Късно снощи реших да мина за малко пазар през Карфур. Първото ми посещение там не можеше да бъде основа за някакво трайно мнение, защото се случи още в първата луда седмица на новия мол, в който се намира магазинът, и тогава най-важното беше да успееш да преминеш през цялата навалица и да излезеш цял, както и да запазиш самообладание по време на чакането в 15-минутната опашка, за да напуснеш района и да излезеш на Цариградско шосе. Този път нещата изглеждаха много по-спокойни, намерих огромни почти празни подземни паркинги, в които единственият проблем продължава да ми бъде абсолютно неадекватното обозначаване на посоките и най-вече - тази към магазините.

Дотук - добре, както бил казал падащият от двадесетия етаж, когато минавал покрай десетия.

Първият проблем беше как да мина през всички места на магазина, които ме интересуват, за скромните 20 минути до затварянето му. Още повече само след 5 минути по уредбата ни предупредиха, че работното време на магазина приключва и затова трябва да направим последен избор и да се отправим към касите. Все пак аз знаех какво търся и бодро преминах през отделите, които ме интересуваха, напълних в количката онова, което ми трябваше, разочаровах се, че два от продуктите, които бях открил първия път и които съм виждал досега само в Карфур, бяха изчезнали от рафтовете - единият само физически, а моделът и цената му си висяха на място, а другият - все едно никога не го е имало, а мястото му беше заето от подобни, но по-слаби като качество продукти, които човек може да си купи от абсолютно всеки друг хипермаркет. Ясно, казах си, явно напънът с по-различната селекция е бил само за създаване на първото впечатление.

Дали съм бил прав обаче, щях да разбера, ако не се беше случило следващото събитие, което ме остави онемял и с отворена уста.

Вече около 21:55, когато наближавах края на магазина и бях на метри от касите, реших да се отбия и на рафта със салатите, защото нещо на него ми привлече погледа. Оставих си количката в централната алея и за не повече от 30 секунди се отклоних от нея, за да взема онова, което бях харесал. Когато се върнах, на мястото на моята количка имаше само една празна.

Първо реших, че съм застанал до грешното островче, но след като се огледах наоколо и не я видях, ми хрумна, че като никога мога с лекота да разбера дали това е била моята количка. Просто в механизма за нейното отключване бях пъхнал една напълно нестандартна монета, която не беше една от допустимите монети от 0.50 лв. или 1.00 лв. (оказа се, че в себе си нямах такива), а някаква сувенирна монета без номинал, но с идеален за целта размер, останала ми за спомен от някаква покупка в магазина на хотел Захер във Виена. Нали се сещате каква е била вероятността някой друг в магазина да е използвал същата монета или дори само да си я носи в себе си. Още повече, че от хотела казват на клиентите си, че тази монета е златна ;-) Не ме питайте защо пъхам златни монети в количка в супермаркет - сигурно защото имам силни съмнения, че монета, която са ми подарили заради покупка от 30 евро, надали има кой знае каква стойност. Или защото не уважавам златото.

Но тъй или иначе именно употребата на тази странна монета ми даваше 100% увереност, че не е възможно някой клиент да си е тръгнал по погрешка с моята количка, тъй като моята количка си беше пред мен. Оставаше само едно - някой служител да се е разбързал да разчисти изоставените колички. Без да погледне, че в почти празния вече магазин, само на 5 метра отляво има 1-2 клиенти, които не са си завързали ръцете с белезници към количките, на някой от които може би са стоките в тази "изоставена" за 30 секунди количка.

Пространството наоколо беше празно и се надявах, че ще го видя как се е отправил обратно към отделите, от които идвах аз. Нищо. Нямаше и следа. Обърнах се към първата служителка, която видях на няколко метра и разказах проблема - тя не знаеше нищо. Хванах следващия, който ми падна, и го помолих да ме заведе веднага при някой управител, за да се оплача. След няма и 150 метра обикаляне намерихме такъв. Той беше потресен от разказа ми и сподели, че по принцип никога не успява да накара служителите си да направят това, което в случая са направили, а много пъти би искал. Е, явно вече беше успял.

Време за ново избиране така или иначе нямаше, така че реших да отделя последните си минути в магазина (не съм сигурен дали изобщо искам да стъпя повече там), за да понапиша нещо в книгата за оплаквания. От отдел Информация, където се намираше въпросната книга, също с усмивка повториха думите на управителя, които звучаха горе долу така: "Хм, а когато трябва да ги изпразват, никога не го правят".

Във всеки случай не мога да кажа, че някой се трогна особено от фактите:

1. Магазинът се лиши от оборота, който щях да му направя въпросната вечер. Както вероятно и от този, който щях да му правя още много пъти занапред.

2. Загубиха на един човек цял час и повече от 10 километра отклонение от пътя за дома, за да бъде техен клиент, а накрая той си тръгна с празни ръце.

На всичко отгоре, никой не направи каквото и да е, за да разбере КОЙ беше този умник, който прецака работодателя си по този малоумен начин, съответно не вярвам и от цялото ми усилие да им обърна внимание върху проблема, да излезе изобщо нещо. Да не говорим - аз да разбера какъв е резултатът от евентуална проверка.

Поредната хубава работа, ама българска.