателни текстове, оформление на многоезични издания на десетки езици, сред които и много екзотични, и наред с това - печат и репликация на компакт-дискове.

4. Четвъртото, което спъва получаването на добър краен резултат (но поне за него може да се каже, че е почти неизбежно), е принципът, че работата неизбежно се възлага на онзи, който предложи най-ефективното икономически решение, което поне по български винаги означава най-евтиното. Т.е. участниците в конкурса, макар и да имат идея за парите, които възложителят е готов да похарчи, са принудени от необходимостта да спечелят конкурса, за да могат да компенсират вложените в него пари и време, да заложат в проекта и офертата си всяка възможна икономия, за която успеят да се сетят. Ако някой реши да работи за максимално оползотворяване на предвидения бюджет, ще му се наложи да отпадне от играта.

Това означава, че всички разходи трябва да се придържат към възможния минимум. Трябва да се ползват възможно най-евтините фотографи, дизайнери и текстописци най-евтините материали и най-високопроизводителните (или най-старите и отдавна изплатени) машини, които пък рядко са сред най-качествените. Иначе, ако опиташ да се справиш със задачата на ниво, попадаш в клопка номер две - работиш като луд, за да произведеш съвършения продукт, а накрая го дават на онзи, който е наблегнал повече на икономиите, отколкото на професионализма и желанието да създаде най-добрия възможен продукт.

Въпреки че в условията има формални критерии, които дават по-високо тегло на качеството пред цената, на практика много често се оказва, че онези, които трябва да оценяват предложенията, нямат нужното око, за да видят някаква друга разлика между предложенията, освен онази в цената. А и когато заложат на цената, е много малко вероятно някой да ги съди за това, че са избрали предложението, което ще похарчи най-малко пари на държавата (дори и това да са европейски пари, които ако не ги усвоиш, просто горят).

И така, накрая може да не се похарчат всичките 3 милиона, предвидени за целта, а примерно само 2 милиона, но резултатът няма да бъде и наполовина толкова добър, отколкото би бил онзи, който щеше да струва 3 милиона.

Какво би могло да се направи, за да не се случва така!?

Всъщност нещата са доста простички и хубавият резултат би бил гарантиран, ако се спазват няколко простички правила.

1. Основното е да се използва класическият римски принцип "Разделяй и владей". Ако искаш да имаш най-добрия краен резултат, трябва да работиш с най-добрите.

2. Най-добрите в различните области не могат да бъдат мерени с един и същи аршин. Най-добрият фотограф или дизайнер не е онзи, който може с най-голяма лекота да извади над 30 хиляди лева, за да плати банкова гаранция за участието си в конкурса. Освен това той може да не е и с най-светлото икономическо минало или настояще - не е нужно да има огромни годишни обороти за последните 3 години, нито да разполага с несметен оборотен капитал, защото това не е неговата работа. Да не говорим, че е и много малко вероятно най-добрите дизайнери да са и най-добрите принт брокери, нали? Но те трябва да имат талант. Което много лесно се установява по следния простичък начин:

А) Прави се конкурс за творчески екип за серията рекламни брошури. На първия етап всеки от кандидатите представя своето портфолио. От портфолиата комисията може да вземе решение кои са потенциално интересните за проекта фотографи, текстописци и дизайнери - като стил и творчески потенциал.

Б) На класираните при предварителното разглеждане на първите 10 места се предлага да подготвят проекти за 12-те брошури. В този момент им се дефинират и наградите за времето и усилията, които ще хвърлят. Срещу примерно 20% от общия бюджет тези хора ще се раздадат и ще надскочат себе си, за да направят най-доброто. 10% ще отидат като хонорар за крайния победител, 4% ще отидат за класирания на второ място, 2% за класирания на трето, а останалите 4% (които са над 120,000 лева) ще се разделят между "загубилите", за да им покрият разходите на време и творческа енергия. В този момент възложителят със сигурност ще разполага с най-добрите проекти, представящи страната ни по най-добрия възможен начин.

В) Паралелно на първия конкурс, може да се провежда и един втори, в резултат на който да се избере най-добрата за конкретния проект издателска фирма. Задачата за него е ясна и абсолютно независима от дизайна. Въпросната фирма трябва да има коренно различни качества, знания, умения и опит, от тези на творческия екип или от тези на печатницата, която ще се занимава с отпечатването на готовите брошури (и фирмата за производство на дискове, която също може да е съвсем отделна). Нищо чудно да се окаже, че тя изобщо няма да е българска, просто защото у нас няма достатъчно богати традиции в многоезичната издателска дейност. Но това са подробности. Важното е да намериш някой, който може да свърши работата за кратко време и с високо качество, за някаква достатъчно разумна цена. Критериите за това кой е най-добър в тази област, могат да са съвсем различни от онези за творческия екип. Тук вече е разумно да се потърсят и хора, способни да носят икономическа отговорност, защото в тази работа не става дума за творчески талант, а за технически умения, съвест и чувство за отговорност. При този избор не е нужно да се плаща за самото участие в конкурса, но е задължително да се приложи вторият много важен според мен принцип, който да осигури мотивация за най-добрите в областта да участват, а именно:

3. Не трябва да искаш от участниците в конкурса да свършат цялата работа, пък после да платиш само на един от тях. Това демотивира и ще откаже много от най-достойните претенденти - най-добрите дори и в лоши времена са достатъчно ангажирани, за да тръгнат да се хвърлят в конкурси, които изискват колосални усилия, а гарантират много нисък процент вероятност да спечелиш поръчката.

Същият принцип е много важно да се приложи и при избора на печатница и репликатор за дискове, които също могат (или направо е задължително) да бъдат съвсем различни фирми, а при определени условия може да се окаже най-изгодно дори да не бъдат български, въпреки че формално погледнато това може да звучи и малко обидно, когато става дума за туристическата реклама на страната. Но пък също толкова формално погледнато в условията на конкурса няма нищо, което да спре чуждите фирми от участие, дори и ако някоя от тях ще поеме работата от А до Я.

Разбира се, има вероятност на възлагащата институция да не й се занимава (или да няма ресурса) да пренася задачата между няколко изпълнители (въпреки че в общия случай това ще й донесе загуби - или финансови, или на качество на крайния продукт). В такъв случай тя може да постави задачата в цялост, но начинът, по който го прави, може да бъде много по-умен от този, който се използва на практика. На практика може да обяви конкурс за фирма или личност - мениджър на проекта, на когото да възложи цялостната организация и координация на дейността с институцията!

Впрочем, всичко написано по-горе важи за почти всички обществени поръчки у нас, просто аз разбирам точно от тази област, в която е тази, и мога да потвърдя, че почти всички, подобни на нея, страдат от същите дефекти. Не мога да преценя дали положението в пътното строителство е аналогично, защото не го познавам. Но не виждам защо да не е - всеки един по-сложен бизнес е основан на различни процеси, които се вършат от различни хора или фирми.

Категория: Политика
Прочетен: 3702 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 05.06.2010 18:33
Отдавна съм почитател на електронните плащания. Не само онези, с които можеш да платиш стока или услуга на другия край на света, но и далеч по-прозаичните, като това да си платиш тока, водата, кабелната телевизия или... данъците. Защото точно тези, последните, пестят време, разкарване и висене по опашки.

На теория всичко е наред. На практика поне у нас проблемите в системите за плащане са такива, че поне от моя гледна точка са способни да откажат голяма част от хората, които биха желали да плащат по този начин, а спестеното от разкарване и висене по опашки време ти го изяждат зле проектираните системи, в които нужната информация или е на най-безобразни и нелогични места, или просто отсъства.

Вече съм писал за тези проблеми няколко пъти...

Защо няма да ги стигнем или как се работи с Търговския регистър

Интернет приключения с НАП или хубава работа, ама българска

Интересното е, че особено втората от тези статии ми беше безкрайно полезна и година по-късно, когато сам трябваше да ровя из дебрите на същия проблем, опитвайки се просто да си платя следващия личен данък, но и това не беше достатъчно, та трябваше да направя и още 1-2 обаждания по телефона, за да успея да се справя. И отговорите само потвърждаваха, че в системата нещата не са наред, но аз да се престоря, че са, и да давам напред.

Лошото е, че от година на година, вместо да се усъвършенстват, тези системи, които са съществена част от лицето на електронното ни правителство, стават все по-объркани, все по-нелогични, несвързани и изглеждащи като кръпки от една

Лично аз не виждам логика в това местните данъци и такси, които едно време бяха включени в интернет системата на НАП, вече да не са там. Не виждам и причина, след като вече не са там, модулът, който ги е обслужвал, да не бъде вграден в сайтовете на съответните общини. Но не. Например в сайта на община Триадица, която ме интересуваше в случая, можеш да прочетеш биографията на кмета, историята на района, новини около някакви мероприятия и всякакви подобни глупости, но нямаш линк към каквото и да е, свързано с местните данъци и такси. Или поне някакъв телефон, на който можеш да получиш информация в тази посока!

Както и да е, да е жив и здрав Google, та ме заведе на някаква вътрешна страница на Столична община (http://www.sofia.bg/mdt.asp), в която бяха изброени телефоните на отделните районни служби за местни данъци и такси.

Всъщност защо ми трябваше да се свържа с тях?

ePay предлага достатъчно удобен начин за плащане онлайн на местни данъци и такси. Само трябва да разполагаш с известието, което трябва да са ти пратили от общината, с акаунт в системата, и вече можеш да платиш.

Да, но какво правиш, ако не си получил такова известие за съответната година (оказа се, че тази година съвсем не само аз, но и още доста хора, които познавам, не са си го получили)? Очевидно задължението да си платиш местните данъци и такси, не се отменя, само че системата на ePay става абсолютно безполезна. Защото за да я ползваш, се изисква да имаш информация за партидния номер на имотите, за които ще плащаш, както и да знаеш КОЛКО данък и такса смет всъщност дължиш за тях.

А тази информация не е предвидено да можеш да я получиш където и да е онлайн. И се налага да разчиташ на хора, на които надали им е това работата, и на тяхната услужливост.

Вчера звънях дълго и безутешно на трите телефона, които бяха дадени в сайта на Столична община като телефони за контакт със службата за местни данъци и такси на район Триадица и след повече от час опити най-после на третия от тях ми вдигна някаква жена, която ми обясни, че това е счетоводството. Аз й обясних каква информация търся, тя каза, че би могла да ми помогне, но утре, защото днес (т.е. вчера, на 31 май) приключва месеца.

Окей. Звъннах днес. Пак трябваше да проведа 10-минутно преследване на телефоните, на които отново никой не вдигаше, но на края на същия телефон, на който успях и вчера, ми вдигна същата жена, която дори помнеше случая. Казах си ЕГН-то и за няколко минути тя ми продиктува това, което дължа, включително и лихвите за просрочие, каквото се оказа, че вече имам, защото не съм си платил първата задължителна вноска преди края на април. Защо имам лихви за просрочие, при положение, че изобщо не съм бил уведомен по надлежния ред, е отделна тема, но понеже не ми се водят спорове за общо 1.23 лв. в общо осем позиции, тази тема я оставям за някой друг път.

Важното е, че накрая имах нужните данни, за да мога за 5 минути да свърша цялата работа през ePay.bg. Koито, впрочем, след като искат да печелят от тази дейност, не беше лошо също да знаят към кого трябва да се обърна, за да мога след това да ползвам тяхната система (което е техният източник на печалба).

Този път искам само да кажа, че е крайно несериозно да не полагаш каквито и да е усилия за това да информираш гражданите за техните задължения активно (изпращането на традиционните известия по някаква фирма, която явно е значително по-безотговорна и от Български пощи и за която тази година има купища доказателства, че си е свършила работата през пръсти, ми носи лошо послание за това накъде върви държавната администрация), да не им предоставяш удобен начин, по който те сами да могат да си ги проверят, и в крайна сметка проверяването да зависи от способността да търсиш, проучваш, питаш и получаваш информация по телефона под формата на услуга от страна на някой, на който това видимо не му е работа изобщо - всичко това е крайно несериозно и много вредно.

Вредно, защото губи време на всички - и на гражданите, и на служителите на администрацията, които не само дават справки на случаен глас по телефона, който е казал нечие ЕГН, но и губят много време, за да диктуват числова информация по толова бавен (а и не особено надежден) начин.

А всичко това би могло да се реши толкова просто със средствата на информационните технологии! Особено ако се търси подобно ниво на незащитеност на личната информация, каквото предлагат телефонните справки! :-)
Категория: Политика
Прочетен: 4140 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 01.06.2010 13:40
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Юни, 2010  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930