Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от Април, 2008 г.
Вече година откак съм щастлив потребител на ePay и вече почти съм забравил, че ток, вода и парно могат да се плащат и по друг начин. Да не се редиш на опашки обаче е разглезващо, та тази година реших да си разширя "портфолиото" си от задължения, които плащам онлайн, с личните данъци, a обещаните 5% отстъпка при деклариране и плащане онлайн ми бяха достатъчен стимул да си направя и личен електронен подпис, който е задължителен за подаване на декларациите.

Речено-сторено.

Издаването на сертификата за електронен подпис се състоеше от разходка до една банка на 100 метра от офиса и самият сертификат стана за един ден.

Инсталирането му върху компютъра и регистрирането му в интернет браузърите също стана за по-малко от час (и то защото исках да мога да го използвам и във Firefox, освен Internet Explorer).

Вече с леко смесени очаквания продължих към страницата с електронните услуги на Националната агенция за приходите (НАП). Положителни, защото по външен вид и по обхват на услугите страницата вдъхваше доверие, а пък и в този момент по телевизията се въртят едни такива мили анимационни реклами, в които ни уверяват, че тя (администрацията) вече е различна, че човек наистина почва да вярва, че чудеса се случват не само по Коледа. Отрицателни очаквания също имах, защото никога не забравям какво ми пише най-горе на паспорта (Република България), за да не се разочаровам после.

Лошото е, че и днес, след като приключих и с подаването на декларациите, и с плащането на самите данъци, смесените чувства останаха. Положителното - защото в крайна сметка успях да направя всичко, което исках, и отрицателни - защото трудно можеше цялата процедура да изглежда по-тромаво, неясно и неудобно за работа. Не мога да си обясня защо когато у нас се хвърлят сериозни пари за разработката на такава система (не вярвам някой да я е правил от добри чувства), не се работи изобщо, за да бъде резултатът удобен за бъдещите потребители. Мисля, че една разходка на разработчиците из сайт като amazon.com или който и да е подобен сайт, в който се плаща електронно, би им показала какво трябва да направят, за да бъде процесът на даването на парите (защото в крайна сметка тези системи са за това) удоволствие за клиента от всяка друга гледна точка, освен от тази, че той все пак се разделя с някаква сума.

Какво исках да направя и какви бяха спънките по пътя?

Исках да регистрирам в системата себе си и майка ми като лица, имащи право да подават декларации по електронен път. За целта се подават две заявления, базирани на това, че вече имам електронен подпис. Попълването на личното ми заявление беше съвсем лесна работа и стана за 2 минути. Подготвянето на заявлението за подаване на документи от упълномощено лице също не беше сложно, а в края на попълването му се генерира приличен формуляр, в който пишеше, че майка ми ме упълномощава да подавам декларации от нейно име.

Дотук всичко изглеждаше логично и вървеше добре. Още по-логично щеше да е и ако на този етап в сайта ми бяха написали какво трябва да направя с така получения документ. Ама не. Добре, че има един информационен телефон на НАП, на който можеш да задаваш всякакви въпроси (0700 18700), така че се обадих да питам там. В скоби, това ми беше второто обаждане на този телефон, като при първото бях питал нещо, за което учтиво ме насочиха към мястото в страницата на НАП, където има едно флаш филмче, на което много добре е показано как човек да си попълни различните полета в няколко от формулярите и вече бях решил, че хората там чудесно знаят какво трябва да направи един нормален потребител. Втория път обаче нещата се закучиха.

Попитах какво трябва да направя с така полученото пълномощно, на което ми казаха, че трябва да й го дам да го подпише и да го занеса в районния офис на НАП. Ама как така, учудих се аз - нали там пише, че майка ми ме упълномощава мен, а не аз - нея - как ще могат да са сигурни, че упълномощаването е реално, ако аз нося едно незаверено при нотариус пълномощно?! Операторката, с която говорех, се замисли, попита колегите си наоколо и те дружно й казаха, че всъщност трябва майка ми да занесе пълномощното лично, иначе, ако го нося аз от нейно име, трябва да е нотариално заверено. ОК - решихме и този проблем като че ли. Майка ми отиде да го занесе, при което там й казали да се нареди на опашката, където се подават декларациите. Понеже усетила, че с това цялата идея на нереденето на опашки се убива, ми се обади по телефона да пита това ли трябва да направи наистина, а аз звъннах още един път на информационния телефон. Попаднах на друг оператор (накрая след шестте ми обаждания мога да кажа, че и един път не повторих едно и също име на оператор, така че сигурно са десетки), който отново започна да ми обяснява как аз трябва да отида в данъчната служба с пълномощното, без даже да съм го питал за това, аз му казах, че вече сме обсъждали този въпрос с негови колеги, той също го обсъди набързо и се съгласи с мен, като в плюс този път ми казаха и вълшебната думичка, която майка ми трябва да каже, а тя беше "трябва да занеса това пълномощно в деловодството". Казването на тези думи на входа я качило на съвсем друго ниво в играта и този път всичко станало за минута и без никаква опашка. Само след час получих и на мейла си потвърждение, че вече имам право да подавам декларации от нейно име.

Започваше най-интересната и сложна част, или поне така си мислех. Оказа се, че формулярите за декларациите са доста прилично направени и ако някой вече е попълвал хартиени декларации, усещането е доста подобно, като тези на всичко отгоре си правят и някои от сметките сами, което си е удобство. Неудобството е само в това, че отново при самото проектиране на декларациите никой не мисли, че данъкоплатците - физически лица не са юристи и  могат да не ги заливат с членове и алинеи, където не е необходимо. Никой не си е направил труда и да помисли за нещата, в какво електронното попълване е тотално различно от хартиеното, и на тази база да оптимизира процеса.

Но така или иначе, на фона на очакванията ми попълването на декларацията беше истинска песен и мина без да ми се наложи да се обадя дори и един път на 0700 18700, което предвид досегашния ми опит, си беше добро постижение. След попълването и подписването на декларациите получих две мейлчета, в които ми пише, че декларациите са приети и ми даваха техните входящи номера.

Какво ви се струва, че е най-логичното, което трябва да направи някой, който иска моите пари, в този момент? Ами да - прави сте. Трябва да ми каже КАК да му ги дам. Примерно като ми напише, че на адрес еди-кой-си ме чака попълнения формуляр със сумата, която преди малко съм се съгласил да платя, който да прегледам и след това да кажа "плати". Такова нещо обаче нямаше, нито пък нещо по-просто, дори и само някакви указания - нито на страницата, в която ми се благодари за подадената декларация, нито в мейла, с който ми потвърждават, че са я получили. Нищичко по въпроса!

Върнах се на главната страница за електронните услуги и там намерих точка "Плащане на данъци", последвах линка и попаднах... в съвсем друга система. Система, очевидно писана от други хора и по друго време, система, нямаща нищо общо с тази, на която се явява продължение. За съжаление - също така и система, изпълнена с неясноти, проблеми, откровени грешки и пълна липса на някаква помощ за потребителя.

За да се преборя с тази система и да успея наистина да платя, трябваше да говоря още 2 пъти с информационния телефон. Първия път, за да питам кой вид платежен документ трябва да си избера (тъй като са общо над 20 вида и поне 4-5 от тях, описани с членове, алинеи и съкращения, ми звучаха потенциално като моят документ - всъщност накрая се оказа, че точно на този документ за разнообразие не са му написали нито един член), втория - за да питам какво да правя, след като заради попълнени автоматично, но некоректно две полета от формуляра от страна на тяхната собствена система, ePay ми отказва да приеме заявката. Проблемът беше в това, че системата беше попълнила в данните на задълженото лице и ЕГН, и ЛНЧ (което изглежда означава личен номер на чужденец), а ePay казваше, че не може да обработи формуляр, в който са попълнени и двете полета. За капак в полето, където  човек трябва да си въведе номера на декларацията, по която извършва плащането, се събира един символ по-малко, та трябваше в още едно, трето обаждане, да попитам и това коя буква или цифра е най-добре да "изям" от входящия номер, за да е сигурно, че това плащане ще бъде отразено именно като плащане по моята декларация. А всичко щеше да е идеално, ако някой беше проверил по време на разработката на системата колко разряда има в това поле на формуляра и беше намалил с един символ дължината на входящите номера.

На фона на всичко, което казах, дреболии като несъвместимост с Firefox (само показващо как нашата администрация прави-струва, все при Microsoft отива) или отваряне на нов браузър прозорец за потвърждаване на плащането в ePay в ужасно неудобно малък и непроменяем размер, ми се струват нещо, което може дори и да не се споменава като сериозен проблем.

Иначе за хората на информационните телефони мога да кажа предимно добри думи. Те наистина имат желание да помогнат, държат се приветливо и като не могат да се справят с някой въпрос, се оттеглят да проверят и после ти се обаждат, за да ти кажат отговора. Лошото е, че самите тях за много неща са ги заредили с противоречива информация и с решения, които не работят. Та в крайна сметка резултатът не е особено добър, въпреки желанието.

Впрочем сега, като го разказвам, вече ми се струва лесно. Но докато човек го преживява, всичко това изглежда като една доста неприятелски настроена и отблъскваща система, работата с която не носи никакво удоволствие, което поне малко да те компенсира за това, че всъщност си там, за да даваш пари. Общият извод? Хубава работа, ама все още много й личи, че е българска.
Категория: Технологии
Прочетен: 21088 Коментари: 42 Гласове: 1
Последна промяна: 19.04.2008 09:16
От няколко седмици из общественото (и най-вече из интернет пространството) се праща и препраща линкът на една петиция, най-общо казано, в подкрепа на запазване на важността на българския език в образователната ни система. Понеже и аз уважавам много езика, писмеността, писаното слово и грамотността, първата ми работа още първия път беше да отида на сайта, да прочета подробно за какво ще се подпиша, да се подпиша и да натисна бутона за потвърждение. Казах си, че помагам на едно добро дело и се успокоих. На всичко отгоре само след 1-2 минути получих мейл, в който ми благодаряха, че съм подисал петицията.

Всичко за мен можеше да приключи и дотук, но за беля се зачетох в мейла и само в няколкото му изречения намерих поне две грозни, ужасни и издаващи сериозна неграмотност грешки. Ясно, казах си, чисто по български добрата идея се унищожава от нечия мърлящина - умните хора, създали тази петиция, са се доверили на някакви недоучили програмистчета, които да им направят уеб реализацията, и заети с благородната си кауза, не са сметнали за нужно да проверят какво са им написали в мейла, който се изпраща на подписалите.

За да не ги оставя да се излагат, на секундата им отговорих, посочвайки така грозно излагащите ги грешки. Мислите, че някой ми е отговорил на мейла? Таратанци!

Инициаторите на подписката обаче са сериозни шила и продължават атаката. В най-различни форуми най-различни хора, попаднали на техния призив, се чувстват длъжни да призоват всеки, когото познават, да отиде и да подпише петицията. Ако ги питаш знаят ли за какво точно става дума, надали ще могат да ти обяснят, но по-добре и да не ги питаш, защото почти сигурно ще се разсърдят и ще те обявят за бездушен.

От няколко дена атаките са преминали и на мейла, като идват и от различни градове от мейловете на най-различни хора, които познавам по бизнес, които препращат свещения призив с ентусиазма, така характерен за разпространяването на фалшивата информация за всеки пореден компютърен вирус, опасен скайп потребител, който ще ти изтрие хард диска, или болно момиченце, нуждаещо се от животоспасяваща трансплантация. Имам предвид именно този ентусиазъм, който въобще не е като ентусиазма на хората, искащи да направят нещо значимо. При този конкретен хората предават нещото, което някой им е казал, че е важно, обикновено без дори да са прочели повече от първото изречение (в което обикновено се казва "предай това на всички, които познаваш"), на всички, които те познават, като си мислят, че по този начин с минимум усилия правят нечувана добрина за света. А всъщност единственото, което постигат, е да се покажат като празни и немислещи същества пред широка аудитория, и то предимно от хора, които ги познават.

В случая с призива за участие в петицията "за спасяване на българския език" има и една хем смешна, хем тъжна особеност - самата информация е много зле в граматическо отношение, освен че на места звучи като пълна безсмислица. Прилагам без промяна (включително и цветова) популярния текст, като съм маркирал някои от по-страшните грешки в него, а коментарите ми са в скоби в черно. И не мога да спра да се възмущавам от това, че в България толкова често крадецът вика "дръжте крадеца". Аналогично в случая хора, имащи сериозни проблеми със собствената си грамотност, ни карат да се противопоставяме на отмяната на задължителността на неговото изучаване в училище (като за по-сигурно го правят и на латиница). Далеч по-логично би било да приветстват една такава промяна, защото явно от това, че те някога са го учили, не е настъпила някаква положителна промяна!


Подписвам се срещу този закон   ВАЖНО!!!!! ИНТЕРНЕТ ИЗВАДКА (каквото и да значи това): Става въпрос, че искат да отменят Българския Език (за много патриотично се смята да го пишеш с главни букви, но граматически изобщо не е правилно) като задължителен, т.е. държавата ни няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктоационни (много... граматическа грешка, а?) правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. Няма държава, която да не изисква от гражданите си, които са минали българско обучение (а коя друга държава изисква българско обучение), да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми, африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със законите и правилата на държавата, в която имат гражданство (ама наистина ли не трябва? и защо без запетайка пред "те", което трябваше да е на мястото на грешното "не"?). Това е предложено от председателя на Комисията по образованието и науката (е запетайка де, не е толкова сложно) господин Лютви Местан (по народност турчин) (народност, националност... объркахте ме вече)! На 20 март е прието на първо четене без възражение. Защо не е казано по новините (запетайкааааа) никой си няма и на представа (туй "на представа" малко просташко звучи, таковата...). Апелирам всички, които имат българско самосъзнание (и пак запетайка) да подпишат петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е скандално и не бива да се остави така. Моля пишете мнения и тук, но е важно да се подпишете в петицията, като не забравяйте да потвърдите после, (не, тук пък не трябва да има запетайка - сори!) чрез е-мейла Ви.

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html  
Нека да не позволяваме децата ни да не знаят книжовен български!

Изпратете e mail на повече приятели и познати.Нека подписката бъде подписана от повече хора и дано успеем да я подкрепим успешно. (след точката след първото изречение пък трябва интервал)
-------------------
(В транслитерираната версия нови грешки не са добавени, но самото използване на транслитерация, за да се разпространи призив за спасяване на българския език, ми се струва върховна гавра, сравнима с онова изписване - "az sam balgar4e, obi4am na6te planini zeleni")
VAZhNO!!!!! INTERNET IZVADKA: Stava vapros, che iskat da otmenyat Balgarskiya Ezik kato zadalzhitelen, t.e. darzhavata ni nyama da iziskva ot grazhdanite si da znayat gramatichni i punktoatsionni pravila. Toy pak shte se izuchava, no nyama da se iziskva. Nyama darzhava, koyato da ne iziskva ot grazhdanite si, koito sa minali balgarsko obuchenie, da ne znayat knizhoven ezik. Nyama znachenie turtsi, romi, afrikantsi, arabi. Shtom sa grazhdani ne tryabva da se saobrazyavat sas zakonite i pravilata na darzhavata, v koyato imat grazhdanstvo. Tova e predlozheno ot predsedatelya na Komisiyata po obrazovanieto i naukata gospodin Lyutvi Mestan (po narodnost turchin)! Na 20 mart e prieto na parvo  chetene bez vazrazhenie. Zashto ne e kazano po novinite nikoy si nyama i na predstava. Apeliram vsichki, koito imat balgarsko samosaznanie da podpishat petitsiyata, zashtoto inache ot Balgariya skoro nyama da ostane i sleda. Tova e skandalno i ne biva da se ostavi taka. Molya pishete mneniya i tuk, no e vazhno da se podpishete v petitsiyata, kato ne zabravyayte da potvardite posle, chrez e-meyla Vi.

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html   Neka da ne pozvolyavame detsata ni da ne znayat knizhoven balgarski!
 
Izpratete_e_mail na poveche priyateli i poznati.Neka podpiskata bade podpisana ot poveche hora i dano uspeem da ya podkrepim uspeshno.

Ми... какво повече мога да кажа! :-)


Категория: Политика
Прочетен: 1997 Коментари: 7 Гласове: 0
Последна промяна: 17.04.2008 22:49
Както бяха казали французите, кралят е мъртъв, да живее кралят - та и ние след броени дни ще си имаме нов вътрешен министър. Редно е обаче отсега да кажем какъв трябва да е, за да не се радваме после и при неговата оставка. Разбира се, надали можем да очакваме някоя изключителна кандидатура, защото стимулът му при влизане в играта толкова късно (на това правителство му остава едва година от мандата) е минимален, но все пак не е все едно с каква слава ще си тръгнеш - една може да те отведе и по-нависоко, а при друга хората ще се оглеждат да не им доближаваш фонтаните.

И така, по какво новият министър трябва да е различен от досегашния?

Трябва да е по-малко зависим от алкохола. И част от историите за подвизите на Румен Петков в тази област да са били украсени, дори и само това, което безспорно се е виждало по телевизията, е достатъчно да направи този човек несъвместим с подобна сериозна длъжност. Увлечението по алкохола може и да не е престъпление, но след като не е разрешено дори и за една проста дейност като шофирането, какво остава за ръководенето на едно силово министерство!

Трябва да е по-възпитан. Определено управлението на едно силово министерство отива най-малко от всичко на един хулиган, а Румен Петков редовно се държеше като такъв, вероятно и поради причината, описана в предишния параграф.

Трябва да е по-умен, а когато направи глупост, да намери сили ако не да я признае, поне да я поправи тихомълком. Като трън в очите през цялото време на управлението му ме бодяха ненужно включените сини лампи на полицейските коли, с които, ако не се лъжа за дефиницията, трябваше да се "респектират престъпниците". Че за това време не респектираха никого, е повече от ясно, но поне ясно ги предупреждаваха кога пристигат. Доведоха и до пълно девалвиране на понятието "движение със специален режим" - полицейските лампи са измислени именно за това да показват разликата между полицаи, отиващи да пазаруват в супермаркета, и такива, преследващи опасни престъпници.

Трябва да се грижи за интересите на обществото, а не на партийно-финансовите кръгове, които контролираха предишния (и много други преди него). Още по-важно е да не е зависим от организираната престъпност, което май също беше проблем при досегашния министър.

Да успее да втълпи най-после на служителите на полицията, че те не са противниковия отбор на организираната престъпност, с която играят в един и същи шампионат, като каквито се изживяват те напоследък, а служители на обществото. Това означава, че за нормалните граждани, които не правят нищо нередно, те трябва да са напълно незабележими, когато те сами не пожелаят да им обърнат внимание, а когато на гражданите им е нужна помощта на полицията (било за да им помогнат при сериозен проблем или за да ги упътят някъде), трябва да го правят с пълното съзнание, че това е единствената причина да има изобщо полиция, а те самите - да са назначени на работа. Подобно отношение между полиция и общество е факт във всички нормално развити държави, крайно време е да се осъзнае и при нас.

Дали това, което искам, е възможно? Съмнявам се. И не защото на власт са комунистите, а защото сме в България. Но не пречи да показваме какво искаме - като има търсене, все някога може да се появи и предлагане.
Категория: Политика
Прочетен: 1149 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 13.04.2008 23:31
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Април, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930