Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от Февруари, 2009 г.
В неделя вечерта кацнах на новия терминал на летище София. Може да се каже, че като изключим мрачността на самото преживяване да се върнеш сред родната цигания след толкова приятните разходки по разни цивилизовани места, иначе терминал 2 на летище София предлага един доста приличен начин България да ти каже "добре дошъл".

Всичко там е цивилизовано: качваш се от самолета в терминала през ръкав, вътре е чисто, просторно и мирише добре, паспортната проверка е бърза и цивилизована, дори и за багажа не се чака прекалено дълго (въпреки че има още какво да се желае в това отношение), магазините му са приятни, добре заредени и с достатъчно разумни цени за нивата у нас и в континентална Европа, а за капак летището предлага и изобилие от таксита, които могат да заведат евентуалния гост на града навсякъде за съвсем разумна сума, ако разбира се, не попадне на мошениците, които те дебнат още от салона за пристигащи, както и навън.

Доскоро на летище София имаше официално таксита само на една фирма - ОК Супертранс и като изключим това, че можеш да попаднеш понякога на шофьор, който пуши, не си е доспал или не може да спре да си говори глупости по мобилния с "колегата", докато те вози, иначе може да се каже, че човек трудно можеше да намери от какво да се оплаче. Отскоро на клиентите се предлага дори и избор - установих, че на официалната точка, откъдето се взимат таксита, вече има две колони - едната от таксита на вече споменатата фирма, а другата - на Такси С Експрес (по-известни като 91280). Никой да не се шашка, не им правя безплатна реклама, а точно обратното.

Излязох с куфарите си, тръгнах към такситата и понечих да се насоча по навик към първото такси на ОК, когато шофьорът на стоящата до него кола на Такси С Експрес ме покани да се кача в неговата кола (в първото на опашката на конкурента му и без това в момента някой си товареше багажа, така че в поканата имаше логика). Понеже нямам някакви пристрастия към една от двете фирми (и двете са ми известни като свестни и немошенически), веднага приех поканата и след минута вече пътувахме в посоката, която исках. Прилично разстояние от 10-11 километра, което съм минавал много пъти и с такси, и със собствената си кола, и което знам прекрасно и като цена, и като дължина. Погледнах все пак с каква начална такса и с каква тарифа се возя и всичко, както и очаквах, беше съвсем наред, особено като за нощна тарифа.

По пътя ни имаше нулево движение, никакви светофари (беше почти полунощ) и карахме по съвсем ясен маршрут, който винаги е един и същ. В движение ми направи впечатление, че скоростта на нарастване на сумата е малко над очакванията ми, но нищо чак толкова страшно - вместо очакваните около 9-9.50 лева за нощна тарифа сметката стана 12.36 лева. Но тъй като ми се стори малко подозрителна, все пак си поисках бележката накрая - ей така, за домашен анализ.

Какво прочетох на нея? Че сме изминали 16.618 км и че сме имали 43 секунди престой. За престоя... не се сещам даже и един светофар да ни е задържал, защото основната част от пътя ни беше по Цариградското шосе и след това на телевизионната кула имахме зелен светофар на празен път, но не мога да се закълна дали преди това, на завоя преди моста на летището, не сме почакали половин минута. Много е възможно да е било точно така. Но друго се питам: как успяха да добавят 5 километра към маршрута за само 11 изминати!? Явно е хакнат или таксиметровият апарат (не им ли писна вече), или по някакъв начин самият механизъм, който предава движението от двигателната система на колата към таксиметровия апарат.

Във всеки случай, макар и да става дума за дребна шашма, подобна проява си е неприятна и създава ужасно лошо впечатление. Не само към анонимния шофьор, при който надали някога повече ще ми се случи да се кача, но и към цялата фирма, която той всъщност представлява (и която може да няма никаква вина за неговите действия).

Та мисълта ми беше, че този човек просто по цял ден си реже клона, на който седи. Излъгвайки ме с около 5 километра, той спечели от мен 3.50 лева повече. За това разстояние и при тази сметка аз със сигурност щях да му оставя 2 или 3 лева бакшиш за доброто и честно поведение. В крайна сметка му оставих 6 стотинки, защото бях убеден, че не виждам реална и честна сметка. И ще гледам повече да не се качвам на кола от неговата фирма. Предполагам, че и много мои познати, на които ще разкажа случката, и хората, които прочетат този пост, ще направят същото. И накрая познайте дали човекът ще спечели нещо от желанието си да е мошеник на дребно? Убеден съм, че не. А при това ще навреди и на много свои колеги.
Категория: Бизнес
Прочетен: 1929 Коментари: 3 Гласове: 0
Не разбирам от наркотици, но вече смятам, че между обикалянето на света и взимането на наркотици има доста общо. Ето вижте защо...

1/ И с пътуванията, и с наркотиците е едно и също – веднъж започнеш ли, спиране няма.
2/ И едното, и другото рано или късно ти поглъщат всичките пари.
3/ Колкото повече консумираш, толкова повече изпитваш нужда от още.
4/ И двете ти доставят огромно удоволствие.
5/ И при двете има както добра и посредствена стока, така и опасни ментета.

Разбира се, има и няколко разлики...

1/ Пътуванията не ти съсипват здравето, точно обратното – зареждат те с енергия.
2/ Досега не е известно някой да е умрял от свръхдоза пътешествия.
3/ Пътуването в общия случай е законно.

Още снимки от местата, които съм посетил през 2008 година и които са представени в този календар, можете да намерите в моята онлайн галерия: http://www.yankov.info/gallery. Ако пък искате от напечатания календар в прозрачна кутийка за бюро, просто ми свирнете и ще се радвам да ви подаря един.

image

Ето и съдържанието на вътрешните страници на Пътешественик 2009...
Всички снимки (c) 2008 Стефан Янков, фотография на корицата - Евгения Филева

image
01. Изглед от West India Key, Canary Wharf, Лондон, Великобритания
Моята 2008 година започна с първото ми пътуване до един от най-великите градове в света – Лондон. Всъщност в 0:00 часа на 1 януари не бях дори в самия Лондон, а неволен пленник на метрото му, двайсетина метра под града. Минути след това попаднах в най-огромната и компактна маса хора, която някога съм виждал на едно място. После се оказа, че в този микроскопичен район на града, състоящ се от само няколко улици, в онзи момент е имало над 700,000 души. Но това е прекалено дълга тема, за да бъде обсъждана подробно в календар. В този кадър от West India Key наред с няколко сгради в стила, характерен за прекалено модерната за Лондон архитектура на района Canary Wharf, се вижда и фрагмент от първия параход в света – SS Robin – реставриран и наскоро преврънат в галерия.


image
02. Изглед от Via Indipendenza, Болоня, Италия
Болоня е красив и много приятен за пребиваване италиански град, за който не знаех почти нищо преди първото ми посещение в него преди почти 3 години. Всъщност имах някакъв смътен детски спомен за международния фестивал за детски песни „Златната монета”, с който ни занимаваха от време на време медиите по времето на социализма, вероятно заради наши успешни участия в него. Както на много места в Италия, в Болоня силно се чувства историята. В града има добре запазени архитектурни паметници и от времето на Римската империя, и от Ренесанса, а стилът на много магазини, заведения и хотели също носи усещане за история. Via Indipendenza свързва гарата с историческия център на града. Тротоарите на тази красива улица са почти изцяло заети от колонади.


image
03. Поглед от самолета към Истанбул, Турция
Истанбул не е моето любимо място в света, но не мога да не призная, че от въздуха градът изглежда повече от внушително и предизвиква уважение. Разбира се, гледана отгоре, столицата на Пакистан, Карачи също предизвиква уважение с мащаба си, но там липсва всякаква подкрепа от земята, докато Истанбул предлага история, култура и доказателства, че съжителството между цивилизациите не е невъзможно. И все пак този град притежава и доста негативи, най-очевидният от които за мен беше в това, че улиците му доста приличат на софийските – добрата и стилна архитектура е приятно изключение сред океан от хаотична посредственост. И въпреки че и в Истанбул има доста пропуски в реда и чистотата, все пак турците са поне с няколко крачки пред нас в това отношение.


image
04. Изглед към пристанището от връх Виктория, Хонконг, Китай
Още след първото ми посещение в Хонконг преди една година, той стана за мен едно от няколкото места в света, в които съм готов да се връщам отново и отново при всяка възможност. Когато излезеш на терасата за наблюдение на връх Виктория, дъхът ти наистина спира от гледката, която се открива към Хонконг и пристанището Виктория. Колкото и клиширано да звучи, това е единствената истина. Няма значение, че преди това си виждал много пъти кадър, подобен на този, нито че съзнаваш много добре, че гледката със сигурност ще е величествена. Не помага за притъпяване на изненадата и фактът, че преди това си се качил до върха по стръмния хълм с помощта на въжен трамвай, построен преди повече от век, при движението с който околните небостъргачи изглеждат наклонени под 45 градуса.


image
05. Улица в Чайнатаун на фона на небостъргачи, Сингапур
Бяха ми казали, че щом харесвам Хонконг, непременно трябва да посетя и Сингапур, защото той ще ми хареса още повече. През 2008 година успях да стигна и до него. Сингапур е островна микродържава, намираща се в най-южната точка на Малайзия и е основан от сър Стамфорд Рафълс като търговски пост на British East India Company през 1819 година, а пълна независимост получава през 1965 година. Днес Сингапур е заслужено известен като важен финансов и търговски център в региона, но също така и като шопинг и кулинарен рай. Там живеят заедно представители на доста етнически групи – малайзийци, индийци, араби и китайци. Освен модерните сгради, в града има и квартали, наречени Индийския, Арабския и Чайнатаун, които носят архитектурния и  кулинарния дух на съответните етноси.


image
06. Вход на будистки храм, Макао, Китай
Когато в края на 20 век получава обратно Хонконг от Великобритания, а Макао – от Португалия, светът е притеснен, че тези оазиси на западната цивилизация ще се претопят от социалистическата държава и ще загубят своята свобода и идентичност. Нищо подобно не се случва от доста години. И двете бивши колонии имат статут на специални административни райони на Китай, което позволява да бъдат посещавани от много чужденци без виза, докато движението на самите китайци към тях е силно ограничено. Хонконг е ключов финансово-търговски център на Азия, Макао се развива като вторият световен хазартен център след Лас Вегас. Но освен лъскави хотели и казина, там могат да се видят и забележителни архитектурни паметници – и на колониалната, и на традиционната местна архитектура.


image
07. Къщата на Хундертвасер, Виена, Австрия
Виена е още едно от онези места, които няма да ми омръзне да посещавам. Винаги намирам нови места в този красив и богат на култура и толкова стилен град. Една от по-нестандартните забележителности на Виена, която открих тази година, е къщата на Хундертвасер. Построена е между 1983 и 1986 година по дизайн на художника Фриденсрайх Хундертвасер и е известна с характерната си многоцветна фасада, неравните подове, покрития с трева покрив и дървета, израстващи от стаите. За своя дизайн Хундертвасер не е искал никакви пари, а е заявил, че го прави, за да попречи нещо грозно да бъде построено на това място. Къщата се състои от 52 апартамента, 4 офиса, 16 частни и 3 обществени тераси. Тя е една от най-посещаваните сгради във Виена и част от културното наследство на града.


image
08. Залез на остров Сентоса, Сингапур
Освен ултрамодерен и едновременно с това – етнически разнообразен град-държава, Сингапур е и забележителен екваториален рай. Почти в центъра на града върху площ от 637 декара се помещават изключително красивите Ботанически градини на Сингапур, в които можете да попаднете в истинска джунгла, в прекрасната градина на орхидеите, в градината на еволюцията или дори в градината на
джинджифила. А внушителен мост или живописна въжена линия могат да ви отведат до съседния остров Сентоса, който е ваканционният оазис и една от особено красивите забележителности на Сингапур. Всяка вечер след залез слънце на самия плаж има представление на Songs of the Sea – музикално шоу, което съчетава актьори, лазерни светлини, фонтани в морето и истински огън.


image
09. Мостът Хохенцолерн на фона на Кьолнската катедрала, Кьолн, Германия
Всяка четна година в края на месец септември Кьолн е домакин на най-голямото изложение за фотография в света – PhotoKina. В тези няколко незабравими дни панаирът и целият град се изпълват от много десетки хиляди хора, за които фотографията е професия, хоби или и двете, а по улиците могат да се видят най-много фотоапарати на квадратен метър в света (и разбира се, техните собственици непрекъснато снимат). Привечерната разходка над Рейн по моста Хохенцолерн от панаира към катедралата или към многобройните ресторантчета на брега на реката е част от дневния ритуал на PhotoKina за неговите посетители, както и ежедневното убеждаване в качествата на местната бира. Струва си да се приеме и предизвикателството на 509-те стъпала до върха на катедралата.


image
10. MGM Grand хотел и казино, Макао, Китай
Независимо че не съм запален по хазарта (поради което дори не ми се е и ходило в Лас Вегас), при посещението си в Макао тази година толкова се впечатлих от внушителната архитектура на храмовете на късмета (почти всички хотели и казина в Макао са копия на своите американски първообрази и собственост на същите компании, които притежават оригиналите в Лас Вегас), че успях до голяма степен да разбера хората, които са запалени по хазарта – впрочем само онези, които го практикуват не защото вярват, че той ще ги направи богати, а заради атмосферата на лукс и безгрижие, която така успешно им създават собствениците на първокласните хотели и казина. И макар и да е тъжно, че хазартната индустрия се издържа от наивността на хората, не може да се отрече, че тя поне им взима парите със стил.


image
11. Небостъргачи на фона на нощното небе, Хонконг, Китай
Хонконг е един от големите световни финансови центрове и това личи силно в архитектурния стил на неговите административни сгради. Впрочем там небостъргачи се строят не само за офиси (което добавя още внушителност към имиджа на финансовите институции), но и за жилищни сгради. Причината? Ограничена площ и доста сериозно по численост население. Хонконг има 7 милиона жители (почти колкото България), а общата му площ е едва 1104 кв.км., или точно 1/100 от площта на България. Затова единствената посока за растеж на града е нагоре – чрез разрушаване на ниските и по-стари сгради и построяване на тяхно място на високоетажни комплекси, съчетаващи в себе си търговски, офисни и жилищни площи, включително с интегриране на улици и обществени пространства в техните рамки.


image
12. Восъчни фигури на Битълс, Музей на Мадам Тюсо, Лодон, Великобритания
Последното нещо, за което мисля в Лондон, е времето навън. Дори и да вали (което се случва често, но рядко е проливно и неприятно), там метрото като че ли винаги е достатъчно близо до теб, а и има достатъчно интересни места на закрито, в които може да се прекарат много приятни часове. Многобройни галерии, музеи, мюзикъли, концерти – сигурно и десет пътувания до Лондон няма да ми стигнат, за да мога да кажа, че съм видял достатъчно от тях. Очаквах музеят на Мадам Тюсо да е едно от най-интересните места в града за мен, но все пак не очаквах толкова много. Фигурите на световноизвестни знаменитости, велики хора и злодеи изглеждат абсолютно истински. А което е най-приятното – всеки има право необезпокояван да се снима с който си поиска свой любимец.


image
Бонус. Красива витрина на магазин за деликатеси, Болоня, Италия
Това беше един от онези редки моменти, в които фотоапаратът успява да превърне нещо ежедневно в изключително. Както се разхождах в една мразовита февруарска вечер по една от малките улички в историческия център на Болоня, погледът ми беше привлечен от този забележителен магазин, на чиято витрина, а и по целия му таван, бяха подредени изобилно, но с много вкус някои от най-популярните италиански деликатеси. Останалото го свършиха моето любимо Sony DSC-R1 и подходящата светлина. Една от любимите ми снимки.
Категория: Туризъм
Прочетен: 7053 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 07.02.2009 21:39
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Февруари, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728