Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>

Току-що се върнах от кратко пътуване в Германия, в което посетих Дюселдорф, Кьолн, Бон, Брюл, Мюнстер и Хам. На всички радетели на задимените пространства искам да кажа: не ходете там, ужасно е - няма никакъв дим, рискувате кислородно отравяне!

Въпреки твърденията на нашите депутати, пък и доста обикновени хора-очевидци за това колко спокойно се пушело там в заведенията, аз не открих и едно заведение, на което да няма знак, че пушенето е забранено, или поне такова, в което да има дори и някаква минимална остатъчна миризма на тютюнев дим. None. Zero.

Иначе германците пушат доста. Пушат на улицата (и в заведенията на открито), пушат на разрешените специални места на пероните на гарите. Но не пушат никъде на закрито и това е чудесно. Не видях и фалирали или празни заведения. Нито разочаровани туристи, които напират да си тръгват веднага. Напротив - беше пълно с чужденци от къде ли не, например Китай й Япония, включително много от Русия и България, и нито един не показваше признаци на абстиненция или поне пребледняване и прилошаване.

Впрочем, друго, което ми направи впечатление, беше това, че в Германия цигари се продават почти навсякъде, включително има автомати и в самите ресторанти, където не се пуши. Не забелязах някакви строги ограничения и върху рекламата - цигари се рекламираха по спирки на обществения транспорт, както и в магазините. Т.е. това изобщо не е от страните, в които пушачите са заклеймявани като хора втора категория. Просто хората спазват правилата и се отнасят съвестно към околните.

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2595 Коментари: 3 Гласове: 5
Късно снощи реших да мина за малко пазар през Карфур. Първото ми посещение там не можеше да бъде основа за някакво трайно мнение, защото се случи още в първата луда седмица на новия мол, в който се намира магазинът, и тогава най-важното беше да успееш да преминеш през цялата навалица и да излезеш цял, както и да запазиш самообладание по време на чакането в 15-минутната опашка, за да напуснеш района и да излезеш на Цариградско шосе. Този път нещата изглеждаха много по-спокойни, намерих огромни почти празни подземни паркинги, в които единственият проблем продължава да ми бъде абсолютно неадекватното обозначаване на посоките и най-вече - тази към магазините.

Дотук - добре, както бил казал падащият от двадесетия етаж, когато минавал покрай десетия.

Първият проблем беше как да мина през всички места на магазина, които ме интересуват, за скромните 20 минути до затварянето му. Още повече само след 5 минути по уредбата ни предупредиха, че работното време на магазина приключва и затова трябва да направим последен избор и да се отправим към касите. Все пак аз знаех какво търся и бодро преминах през отделите, които ме интересуваха, напълних в количката онова, което ми трябваше, разочаровах се, че два от продуктите, които бях открил първия път и които съм виждал досега само в Карфур, бяха изчезнали от рафтовете - единият само физически, а моделът и цената му си висяха на място, а другият - все едно никога не го е имало, а мястото му беше заето от подобни, но по-слаби като качество продукти, които човек може да си купи от абсолютно всеки друг хипермаркет. Ясно, казах си, явно напънът с по-различната селекция е бил само за създаване на първото впечатление.

Дали съм бил прав обаче, щях да разбера, ако не се беше случило следващото събитие, което ме остави онемял и с отворена уста.

Вече около 21:55, когато наближавах края на магазина и бях на метри от касите, реших да се отбия и на рафта със салатите, защото нещо на него ми привлече погледа. Оставих си количката в централната алея и за не повече от 30 секунди се отклоних от нея, за да взема онова, което бях харесал. Когато се върнах, на мястото на моята количка имаше само една празна.

Първо реших, че съм застанал до грешното островче, но след като се огледах наоколо и не я видях, ми хрумна, че като никога мога с лекота да разбера дали това е била моята количка. Просто в механизма за нейното отключване бях пъхнал една напълно нестандартна монета, която не беше една от допустимите монети от 0.50 лв. или 1.00 лв. (оказа се, че в себе си нямах такива), а някаква сувенирна монета без номинал, но с идеален за целта размер, останала ми за спомен от някаква покупка в магазина на хотел Захер във Виена. Нали се сещате каква е била вероятността някой друг в магазина да е използвал същата монета или дори само да си я носи в себе си. Още повече, че от хотела казват на клиентите си, че тази монета е златна ;-) Не ме питайте защо пъхам златни монети в количка в супермаркет - сигурно защото имам силни съмнения, че монета, която са ми подарили заради покупка от 30 евро, надали има кой знае каква стойност. Или защото не уважавам златото.

Но тъй или иначе именно употребата на тази странна монета ми даваше 100% увереност, че не е възможно някой клиент да си е тръгнал по погрешка с моята количка, тъй като моята количка си беше пред мен. Оставаше само едно - някой служител да се е разбързал да разчисти изоставените колички. Без да погледне, че в почти празния вече магазин, само на 5 метра отляво има 1-2 клиенти, които не са си завързали ръцете с белезници към количките, на някой от които може би са стоките в тази "изоставена" за 30 секунди количка.

Пространството наоколо беше празно и се надявах, че ще го видя как се е отправил обратно към отделите, от които идвах аз. Нищо. Нямаше и следа. Обърнах се към първата служителка, която видях на няколко метра и разказах проблема - тя не знаеше нищо. Хванах следващия, който ми падна, и го помолих да ме заведе веднага при някой управител, за да се оплача. След няма и 150 метра обикаляне намерихме такъв. Той беше потресен от разказа ми и сподели, че по принцип никога не успява да накара служителите си да направят това, което в случая са направили, а много пъти би искал. Е, явно вече беше успял.

Време за ново избиране така или иначе нямаше, така че реших да отделя последните си минути в магазина (не съм сигурен дали изобщо искам да стъпя повече там), за да понапиша нещо в книгата за оплаквания. От отдел Информация, където се намираше въпросната книга, също с усмивка повториха думите на управителя, които звучаха горе долу така: "Хм, а когато трябва да ги изпразват, никога не го правят".

Във всеки случай не мога да кажа, че някой се трогна особено от фактите:

1. Магазинът се лиши от оборота, който щях да му направя въпросната вечер. Както вероятно и от този, който щях да му правя още много пъти занапред.

2. Загубиха на един човек цял час и повече от 10 километра отклонение от пътя за дома, за да бъде техен клиент, а накрая той си тръгна с празни ръце.

На всичко отгоре, никой не направи каквото и да е, за да разбере КОЙ беше този умник, който прецака работодателя си по този малоумен начин, съответно не вярвам и от цялото ми усилие да им обърна внимание върху проблема, да излезе изобщо нещо. Да не говорим - аз да разбера какъв е резултатът от евентуална проверка.

Поредната хубава работа, ама българска.

Категория: Бизнес
Прочетен: 8630 Коментари: 13 Гласове: 6
Много се изписа и изговори за Мисия Лондон, и то все суперлативи. Най-касовият български филм, първият български филм, който не прилича на български, най-смешният български филм, продължението на Бай Ганьо, филмът, който победи Аватар по постижения в бокс офиса, и какво ли още не. Режисьорът беше минимум гениален, актьорите - невероятни, публиката - и тя, защото го е разбрала и оценила.

Аз бях разбрал, че този филм ще е посредствен, още по трейлъра - все пак денят се познава по утрото, нали така? А и ако великите творци са успели да замаскират шедьовъра си зад реклама, от която блика щедро простотия, то язък за тези творци! И все пак, след като започнах да водя спор с разбирачите, без да съм го гледал, се почувствах прекалено лек в този спор, след като нямам пълноценни лични впечатления с продължителност 104 минути. Така че преодолях негативното усещане от това, че плащайки за билета, най-вероятно ще подкрепя простотията в нашето кино, и отидох да го видя.

Нека кажа, че в техническо отношение филмът е окей - картината не страда от синдрома "руски телевизор", звукът е приличен, декорите, макар и по-близо до нивото на телевизионна продукция, също не страдат от някаква прекалена недостатъчност, а включването на известно количество прилични актьори, на които родният им език е британски английски, също носи някаква доза автентичност. И все пак прекалената статичност на камерата и на броя показани места във филма по-скоро напомняше на някой ситком, отколкото на истинска пълнометражна широкоекранна продукция. Но окей, разбирам ги - въпрос на бюджет.

Обаче бюджет - небюджет, не можеш да се преструваш, че показваш Лондон, и в следващия момент да пуснеш в действие една лимузина с ляв волан, при това в достатъчно дълга сцена, за да забележат всички как девойката се качва отдясно, шофьорът отляво, и потеглят... И така - няколко пъти. Меко казано - досадно! Както и това, че един английски гуру по психология, който учеше от своето DVD клиентите си как да си контролират емоциите, говореше не британски, а коньовичарски английски.

Повечето български актьори бяха достатъчно качествени и популярни имена, които си играеха ролите доста прилично, макар и с много сериозната забележка, че на тези хора ВИНАГИ ИМ ЛИЧИ, че ИГРАЯТ. Как пък един не успя да се държи така, че да повярваш, че гледаш реалността, а не някаква театрална постановка. Приподвигнатост на репликите, пресилена изразителност, рецитиране - тези хора наистина не са разбрали как се играе в кино! Или наученото в НАТФИЗ толкова им пречи, че не могат да се пречупят и да започнат да се държат естествено? Надали - защото тогава този "синдром" нямаше да засегне Орлин Горанов, Павел Шопов или Андреа, а те бяха същия дол дренки като останалите. Може би само с изключение на Юлиян Вергов. Не пълно, но поне 80% изключение.

Другото негативно впечатление ми дойде от това, че очевидно по икономически съображения (цигари Кинг видимо имат основен принос или към бюджета на филма, или мощни заслуги лично към създателите му, защото пък не ги виждам в списъка на спонсорите на официалния плакат), почти нямаше герои, които да не пушат. Окей, героите са простаци, балканци, самите актьори също са все пушещи, обаче трябва да се съобразиш, че в днешния свят от почти всички филми от цивилизования свят пушенето е разкарано, дори и от отрицателните герои. Защото ангажимент на правителствата, медиите и всички хора с влияние трябва да бъде този вреден и грозен навик да бъде свален от пиедестала на поведението, приемано за нормално и достойно за подражание. На всичко отгоре по някаква абсолютно необяснима причина СЕМ пропусна да се самосезира за това, че и в телевизионната версия на трейлъра на Мисия Лондон се размахваха не просто цигари в устата на героите, но и ясно показана опаковка на цигари Кинг в ръката на единия от тях. В нормалните страни на това му се казва "нарушение на закона, който забранява рекламата на цигари по телевизията".

Не знам дали има закони, забраняващи и псуването, но в този филм имаше и много от това. Не съм си правил труда да броя колко от героите и колко пъти изпсуваха, но няма да сгреша, ако кажа, че различни, предимно сочни псувни, се чуха от екрана значително над 10 пъти. Да не говорим за радио спота, който чух няколко пъти, в който се рекламираше рингтон Мисия Лондон, чието съдържание беше просто "Е са си е*@ майката". Впрочем същото се мъдри и като таглайн на постера на филма. Не"ам думи! Триумф на самоцелната простотия! За всеки случай допълнен и с едно abso-fucking-lutely, извадено от устата на един от английските актьори, за да не си помислим, че простащината е наш патент.

Усещането за простотия се допълва и от поне половината образи във филма - на първо място, но не само тези на Любо Нейков, Павел Шопов, Георги Стайков, Ернестина Шинова (макар и президентша) и още няколко подобни, сред които дори и "звезда" като Андреа, за чиято роля от 2 секунди и половина се написа почти колкото за тази на Любо Нейков. Естествено - и от мръсотията, която цареше в сградата на българското посолство, да не говорим за моралната мръсотия служителите му да са почти без изключение некадърници, замесени в далавери - като се почне от организиране на нелегален "duty free магазин" в посолството, през който се търгуваха на атрактивни цени внесени от България в рамките на дипломатическите лимити цигари и твърд алкохол, та се стигне до излавянето, заколването и опита за продажба на 50 патици от един от кралските паркове в Лондон.

Аз разбирам, че за сюжета не са виновни създателите на филма, а авторът на книгата, по която той е направен, и въпреки това, и въпреки това... усещането ми е, че простотията в този филм е издигната на пиедестал, подсилена е с реплики и изражения, и изобщо - тя се чувства тук като у дома си.

Предположението ми, създадено от трейлъра, че филмът представлява и сериозна гавра с кралското семейство, беше поразсеяно, след като стана ясно, че това са всъщност двойници на Даяна и кралица Елизабет, използвани от една агенция за забавления на границата на порноиндустрията. Така че поне си отдъхнах, че не ни чака международен скандал и евентуална забрана за българи да пътуват до любимия ми Лондон ;-)

Но това не значи, че нямаше гавра с нашите собствени политици и дипломати. Не бяха пощадени нито старият посланик и практически всичките служители на посолството, нито дори президентската ни двойка, чиито членове носеха звучното фамилно име Селянски (макар и с ударение на Я). Естествено, по разбираеми причини във филма нямаше абсолютно нищо лошо за премиера или министрите - все пак като знаем от чия страна стоят собствениците на спонсори на филма като България ер и Винпром Пещера (те и собственици на цигари Кинг), неспоменаването на изпълнителната власт с лошо беше повече от логично.

Слуховете, че най-после нашето кино е родило шедьовър, с който ще се прочуем по света (Мисия Лондон е далеч не само от стандартите на световното, но и на средното европейско кино), за мен са силно преувеличени и смело мога да кажа, че съжалявам, че подкрепих простотията, която филмът излъчва и налага.

P.S. А при положение, че филмът има рейтинг 9.1 от 10 възможни в IMDB, от днес свалям доверието си от тази най-велика база данни за филмите в света. Или поне за онези рейтинги в нея, които са нацъкани от българи.
Категория: Изкуство
Прочетен: 14581 Коментари: 27 Гласове: 7
Последна промяна: 02.05.2010 14:32

Не че не си го знаем по вътрешно усещане, но друго е да го видиш в ясни числа и илюстрирано така добре. Вярно, някой ще каже, че това не го интересува, защото става дума за САЩ. Но изобщо няма да е прав. Първо, защото в САЩ пуши по-малък процент от населението, и второ, защото американците работят повече. А и част от данните се отнасят за целия свят.

image

И така, ето някои от най-интересните факти от горната илюстрация:

1. Един от всеки пет души в света пуши. Както се сещате, България е много по-близо до един пушещ на всеки двама българи, което значи, че у нас всички проблеми, произтичащи от това, ще са много по-остри, отколкото в САЩ или в света общо.

2. Смъртта на един от всеки пет загинали в САЩ всяка година е свързана с цигарите. Цигарите са виновни за повече смърт от алкохола, автомобилните произшествия, самоубийствата, СПИН, убийствата и наркотиците, събрани заедно! Сетете се как е у нас, като вземете предвид колко повече пушачи имаме, а в някои от останалите причини за смърт за щастие “изоставаме” от САЩ.

3. В САЩ пасивното пушене е причина за смъртта на 49 хиляди души годишно. И това е държава, в която пасивните пушачи от много години имат избор да не дишат чуждия дим, освен по социални причини (т.е. за да не отказват да общуват с пушачите).

4. Средната продължителност на живота на американците е 78 години. На пушещите американци – 64 години. Това да го четат онези, които ми казват, че и пушачите, и непушачите свършват в гробищата. Все пак има значение кога и след какви мъки, нали?

5. Тютюнопушенето причинява на американската икономика годишни щети от 193 милиарда долара. 97 милиарда от загубена производителност на труда и 96 милиарда от разходи за здравеопазването на пушачите. Пак се сетете отново колко души пушат у нас, както и колко повече пушат всъщност image Ако нещо ни спасява в тази статистика, то е само фактът, че у нас и без пушене производителността на труда е трагична.

6. Само 5 от 100 души, които опитват да откажат цигарите, успяват да го направят. Това да го прочетат всички, които казват, че пушат, защото така им е кеф.

7. В цигарите има над 4000 различни вещества и съединения. От тях 60 са доказано канцерогенни. Това да го четат всички, които казват, че тяхното пушене си е тяхна работа и след като си плащат акцизите, могат да си го практикуват където си искат, пък ако на нас не ни харесва, да не ходим там. Звучи точно като това пияните шофьори да кажат, че след като си плащат винетките и акциза на алкохола, имат правото да си карат където си искат, пък ако на нас не ни харесва, да не излизаме на пътя.

Категория: Политика
Прочетен: 34319 Коментари: 78 Гласове: 15
Последна промяна: 28.04.2010 17:08
За последните месеци се наслушах на най-невероятни доводи от страна на нашите политици и останалите поддръжници на идеята да се отмени невлязлата още в сила тотална забрана за пушене на обществени места, че не мога да се въздържа от това да ги обобщя и коментирам.

1. Забраната ще навреди на ресторантьорския и развлекателния бизнес.

Има сериозно количество собственици на заведения, които ще са много щастливи от забраната, но не могат да си позволят да я въведат еднолично, защото докато техните конкуренти позволяват на клиентите си да пушат, клиентите логично бягат към тях. Но когато никой няма право да позволява да се пуши в заведението му, пушачите няма да се затворят у дома, за да си пушат на воля. Те ще продължат да ходят по заведенията точно колкото и досега, ще си пушат отвън, когато изпитват нужда от това, а вътре ще се наслаждават на аромата на храната, напитките и на всичко около себе си.

Нещо повече, оборотите могат дори да се покачат леко, защото пушачите няма да седят на масите с часове на едно кафе и 10 цигари. А персоналът на заведенията ще може да работи в значително по-приятна и здравословна среда.

2. Трябва да се даде право на собствениците да избират сами дали в тяхното заведение ще се пуши, или не.

Това е все едно да се даде право на общините да решават дали живеещите в тях ще плащат местен данък, или не. Естествено, че всеки ще отиде там, където вижда, че му дават повече свобода. Но никой няма да го предупреди, че тази свобода му носи и повече рискове.

И едва по-късно ще забележи, че в общините без данъци го чакат не просто улици с дупки, а само дупки и кал, никакво осветление и охрана и изобщо, животът му там е в опасност. Но когато в една прекрасна тъмна вечер го пребият, ще бъде късно да поправи нещата и ще може само да оплаква лошия си избор. Точно както е късно и за пушача (или пасивния пушач), който един ден е научил, че свободата да диша дима му е донесла смъртоносна болест.

3. Забраната ще навреди на туризма, защото чужденците като знаят, че у нас не се пуши, ще ходят някъде, където се пуши, примерно в Гърция.

Нещо не разбирам. Човек отива на почивка, за да се откъсне от стреса и мръсната градска среда, за да подиша чист въздух и да се наслади на хубава природа. Е, сериозно ли някой си мисли, че има хора, които ще откажат да отидат на едно по-чисто място в полза на такова, което има дава възможност да си практикуват на воля вредния навик? Още повече че на повечето пазари, в които нашият туризъм се опитва да се представи добре, забраната за пушене на обществени места отдавна е факт и хората, идващи от там, гледат с много лошо око на местата, където се пуши! Ако това щеше да навреди на туризма, Турция никога нямаше да приеме тоталната забрана, защото туризмът там е дори по-важен, отколкото при нас!

4. Забраната няма да се спазва, така че е безсмислено да я приемаме! (по думите на депутати от различни политически сили, а и лично на Бойко Борисов).

Пак не разбирам... Коректното плащане на данъци също никой не иска да го спазва, защото му бърка в джоба, обаче законодателството не е отменило данъците! Никой не спазва и забраната за говорене по мобилен телефон по време на шофиране, но тя също не е отменена и хората редовно отнасят глоби за това нарушение!

И на всичко отгоре не мога да повярвам, че точно Бойко Борисов твърди, че не може да накара някого да спазва правилата! Човекът, когото хората точно затова са избрали и който всеки ден се стреми да ни показва, че го изпълнява, борейки се със сила и хъс и с чужди, и със свои!?

5. Забраната дискриминира пушачите и нарушава техните права.

Дрън-дрън. А пък забраната за шофиране в пияно състояние нарушава правата на шофьорите, които пият алкохол, защото ограничава правото им да шофират винаги, когато си поискат, в частност - когато са пияни. Правата на една група хора свършват там, където те започват да нанасят вреда на друга група хора. Правото на почивка през нощта е с предимство пред правото да правиш шумен купон. Правото да се наслаждаваш на висока скорост с колата си не може да е с предимство пред правото да останалите да се движат по улицата в безопасност.

А в случая с пушенето вреди понасят всички - и тези, които пушат, и онези, които се намират в същото помещение с тях. Ако погледнем статистиките, ще излезе, че пияните шофьори не са по-големи убийци от пушачите, които принуждават другите да дишат  техния смрадлив и вреден за здравето дим! Да, може би резултатите от една катастрофа са много по-видими, тъй като при нея хората си отиват или биват осакатявани моментално. Но това не значи, че жертвите на катастрофи са повече на брой от онези, които си отиват бавно и мъчително в резултат от заболявания, предизвикани от активно или пасивно пушене!

Има и друго. Забраната за шофиране без предпазен колан е в сила, въпреки че въпросното поведение не вреди на никой друг, освен на самите хора, които не са си сложили коланите. И никой досега не е казал, че тя му нарушава правата! Вярно, все още има и такива, които я нарушават, но те много добре знаят, че ако бъдат хванати, ще си платят за това. И си плащат, след което установяват, че усилието да карат с колан е много по-малко от усилието по изваждането на банкнотите.

6. Държавата не ми е осигурила всички услуги, за които си плащам данъците, за да ми казва какво и къде да правя (Асен Агов от парламентарната трибуна)

И на мен също. Обаче има стотици неща, които ме принуждава да правя, въпреки че те не ми харесват, и ме наказва, ако отказвам да се съобразявам с нейните закони. Защото обществото е приело, че така е най-добре за всички.

7. Аз обещавам винаги да съобразявам, ако на някой моето пушене му пречи (пак Асен Агов, но и стотици други знайни и незнайни пушачи).

Това е похвално. Но и крайно недостатъчно. Защото обществото ни изобщо не се характеризира с такова ниво на съвест, което ще е достатъчно за саморегулация. Така че, както гласи онзи виц, "Културните хора тук не пушат. За останалите е забранено."

8. Пълна забрана има само в две държави - точно ние ли трябва да сме от най-примерните

Това е една от най-големите лъжи на защитниците на новата поправка. Пълна забрана има в две страни още от 2004-2005 година. Днес страните са над десет само в Европа (Великобритания, Ирландия, Италия, Финландия, Швеция, Дания, Норвегия, Турция, Кипър, много кантони на Швейцария, Ватикана) и още доста в останалия свят (Австралия, Нова Зеландия, Канада, 26 от щатите на САЩ, Хонконг, Тайланд, Сингапур, Нигер, Намибия, Замбия, Уганда, Бермудски острови, ООН). В още много страни в Европа и останалия свят има различни форми на частична или силна, макар и не тотална забрана, които са значително по-строги дори от това, което предвижда действащия в момента закон, да не говорим - от това, което планира предстоящата поправка, която би направила нещата у нас по-лоши и от сегашните.

Господа политици, не ме интересува дали в тези разсъждения сте водени от личната си зависимост от цигарите, от някаква друга, икономическа зависимост, или от комбинация от двете. Искам да разберете едно - дали при вас, или при тези след вас, забраната за пушене на обществени места ще влезе в сила в целия цивилизован свят и ако България иска да е част от него, тя ще стане факт и тук.

Въпросът е с какво искате да бъдете запомнени - дали с това, че сте участвали в една от важните стъпки по пътя на причисляването на българското общество към цивилизованите общества, или с това, че сте помогнали на зловредната тютюнева индустрия да издои още малко печалби, преди да бъде поставена на мястото си според заслугите към човечеството. Защото истината е, че от забраната на пушенето, която неминуемо води до намаляване на консумацията на тютюневи изделия, има само един губещ, и това е тютюневата индустрия.

Всички останали - и хората, и бизнесът, и в крайна сметка и държавата, само ще спечелят!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11531 Коментари: 24 Гласове: 2
Последна промяна: 25.04.2010 13:23
От няколко дена се вихри страхотна словесна битка около една ситуация, която на практика би трябвало да е доста очевидна.

Един прокурор, арестуващ за корупция бивш министър на отбраната, приказва едни неща, които нарушават основния принцип на правото - презумпцията за невинност, кара спецполицаите да прилагат сила и унижение към човек, който не оказва абсолютно никаква съпротива и изобщо се държи като пиян каубой, като на всичко отгоре МВР с гордост разпространява запис с стази очевидна излагация, за която би трябвало не само издънилият се прокурор, но може би и министърът на вътрешните работи да си подадат оставките на секундата.

Този гаф, макар и с подценяване на сериозността му, се оценява като голям проблем, излагация и действие, уронващо престижа на и без това почти лишената от престиж съдебна система от страна на премиера, министъра на вътрешните работи, прекия шеф на прокурора, етичната комисия, от адвокати, журналисти, правозащитници и от всички трезвомислещи хора.

Обаче не така мисли българският народ. Масово се надигат движения в подкрепа на прокурора със слабите нерви и каубойския нрав. Масово се твърди, че така трябва, че с престъпниците иначе не може и така нататък. Формират се групи по социалните мрежи, пишат се призиви по блогове и т.н. Дори се стигна до призив "Подкрепете Роман Василев, подкрете закона", на който пък аз реших да базирам своето заглавие, което, смея да твърдя, че доста по-издържано логически, юридически и по всякакъв друг начин, освен популистки.

Имаше хубава съвременна американска "поговорка":

Bombing for peace is like fucking for virginity.
(Да бомбардираш за мир е като да чукаш за девственост).

Няма как да се бориш за законност чрез беззаконие.

Не може да подкрепяш човек, който нарушава основни принципи на нашата цивилизация изобщо, плюс законите, на базата на които се основава неговата работа, плюс всички възможни действащи в момента инструкции за това как трябва да се проведе един арест, и в същото време да твърдиш, че подкрепяш закона.

Така че изборът е само един - или подкрепете Роман Василев, или подкрепете закона. Но няма как да подкрепите и двете. Ако подкрепяте Роман Василев, значи казвате "майната му на закона". Но тогава не чакайте законност и справедливост. Ако пък подкрепяте закона, имате само един избор - да поискате оставката или отстраняването на Роман Василев - заради това, че човекът, който трябва да олицетворява закона, си позволява да го нарушава, и то без абсолютно никаква причина за това и никаква вероятност с това поведение да постигне нещо по-добро като краен резултат от своите действия!
Категория: Политика
Прочетен: 4751 Коментари: 12 Гласове: 2
Последна промяна: 20.04.2010 19:17
Дойде време пак да ви занимая с моите стари любимци от ЧЕЗ Електро България.

Впрочем, чудех се дали да сложа кавички около любимци, защото предишния път май ги представих в положителна светлина - бяха обърнали моментално и сериозно внимание на моя жалба за безумно чести прекъсвания на електроподаването, установили виновния трафопост, отстранили повредата из основи, след което имах период от може би повече от 9 месеца без нито едно спиране на тока - направо рекордно постижение за нашата малка, но толкова зле функционираща страна.

Но разбира се, през повечето време, когато общувам с тях (практически винаги по повод разни аварии, ремонти и т.н., които просто ми разказват играта на работата), се сещам само за оня виц, в който човек звъни на телефона за клиенти и казва:

- Ало, Топлофикация ли е?
- Не, Електроснабдяване е.
- А, нищо! И на вас да ви *** майката!

Вън от безполезността на телефона за обслужване на клиенти обаче мога да кажа, че като цяло съм доста доволен от начина, по който се работи с ЧЕЗ - електронни фактури, плащане през ePay, възможност за онлайн заявяване на консумация във връзка с тримесечното отчитане... изобщо системата за мен работеше, и то добре. Даже изобщо не съм им се сърдил за тримесечното отчитане, което толкова дразнеше повечето хора и дори държавата. Защото какво толкова - ако си знаеш приблизителната консумация по сезони, винаги можеш да си заявиш такива междинни вноски, че изравнителната да не е много различна от тях. Нещо повече, ако предпочиташ така, хората ти дават шанс да си заявиш почти нулеви вноски, с което да си отложиш плащането на задълженията до веднъж на тримесечие - т.е. ЧЕЗ доброволно се съгласява да ти бъде един приличен безлихвен кредитор, само и само да избегне ежемесечното отчитане, което явно му хаби прекалено голям ресурс.

Логично е обаче, когато го правят веднъж на три месеца, поне тогава да го правят качествено.

През този отоплителен сезон опитах да си дам малко повече комфорт и си вдигнах градусите с 1-2 спрямо миналата година, защото бях достатъчно щастлив от факта, че предишната година успях да сваля цената на отоплението си повече от два пъти въпреки студената зима и покачващите се цени на тока - благодарение на използването на климатици вместо електрическо котле. На всичко отгоре добавих и един конвектор за единия край на едно голямо помещение, което климатикът определено имаше проблем да отопли равномерно. Иначе казано, увеличих си и градусите, към които се стремя, увеличих си и инсталираната мощност, при това с уред, който изобщо не е с КПД като на климатик.

И така, логично очаквах, предвид още леко повишените цени и увеличената ми консумация, сметката ми да е по-висока от миналогодишната. Въпреки това си заложих за междинни плащания сума, равна на миналогодишната, с ясното съзнание, че накрая ще трябва да си я изравня с едно по-голямо плащане на последния наистина студен месец (февруари). При среден разход от малко над 200 лева на зимен месец за миналата година, през тази очаквах разходът да се качи на 250-270 лева на месец. При заложени междинни плащания от 200 лева за декември и януари, очаквах изравнителната сметка за февруари да бъде в порядъка на 350-400 лева.

В този смисъл бях много приятно изненадан, когато я получих, и тя се оказа... 100 лева. Започнах да си давам всякакви разумни обяснения за случилото се... Първо, може би зимата е била малко по мека. Второ, може би фактът, че съм задал за поддържане по-високи градуси, без да ги намалявам дори за времето, когато не съм у дома, за да избегна неприятното усещане на студ, когато се прибирам, е подобрило ефективността на работа на климатиците, на които не им се е налагало да наваксват голяма температурна разлика всяка вечер. Трето, може би конвекторът само е помогнал на климатика в хола, като е поел част от неговата задача в най-студените дни, когато той всъщност се мъчи, непрекъснато превключва на размразяване на външното тяло и въпреки това не успява да стопли добре. Четвърто, може би всъщност не е имало поскъпване на цената на киловатчас (признавам си, че не следя тези цени в детайли и рядко сравнявам годишното оскъпяване).

Изобщо, както винаги при приятните изненади, рядко си задаваш въпроса защо ти се случва хубавото - явно ти се случва, защото си готин и умен, и толкова! :-)

Платих и заживях спокойно. Оставаше само месец март, който все пак нито е толкова студен, колкото януари и февруари, пък дори и да е, поне е последен. Така че дори и една сметка от още 200 лева за него няма да ме уплаши.

Наивно.

Добре, че поне не беше на 1 април, но все пак на 2 април сутринта се събудих с един мейл, в който от ePay ми казваха, че дължа на ЧЕЗ Електро България 599.89 лева. За един месец, защото това беше точно месецът, в който отново влизаше в сила ежемесечното отчитане на електромерите.

Не ми оставаше нищо друго, освен да погледна киловатчасите във фактурата и да ги сверя с тези на електромера си, преди да предприема действия спрямо ЧЕЗ Електро. Възможностите бяха две: или ми бяха сбъркали отчета за месец март, или бяха сбъркали при предишния, през февруари. Първото щеше да е по-приятен вариант, защото оставаше само да оспоря показанията и сметката ми да бъде коригирана. Не знам защо обаче ми се струваше по-вероятен вторият вариант.

Така се и оказа. Показанията в момента бяха близки, но по-високи от отчетените в последната фактура. Това означаваше само едно - че общата ми сметка за декември, януари, февруари и март е всъщност 1100 лева, което прави 275 лева на месец - много по-логично от онези средни 166 лева на месец, които се бяха получили за първите 3 месеца.

Но повече от ясно е и нещо друго: няма как консумацията ми през март да надвишава 3.6 пъти изразходваното през всеки от предишните 3 месеца, които са забележимо по-студени от март. Както забелязвате, излиза, че през март аз съм изхабил повече електроенергия, отколкото през предишните 3 месеца, взети заедно!

Изводът, който се налага от всичко това, е само един. Че предишният отчет е бил пълно менте. Че онзи, на когото му се плаща да отиде до моето табло и да ми свали показанията на електромера, е предпочел да свърши тази работа от уюта на своя дом, седейки пред своя лаптоп.

Е, аз не отричам, че дължа тези пари. Не твърдя и че съм измамен със сметката. Твърдя обаче, че съм ЗАБЛУДЕН и ПОДВЕДЕН. Защото след 3 месеца, в които се бях "глезил" (ако може да се нарече така желанието да живееш в що-годен комфротна среда) и накрая имах толкова малка сметка, през март със сигурност този грешен отчет е променил потребителското ми поведение и ме е накарало още повече да "отворя кранчето". А пък закъснялото обявяване на задължение със сигурност ми проваля плановете на разходите, защото съгласно дадените в края на февруари официални показания, аз вече съм си изчислил общия бюджет и реализираните "икономии" вече съм ги нарочил за нещо друго, примерно пътуване - в края на краищата с 400 лева човек може да си купи самолетен билет до почти всяко място в Европа, за някои по-популярни дестинации това може да ти е цената и на цялото пътуване.

И освен заблуден и подведен, аз се чувствам и разочарован. Разочарован, че ще трябва да платя много повече, отколкото ми е било предварително обещано. И от това, че плащам на някакви хора, за да си вършат работата (да, отчитането на елекромерите е нещо, за което ние, клиентите плащаме с част от сметките си и това вече дори е отразено в специална такса), а те си гледат кефа и пишат наизуст.

Искам обаче и ЧЕЗ Електро да се разочароват. Защото и те плащат на някой (макар и с моите пари), за да им дава той верни отчети и на базата на тези отчети те да си събират от клиентите дължимите суми. А този някой, само защото го е домързяло да дойде до моето табло, е написал стойност, която ощетява фирмата, която му плаща, с около 400 лева, пък макар и само за един месец. Но аз съм сигурен, че той не е проспал само моя електромер, проверката на случая най-вероятно ще покаже подобни невъзможни разпределения на консумацията на потребителите и на много други места. Нещо, от което ЧЕЗ биха могли да си направят доста полезни изводи, на което тепърва предстои да видим дали са способни.
Категория: Бизнес
Прочетен: 2533 Коментари: 3 Гласове: 1
Последна промяна: 26.04.2010 17:48
Дойде и моят ред да отида и да изгледам една истинска опера по начина, по който се прави това - във Виенската държавна опера. Отдавнашна мечта и една от стоте точки в личния ми bucket list, така да се каже.

Не е да не съм бил на опера по принцип, но все пак съм ходил относително малко пъти, а пък извън България - само на оперни концерти, никога на истинска постановка.

От филмите (спомнете си "Хубава жена") сме свикнали, че операта е едно място, на което хората се появяват изключително скъпо и официално облечени, държат се като благородници и се наслаждават на нещо, което не може да бъде разбрано от всеки. И за който успее да го разбере, това нещо доставя огромно удоволствие.

В книгите пък се казва, че за Виенската опера едно от най-трудните неща е да се сдобиеш с билети. Според уважаван (и уж актуален) туристически справочник, за да имаш късмета да си купиш от заветните билети, трябва да си готов да се наредиш на опашка от 6 сутринта, като препоръчваха хората да си носят сгъваеми столчета за повече комфорт по време на това "преживяване".

Е, понеже не живея във Виена, нито пък смятах да пътувам до там само за да се редя по опашки, при това без гаранция, че ще мога да гледам опера, аз реших да се държа като един нормален гражданин на света от 21 век и си купих билети по интернет. Вярно, с достатъчно предизвестие, но места по-малко от месец преди постановката си се намираха съвсем нормално.

С това развенчах първата легенда - за трудността да си купиш изобщо някакви билети.

Заедно с нея си отиде и втората легенда - че билетите за държавната опера във Виена са ужасно скъпи. Ако не държиш да имаш някое от най-престижните места, цената е съвсем, съвсем приемлива и доста по-ниска от цената за повечето рок концерти в голяма зала или на стадион.

За третата легенда също бях почти сигурен, че даже и да е била някога истина, то ще да е било някъде в миналото, но няма начин да важи и през 2010 година. Става дума за облеклото на зрителите. Не, съвсем честно казано, при поне 80% от хората не видях то да се различава по нещо от облеклото, с което ходят на кино или ресторант. Да, може би при част от хората на пенсионна възраст все още се усещаше склонност да се обличат по-официално, отколкото на улицата, но и в това не съм особено сигурен, защото там пенсионерите по принцип ходят доста по-различно облечени от българските си връстници.

Предстояха ми обаче още доста изненади...

Разбира се, залата не беше никаква изненада - стилна, поддържана, красива и с прекрасна акустика. Направо не разбирам горките архитекти на сградата, единият от които се беше самоубил, а другият - умрял от тъга и разочарование след 2 години заради това, че заради промяна в градоустройствения план, включваща повишаване на нивото на околните улици с няколко метра, операта им останала без внушителното си стълбище пред централния вход. Всъщност са свършили чудесна работа.

Изненадаха ме обаче персоналните устройства пред всеки зрител, на които можеш да си четеш субтитрите на немски или английски по време на представлението. Това си беше много приятна изненада, защото определено така е много по-удобно да селедиш действието, отколкото като четеш няккави преразкази в програмата на постановката. При това тези семпли и регулируеми като ъгъл монохромни LCD дисплейчета светеха толкова слабо, че изобщо не пречеха на гледането на това, което става на сцената, когато искаш да гледаш там, а не да четеш в тях.

Не ме изненада изобщо това, че след като представлението беше обявено за 19:30 часа, то започна ни по-рано, ни по-късно от 19:31 часа. Дори и да не бяхме в Швейцария или Германия, все пак това беше Австрия, където точността също означава доста.

Никаква изненада не беше и това, че съставът, в който нямаше и едно световноизвестно име, беше на изключително ниво.

За сметка на това повече от изненадващо беше да видим в една от главните роли китайски изпълнител в ролята на италиански военен (става за операта "Любовен еликсир" на Доницети, където действието се развива в началото на 19 век в Италия - една епоха, доста отдалечена от времето, в което миграцията между континентите става нещо нормално). Но какво да се прави - явно това беше виенският принос към глобализацията. Все пак ситуацията не беше по-абсурдна от онази, в която във филма Троя имаше чернокож елински воин.

Но тази изненада беше нищо в сравнение с изненадата от съдържанието на операта, която до тази вечер ми беше напълно непозната като сюжет. Изобщо не съм очаквал светът да се е променил толкова малко за близо два века. Какво имам предвид?

1. Онези, които днес обещават магическо отслабване и разни други "подобрения" чрез хапчета на лековерните си пациенти, просто копират опита на шарлатанина доктор Дулкамара, който предлагаше на селяните най-различни магически лекарства, сред които и любовен еликсир, включен в продуктовото му портфолио по желание на главния герой Неморино, който имаше остра нужда от нещо вълшебно, с което да спечели сърцето на придирчивата девойка Адина, в която беше влюбен.

2. Въпросната девойка определено не се държеше като героиня от началото на 19 век, а по-скоро - като разглезена и капризна съвременна млада дама, която е твърде капризна в избора на мъж и може да се каже, че направо въртеше на пръста си онези, които я харесват. Специално на Неморино тя обясни, макар и не чак в прав текст, че той е прекалено обикновен за нея и няма как да задържи нейното внимание. Точно по начина, по който днес една девойка би се отказала от един младеж, на който симпатизира, но който няма достатъчно вълнуващ кабриолет или кариера.

3. Така както един днешен младеж в този момент щеше да даде последните си пари (или дори да вземе кредит) и да си купи един джип, за да впечатли девойката, на която е хвърлил око, така Неморино даде последните си пари, за да си купи шишенце от любовния еликсир, а когато то се оказа с недостатъчно силно действие, за да я накара да го обикне, реши да си продаде свободата и да стане войник, само и само за да получи срещу този договор едни пари, с които да купи още от ментето на "доктор" Дулкамара.

4. Еликсирът, който беше всъщност просто червено вино, почти подейства. Това действие на алкохола е добре познато и днес - умерено количество от него дава на хората самоувереност, а това неминуемо ги прави по-привлекателни и харесвани от противоположния пол. Само че той не беше достатъчен, за да успее Неморино да спечели любовта на Адина.

5. За да го обикне тя, точно както става и днес, беше необходимо той да стане милионер, което стана съвсем случайно, след като неговият чичо умря и му остави в наследство богатството си.

Е, нямате ли чувството, че не говорим за опера от 1832 година, а за съвременен романтичен разказ за любовта между манекенка и футболист, който спечелва пари от скъп трансфер?! :-) И какво излезе? Че единственият любовен еликсир с гарантирано действие още през 19 век са били парите?

Ето това беше легендата, с чието развенчаване загубих вяра в чистотата на единственото нещо, което беше останало чисто досега - миналото. :-)
Категория: Музика
Прочетен: 4599 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 31.03.2010 12:19
По принцип не правя такива неща, но подари фундаменталното значение на тази творба, си позволявам да я изкопирам от фейсбук - с благодарност към Vasil Tsenkov.

Примерен диетичен режим на хранене
за средно и високо напреднали атлети

image

Закуска
Основно - 8-12 мекици. 4-6 понички или бухтички с пудра захар (сиропирани). Чаша боза.
Гарнитура - пържени картофи с кетчуп или пържен бял ориз в масло – около 500 грама. С картофите или ориза - 2 филии хляб със пласт до 1см майонеза “Краси” поръсени с шарена сол.
Десерт - Около 300 грама мюсли в половин литър прясно мляко. Добавят се на вкус масло, захар, мед, конфитюр.

Междинно хранене
Чипс Рафълс или Чио – 200-300 г за предястие
Основно - Студена пача, или свинска спържа – задължително студени.
Гарнитура – пържени тиквички в майонезен сос.
За десерт - меденка “Любимка” или филия с масло и конфитюр с вкус по избор.

Обяд
Първо - картофена крем супа с крокети или паста „4 сирена”
Основно - Голяма пица /желателно е да е с по дебело тесто/ или 2 дюнера с агнешко
Салата - Кисело зеле, краставица, домат, кашкавал, шунка, майонеза, яйце, подправена със слънчогледово олио, винен оцет и обилно количество сол
Десерт - 2 палачинки с шоколад, банан, сметана и 2 топки сладолед (при желание – сироп), пакет дъвчащи бонбони Haribo
2 до 3 филийки хляб - пълнозърнест
Кола 0.5 л
За диджестив – Амарето – 200 мл

Междинно хранене
Може да се поръча KFC или друга бърза закуска. Пример:
- 12 пикантни крилца
- 2-4 бонбургера
- Голямо картофено пюре
- Кола 0.5 л
- 2 порции големи пържени картофи с допълнително кетчуп и майонеза
Десерт: половин тава крем карамел с кутия сладолед.

Вечеря
Мусака или картофен огретен със сирене - около 600-800 гр.
Яйца по панагюрски или обикновенни пържени в масло – около 6-7 броя
За гарнитура – 200 г крокети с майонеза
2 до 3 филии със сланина и кисели краставички
За десерт - тирамису, не повече от 400 г или килограм банани като алтернатива
За храносмилане – до 400 грама узо или абсент.

Бърза закуска преди лягане
Карамелизиран банан с кола 0.5 л
При възможност – клечка захарен памук.

Лека среднощна закуска
Леки и приятни за консумация храни:
Виенски тост, придружен с парче шоколадова торта.
Пакет пуканки в масло.

Важно!
1. По време на хранителния режим е изключително важно да избягвате всякакви физически натоварвания! Ходене от повече от 100 метра на ден /нормална дистанция която изминавате вкъщи за цял ден, без да излизате/ се счита за нарушаване на режима !!! Подходящи занимания са гледане на телевизия и работа на компютър. Важно е да избягвате и ментално /умствено/ натоварване, ако въобще ви го позволяват възможностите разбира се.
2. Със всяко от храненията ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се приемат: 3-4 мерителни лъжици гейнър разтворени в овче кисело мляко с помощта на кухненски робот. Carb load продукт, чиято доза доставя на организма поне 60-80 грама рафинирани въглехидрати.
3. Да се избягват здравословни храни като: риба, пиле, зеленчуци и др.

Успех!
Категория: Забавление
Прочетен: 4516 Коментари: 5 Гласове: 2
Последна промяна: 22.03.2010 16:59

Личният ми мотив да се боря срещу пушенето на обществени места, е много по-близо до отвращението от миризмата на тютюна и дразненето на сетивата ми, отколкото до страха за здравето, но това не значи, че не ме интересува и този аспект. Преди време попаднах на един плакат, представляващ точна и подробна илюстрация на действието на тютюна върху човешкото здраве - и словесна, и особено визуална. Поздравления за агенцията, сътворила този отвратителен, но и също толкова убедителен колаж по поръчка на Световната здравна организация!

Ето го и превода на съдържанието на плаката. Впрочем, особено интересно е да се отбележи, че последиците от пушенето се разпростират далеч не само върху пушачите и всички, които се намират волно или неволно около тях, не само върху неродените им още деца, но се проявяват и като увеличен риск за здравето на следващото поколение в много по-късна възраст.

Приятно четене. Добре де, знам, че няма да е приятно. Но пък е важно...

imageВсяка секунда някой умира от употреба на тютюневи изделия, казва Световната здравна организация. Изследванията показват, че хората, които започват да пушат в тийнейджърските си години (както е при повече от 70% от пушачите) и продължават още 2 или 3 десетилетия, ще умрат 20 до 25 години по-рано от тези, които никога не са запалили цигара. Ракът на белите дробове и сърдечните заболявания изобщо не са единствените, които причиняват на пушачите сериозни здравословни проблеми и смърт. Надолу можете да се запознаете с някои от по-рядко споменаваните странични ефекти на пушенето - от глава до пети.

image

1. Косопад. Пушенето отслабва имунната система, като прави тялото по-уязвимо за болести като еритемен лупус (lupus erythematosus), която причинява косопад, язви в устата и обриви по лицето, скалпа и ръцете.

2. Катаракт. Счита се, че пушенето причинява или влошава няколко очни болести. При пушачите има 40% по-висок риск от развиване на катаракт (перде) – помътняване на очната леща, което блокира светлината и може да доведе до ослепяване. Пушенето причинява перде по два начина: чрез дразнене на очите и чрез отделяне на химикали в белите дробове, които после през кръвообращението достигат до очите.
Пушенето се свързва и с възрастовата дегенерация на макулата, нелечимо заболяване, което се причинява от увреждане на централната част на ретината, известна като макула. Макулата отговаря за фокусирането и централното зрение и контролира способността за четене, управление на автомобил, разпознаване на лица и цветове и виждане на детайлите на различни обекти.

3. Образуване на бръчки. Пушенето ускорява остаряването на кожата, като намалява протеините, които й дават еластичност, лишава я от витамин А и влошава кръвообращението. Кожата на пушачите е суха, твърда и осеяна с малки бръчици, особено около устата и очите.

4. Загуба на слуха. Понеже пушенето покрива с плака стените на кръвоносните съдове, намалявайки по този начин потока от кръв към средното ухо, пушачите могат да загубят слуха си по-скоро от непушачите и са по-уязвими към загуба на слуха, причинена от инфекции или силен шум. Пушачите имат и три пъти по-висок риск от инфекции на средното ухо, които могат да доведат до допълнителни усложнения, менингит и лицева парализа.

5. Рак на кожата. Пушенето не причинява меланом (понякога смъртоносна форма на рак на кожата), но увеличава шанса да умрете от него. Пушачите имат два пъти по-висок риск да развият кожен плоскоклетъчен карцином – рак, който оставя залющени червени обриви по кожата.

6. Разрушаване на зъбите. Пушенето се намесва в химията на устата, като създава зъбна плака, пожълтяване на зъбите и спомага за тяхното разрушаване. Пушачите имат 1.5 пъти по-висок риск да загубят зъбите си.

7. Емфизем. В допълнение към рака на белите дробове, пушенето причинява емфизем, раздуване и разкъсване на алвеолите, с което намалява капацитета на белия дроб да приема кислород и да освобождава въглероден двуокис. В екстремни случаи се помага на пациентите да дишат посредством трахеотомия. Прорязва се отвор в трахеята и през нея се вкарва въздух в белите дробове (вижте на снимката). Хроничният бронхит (не е показан тук) се проявява с натрупване на гнойна слуз, която предизвиква болезнена кашлица и дихателни проблеми.

8. Остеопороза. Въглеродният окис, основният отровен газ от автомобилния и цигарения дим, се свързва с кръвта много по-лесно, отколкото кислорода, като намалява капацитета на кръвта на активния пушач да пренася кислород с до 15 процента. В резултат плътността на костите на пушачите намалява, чупят се по-лесно и им трябва до 80% повече време да се излекуват. Пушачите са по-податливи и на проблеми с гърба: едно проучване показва, че индустриалните работници, които пушат, имат 5 пъти по-висока вероятност да изпитват болки в гърба след нараняване.

9. Сърдечни заболявания. Един от всеки три смъртни случая в света се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Пушенето е един от най-големите рискови фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания убиват повече от 1 милион души годишно в развиващите се страни. Сърдечно-съдовите заболявания, свързани с пушенето, убиват повече от 600,000 души годиншно в развитите страни.
Пушенето кара сърцето да бие по-бързо, повишава кръвното налягане и увеличава риска от хипертония и стесняване на артериите и в крайна сметка причинява инфаркти и инсулти.

10. Стомашни язви. Пушенето намалява устойчивостта към бактериите, които причиняват язва на стомаха. То влошава и способността на стомаха да неутрализира киселината след хранене, което й позволява да разруши неговата лигавица. Язвите при пушачите се лекуват по-трудно и е по-вероятно да се появят отново.

11. Загуба на естествения цвят на пръстите. Катранът в цигарения дим се натрупва по пръстите и ноктите, придавайки им жълто-кафяв оттенък.

12. Рак на матката и спонтанен аборт. Освен увеличаване на риска от рак на маточната шийка и матката, пушенето причинява проблеми с плодовитостта на жените и усложнения по време на бременността и раждането. Пушенето по време на бременност увеличава риска от раждане на плод с ниско за възрастта си тегло и здравни проблеми в по-нататъшна възраст. Спонтанните аборти се срещат 2 до 3 пъти по-често при пушачи. Това се отнася и за мъртвораждания, като причината е лишаване на плода от кислород и аномалии на плацентата, причинени от въглеродния окис и никотина в цигарения дим. Синдромът на внезапна детска смърт също се свързва с пушенето. В допълнение пушенето може да понижи нивата на естрогените и да предизвика преждевременна менопауза.

13. Влошаване на качеството на спермата. Пушенето може да повлияе неблагоприятно спермата и да увреди ДНК на сперматозоидите, което може да причини спонтанен аборт или родилни дефекти. Според  някои проучвания е много вероятно децата на бащи, които пушат, да заболеят от рак. Пушенето намалява и броя на сперматозоидите, както и потока от кръв към пениса, което може да причини импотентност. При пушачите също така се среща по-често и стерилитет.

14. Псориазис. При пушачите е налице 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да заболеят от псориазис – незаразно възпалително състояние на кожата, което се изразява в сърбящи и сълзящи червени обриви по цялото тяло.

15. Болест на Бюргер. Болестта на Бюргер (облитериращ тромбангиит) е възпаление на артериите, вените и нервите в краката, което води до ограничаване на кръвообращението. Ако се остави без лечение, болестта на Бюргер води до гангрена (тъканна смърт) и ампутация на поразените зони.

16. Рак. За повече от 40 елемента на цигарения дим има данни, че причиняват рак. Рискът от рак на белия дроб е 22 пъти по-висок при пушачите 16a, отколкото при непушачите. И според многобройни изследвания, колкото по-дълго пуши един човек, толкова повече се увеличава вероятността да се заболее от други видове рак, сред които рак на носа (2 пъти повече) 16b; на езика 16c; на устата, слюнчените жлези и фаринкса (6 до 27 пъти); на гърлото (12 пъти); на хранопровода (8 до 10 пъти); на ларинкса (10 до 18 пъти); на стомаха (2 до 3 пъти); на бъреците (5 пъти) 16d; на пикочния мехур (3 пъти); на пениса (2 до 3 пъти); на панкреаса (2 до 5 пъти) 16e; на дебелото черво и ректума (3 пъти) и на ануса (5-6 пъти). Някои изследания са показали връзка дори между пушенето и рака на гърдата 16f.

 

Този постер е актуализирана репродукция на "Тялото на пушача", първоначално създаден от списание COLORS, брой 21, юли-август 1997 г.

Продукт на NMH Communications.
Creating space for public health.
СЗО, Женева, 2001 г.

Превод: Стефан Янков

ЕРИТЕМЕН ЛУПУС
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 8028 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 21.03.2010 01:28
За двайсетте години след социализма технологията на продаване у нас се промени много, дори и на пазарите. Старомодните механични везни бяха сменени постепенно с електронни, днес хора, които сигурно трудно могат да пишат, са длъжни да могат да си служат с касови апарати и електронни везни, или изобщо, както се казва в такива случаи - европеизирахме се.

Целта на всичките тези нововъведения, освен да носи удобство на търговци и клиенти в общуването им, е и да се лъже по-малко. Да се лъжат по-малко потребителите с манипулирани везни, които да мерят в полза на продавача, да се лъже по-малко и държавата чрез скриване на обороти.

А дали стана така? Няколко случки напоследък просто крещят, че надали...

Почти ще прескоча една случка от преди няколко седмици в Била, където един хитър дядо се сети да употреби електронните везни в отдела за плодове и зеленчуци, за да провери колко тежи един опакован хляб, който трябваше да тежи 800 грама според надписа на опаковката. Е, той тежеше 720 грама. Дотук добре - поне Била бяха невинни, явно техните везни мереха точно (не мога да повярвам, че ще мерят по-малко и ще работят чак във вреда на търговеца, така че допускаме, че са били съвсем точни. Тогава излиза, че лъжеше производителят на хляба. Вярно, не с кой знае колко - само някакви си 80 грама. Но от друга страна 80 грама от 800 грама са колко? 10%. А според опаковката отклонението трябваше да е +/-5%. Някой ще каже, че тези грамове могат да се изпарят. Ще го "успокоя", че по принцип може и да могат, но този хляб беше от онези, затворени в полиетиленов плик, перфектно затворен в горния край и непропускащ какъвто и да е въздух.

Но да речем, че това са дреболии - някакви си 10%.

Затова ще преминем към по-сериозните отклонения...

Днес по обяд си купих кофичка ягоди от пазара на граф Игнатиев пред църквата Св. Седмочисленици. Обявената цена беше 3.99 лв. за 500 г, а когато ми претеглиха кофичката на електронна везна, тя излезе 780 грама, което ми се стори малко прекалено за кофичка, която обикновено събира не повече от 500-600 грама, но да речем, че не се замислих доколко е възможна такава разлика и платих 6.30 лв., колкото ми поискаха. Да не говорим, че е трябвало да бъдат 6.23, след като цената за килограм е 7.98 лв., но не знам - може би везната закръглява сметките до 0.10 лв, колкото и невероятно да ми се струва това.

След като се прибрах в офиса, реших да претегля кофичката на електронната везна, която имаме (точна до 2 грама в интервала от 20 грама до 2 килограма) и тя каза точно онова, което и първоначално ми се стори - 508 грама, включително пликчето, в което после ми поставиха кофичката, пък включително и самата кофичка, която не е безтегловна и чието тегло чисто теоретически трябва да се вади от общото тегло, като се използва функцията за компенсиране на тарата на самата везна. Но да не се заяждам за тези 8 грама, след като ми се губеха цели 280 други, или иначе казано, лъжата беше с цели 56% нагоре!

image

Разбира се, касова бележка от тази покупка нямам - такава не ми беше и издадена, каквато си е нормалната практика по всички тези пазари. Но много добре помня точната сергия и лицето на човека, който продаваше на нея, тъй като често минавам от там пеша, а и днес реално минах в двете посоки и се оглеждах за различните цени и качества на ягодите, които се предлагаха.

Впрочем, за последен път оставям някой от тези дребни мошеници да ми продава нещо без касова бележка. Оттук нататък всичките ги чака такъв тормоз, че ако покажа на останалите снимката на този днешен келеш, предполагам, че ще искат дружно да го линчуват. Е, поне онази част от тях, които наистина се опитват да си изкарват хляба по честен начин.

Касова бележка имам обаче от едно друго "велико достижение" на българската измерителна техника - в този случай това не беше електронна везна, а таксиметров апарат.

image

Вече бях разказал за този случай в предишен пост, но в контекста на сегашния той е много подходяща илюстрация на същата политика.

Става дума за едно много добре познато и многократно изминавано от мен разстояние - от терминал 2 на летище София до пл. Журналист в Лозенец, минато по единствения безспорен и най-къс маршрут: Цариградско шосе, през тунела към алея Яворов, после Драган Цанков, наляво покрай Биологическия факултет и отново наляво по Христо Смирненски до площада. Разстоянието, което по спомени знаех като 10-11 километра, това невероятно "съвършено" в техническо отношение такси на Такси С експрес (лъжливата от двете лицензирани фирми за летището) успя да измери като... 16.618 км.

Още на следващия ден проверих разстоянието с личната си кола и то се оказа, както и очаквах, съвсем малко под 11 километра. Т.е. имахме случай на манипулиран уред, който не лъже в цената на километър или във времето, но пък с лекота умножава километрите с коефициент 1.5.

Е, от тогава забравих, че тази фирма съществува, а всичките ми пари, когато отивам или се прибирам от летището, отиват при другата, която не прави подобни номера.

Честно казано, ако това беше единственият лъжлив шофьор в тази фирма, предполагам, че горната бележка трябваше да накара останалите му колеги да го линчуват, защото им разваля доброто име. Но от всичко, което чух за тях след моя някогашен пост по темата, заключих, че случаят ми изобщо не е изолиран, а лъжата си е тяхна политика. Впрочем така изглежда и от самото им поведение на летището, където те прекалено активно канят пътниците да се качват в техните таксита, за разлика от колегите им от другата фирма, които не правят абсолютно нищо, за да привличат клиентите към себе си, а почти всички избират тях.

И за да не зарязвам темата за такситата така рязко, ще я допълня с едно чисто ново наблюдение върху фокусите на такситата от снощи.

Когато исках да си взема такси от бул. Евлоги Георгиев малко след 21:30, по рядко стечение на обстоятелствата се наложи да чакам може би над 15 минути, за да попадна на свободна кола, която при това да ми спре (явно част от зелените бяха за адрес, та и няколко от тях ме подминаха). Докато гледах многото пълни таксита, които преминаха, ми направи впечатление, че още след 21:40 на доста от тях започнаха да им светят по две червени лампички, което е индикацията за това, че возят на нощна тарифа, която, както знаят всички, се включва след 22:00 часа.

Колкото повече напредваше времето, толкова по-голям ставаше процентът на колите с 2 червени лампички. В 21:49 дойде най-после и моето такси. Зелено. Когато седнах в него и шофьорът включи апарата, видях, че ми се изписа тарифа от 0.70 лв. на километър, което според таблицата на таблото беше цената за нощна тарифа. Естествено, веднага попитах "а защо сме на нощна тарифа", след което се почна едно подробно обясняване как таксиметровите апарати на всеки два месеца ги водят на калибриране и сертифициране, за което имат и надлежно поставен на предното стъкло стикер, обаче те все си избързват с по едно 15-20 минути на месец. Май се дължало нещо на волтажа на акумулатора и други подобни оправдания.

За да стимулирам малко генерирането на лъжи, разказах как часовникът на охранителната ми система у дома също избързва с по 15-20 минути на месец (което е факт), само че на мен да ми обяснили, че това е от неточността на херците в нашата електропреносна мрежа, което сигурно също е пълна лъжа, но е факт, че точно така ми го бяха обяснили техниците, когато им се оплаквах. "Да, сигурно същото е и тука" - побърза да потвърди шофьорът, явно несъобразявайки, че колата му има точно толкова общо с променливия ток от контакта, колкото и душът му в банята (а може и по-малко).

Разбира се, аз да не се притеснявам - когато пристигнем, от сметката ми ще бъде извадена разликата, щом това е толкова важно за мен (е не е важно, ама не е ли по-добре все пак да ми се искат толкова пари, колкото наистина дължа). Въпреки че, ако искам да съм съвсем честен, продължи шофьорът, е редно да си призная, че след като нощната тарифа се е включила 20 минути по-рано (накрая от касовата бележка се видя, че разликата е точно 20 минути), то тя и ще се изключи сутринта също с 20 минути по-рано, през които ранобудните клиенти ще се возят "на далавера". Оставаше да съм достатъчно тъп, за да не съобразя какво е съотношението между броя клиенти вечер около 22 часа и тези сутрин преди 6 часа, и щях да повярвам, че всичко това наистина става случайно. Но за да бъде мир, се показах точно толкова тъп и се съгласих - все пак на кой му трябва да го вози изнервен и недоволен шофьор.

Ако опитаме да измерим мащаба на тази дребна измама, ще излезе горе-долу следното. Такситата в София са над 7000. Да речем, че половината от тях в интервала между 21:40 и 22:00 часа возят на нощна, вместо на дневна тарифа, и че примерно половината от тях в този момент имат клиенти. Нека кажем и че за този интервал те ще минат по 12 километра с клиенти (това прави 36 км/час, което в този час е повече от реалистична скорост). При нормална разлика от 11 стотинки между дневна и нощна тарифа при повечето фирми, това прави следното: 

7000/2 = 3500 коли, половината от тях  = 1750 коли х 12 км = 21,000 км, по 0.11 лв. на километър разлика = 2310 лева.

Разбира се - нищо особено, като разхвърляш сумата върху 1750 шофьори. И все пак - защо грешката е винаги в посока "прецакване на клиента"?

Естествено, че на фона на голямото лъгане, което ни провежда всеки ден държавата под формата на зле похарчени и "отклонявани" пари от данъци и осигуровки, всичко, описано по-горе, може да звучи смешно. Но това не прави онези, които го извършват, невинни. Правейки го, те всъщност показват, че не уважават своите клиенти, а те, клиентите, са единствената причина търговците да съществуват като такива.

Затова е хубаво да им го напомняме при всеки повод и да ги наказваме винаги, когато го забравят и действат против нашите интереси.
Категория: Бизнес
Прочетен: 3778 Коментари: 0 Гласове: 1
Уж има криза, и то задълбочаваща се, но въпреки това, като се открие поредния мол или какъвто и да е по-голям магазин, районът около него се напъпля от автомобили като кошер от пчели-работнички. Все едно търговците не са им приготвили поредната примамка с цел да им изсмучат още малко от паричките, ами ще им подаряват нещо!

Та тези дни в София беше открит нов (и май първия голям) аутлет център. Не съм го посещавал, нямам и намерение да го правя засега, съответно няма и да го коментирам като търговски обект в този пост, но затова пък вчера станах неволна жертва на пътния хаос, който беше създал той на най-важния булевард в София - Цариградско шосе.

Въпросният център се намира зад Метро (между другото, Метро само по себе си е пример за идеално проектиран от транспортна гледна точка търговски обект с огромния си паркинг и специало направеното удобно локално платно, през което се влиза към него) и е явно напълно неспособен да приеме потока от коли, който му се изсипва поне в първите дни след откриването.

Всъщност аз просто исках да отида в Метро, но още след като подминах разклона за летището на Цариградско шосе, попаднах в една класическа пътна "тапа", която обиквено се случва само при някаква сериозна катастрофа, която е блокирала две от трите ленти на шосето. Трябваха ми повече от 25 минути, за да измина разстояние от няма и 2 километра - от разклона за аерогарата до входа на Метро, в който се оказа пълен абсурд изобщо да вляза, така че направо се отказах от пазаруването там и побързах да се измъкна още напред и да направя обратен завой към центъра.

Между другото, сигурен съм, че на още много хора се е наложило да постъпят като мен, та хората от Метро няма как да са били особено щастливи от пропуснатите обороти в почивния ден.

През тези 25 минути се нагледах на няколко гнусни, но типично български гледки от поведението на шофьорите, решили да паркират, но не намерили къде:

1. Дясната лента от шосето беше превърната в паркинг в продължение на почти целите 2 километра.

2. Не стигаше това, ами и вдясно от тази лента, в калта на зелената площ до булеварда, бяха накацали хаотично като след разрушително земетресение всякакви автомобили и бусове, някои от които бяха така нагазили в калта, че едвам им се виждаха гумите, а аз се чудех собствениците им с колко високи ботуши са излизали от тях и колко ли ще е мръсна гледката в самия аутлет център, след като клиентите му са минавали "през нивата", за да стигнат до него.

3. "Паркингът" продлжаваше надясно и в локалното платно, както и в зелената площ вдясно от локалното. Представихте си го, нали?

4. Още по-лошото следствие от нагазването в зелената площ с колите, беше в това, че когато си тръгваха от "позициите" в калта, правеха така, че цялото шосе да се покрие с кал. Грозна, ама много грозна гледка!

В това време някакви пътни полицаи май се мъчеха да глобяват някои от шофьорите на спрелите автомобили (или поне се надявам да беше така), но тъй или иначе 3-4 екипа (толкова видях общо да се разхождат между колите и да говорят с хората там през двата километра) бяха абсолютно недостатъчни да се справят с толкова стотици нарушители, които вече се бяха разположили и запушили иначе предостатъчно пропускливия път.

Впрочем от полицията щяха да са малко по-полезни, ако бяха осигурили някакъв екип от регулировчици, които да опитат да поотпушат движението. Разбира се, още по-полезни щяха да бъдат, ако предварително бяха създали такава организация на преминаването и паркирането в района, която да включва мобилни пътни знаци, указателни табели и задължително - регулировчици, които да разпореждат къде да става паркирането и да възпрепятстват то да става по начин, който предизвиква хаос, задръствания и мръсотия.

Но разбира се, в България нещата стават винаги именно по този начин. Спомнете си какво беше по улиците около двата софийски мола в първите месеци след откриването им (а и сега се случва понякога през уикендите, особено преди големи празници). И не само там. Почти всеки уикенд подобна гледка сполита и бул. България в горната му част, точно преди Тодор Каблешков отляво, където се намират Била, магазинът за играчки Джъмбо и големия аутлет за дрехи Спридер стор - движението по един иначе широк и прекрасен булевард почти спира заради многото паркирали в цялата дясна и в левия край на най-лявата лента автомобили - абсолютно незаконно и създаващи много неври и опасности за онези, които искат да правят най-естественото нещо на пътя - да се движат по него.

Разбира се, тези свинщини стават до голяма степен защото тук живеят българи, а според тях правилата се отнасят винаги за останалите, не и за тях самите. И които освен това винаги имат свещеното и неотменимо гражданско право да паркират - ако няма как на разрешено, то на забранено. Както и свещеното право да не изпуснат "далаверата" на евтиното пазаруване.

Вина за това грозно, цапащо и опасно поведение при паркиране носи и пътната полиция, която не си върши работата, а именно - да прилага закона и правилника и да възпрепятства и глобява нарушителите.

Но все пак най-голяма вина носят търговците, проектантите и общинските органи, които допускат изграждането на търговски обекти, които не могат да осигурят на посетителите си дори и близък до нужния брой места за паркиране. А защо го допускат... предполагам всички се сещате чудесно.
Категория: Бизнес
Прочетен: 2192 Коментари: 0 Гласове: 2
Вчера президентът Първанов публикува стенограмата от срещата си със Симеон Дянков, на която последният трябваше да му се извини за недоказаното (и може би недоказуемо) обвинение, че го е нарекъл (стар) милиардер. Да, да, знам - не го бил казал със собствени думи, само дето като го попитали "вярно ли, че Първанов е млад милиардер", той отговорил, че не е млад. Този отговор не дава възможност за твърде много тълкувания, нали?

Та по повод тази стенограма днес настана голямо грачене и виене по блогове, форуми и медии. Най-странно от всичко ми е, че хора, които и преди, и след изборите са твърдо на тъмно сини, та чак виолетови позиции и тяхното божество се нарича Костов, вместо да се зарадват, че Бойко Борисов получава толкова тежък удар отвътре заради поредната глупост на своя цапнат през устата министър, та като нищо може да се отвори шанс за предсрочни избори още преди тоталното издънване на икономиката от хаотичното управление, след което Костов би останал почти единственият претендент за властта след поредните провали на жълти, червени и оранжеви, те изведнъж скачат срещу очевидно правия в ситуацята човек и очевидната жертва на обида - президентът Първанов.

Защо Първанов е прав да се обижда и да иска оставката на Дянков?

Ами просто защото всеки е невинен до доказване на противното. Ако Дянков не може да докаже, че президентът наистина е милиардер (което би било незаконно предвид официалните му доходи), а по всичко казано от самия него личи, че той не може, значи просто трябва да си ходи - бързо и завинаги. Издънката му е съизмерима, а може би дори и по-голяма от тази на Румяна Желева пред Европейската комисия. И ако не си отиде, може да повлече със себе си и цялото настоящо управление.

Дотук всичко е ясно. И то е ясно още преди публикуването на стенограмата от разговора. Честно казано, очаквах, че резултатът от този разговор ще бъде не някаква си стенограма, а направо една високо размахана оставка за успокояване на цялото общество, защото ситуацията е прекалено ясна и прекалено непоправима. Но явно Дянков не може да подаде дори и оставка без заповед, а заповедта от премиера няма как да дойде още вътре, на самата среща.

Има ли право президентът да публикува тази стенограма?

Ако никъде в законите не пише, че няма това право, значи го има! Става дума за официален разговор на негова собствена територия. Разговор, в който дори и да има лични елементи, няма причина да бъде таен. Разговор, който е известно, че се стенографира и записва по самите правила на президентската институция. И ако Дянков толкова е искал той да не бъде публикуван, предполагам, че можеше да помоли за това още преди започването му. Не твърди да го е направил, значи не може да твърди и че е предаден.

Защо Дянков твърди, че публикуването на стенограмата го УНИЖАВА!?

Не виждам нищо унизително в казаното по време на разговора и от двамата - прочетох я много внимателно. Президентът си отстоява позицията, че подобни лични обиди без доказателства не могат да останат без последици, Дянков говори нормално, опитва се да изглади ситуацията, но без да се извинява, поне не и искрено. А след подобно видимо неподкрепено от доказателства обвинение, извинението е просто задължително.

В това да се опиташ да се извиниш, когато си виновен, па макар и толкова несръчно, не може да има нищо унизително. Дянков се е унизил, когато е казал думите "не е млад" пред Иван и Андрей, не на срещата с президента. И самият Дянков, а не Първанов, е забил нож в гърба на Борисов (както се изрази самият той) с поредните си неадекватни приказки. Така че аз съм доста сигурен, че той ще накара Дянков да подаде оставка до броени дни, защото иначе тази негова изцепка може да му струва прекалено скъпо на самия него. Точно както вече му се наложи да оттегли Желева и го направи решително и след доста кратко замисляне.

А Първанов, какъвто и да е - милионер, милиардер, агент, комунист... колкото и да е лош... в случая не само че е от правата страна като жертва на недоказано и обидно обвинение, но и показва чудесни ловни рефлекси, само че ролята на глигана се играе от едно доста по-беззащитно, слабо и изнервено животинче.
Категория: Политика
Прочетен: 30033 Коментари: 108 Гласове: -6
Последна промяна: 07.03.2010 15:57
Преди известно време си позволих да изразя колеблива надежда, че май ще вземем все някога да се оправим. Поводът беше приемането на закон за тотална забрана на тютюнопушенето на общестени места. Подчертавам, и тогава имах съмнения, че това наистина ще се случи в нашата калпава държава, но ако се случеше, това щеше да е индикатор, че оправянето ни не е абсолютно невъзможно. Защото щеше да се види, че имаме поне някакво желание за вървим към по-добро. Е, оказа се, че скептицизмът ми е имал повече основания от плахата надежда.

Вчера ГЕРБ даде заден ход на този закон и беше убедително подкрепен и от много от останалите партии. От ГЕРБ обяснили намерението си да отменят невлязлата още в сила забрана със загриженост за туристическия бранш и с аргумента, че в България закони и забрани така или иначе не се спазвали. Мотивът: криза е в туризма, ще помогнем на тютюнопроизводителите, а и кой ли спазва законите в България.

Ето какво чух да казват пред камерите на БТВ Бойко Борисов и някои народни представители насред безобразно задименото барче на Парламента (предполагам, че беше то, защото репортажът започна в кулоарите и продължи с помещение с прави маси с бели покривки и много депутати около тях), в което камерата на оператора умело се местеше от хората, които се изказваха, през облаците дим, към гнусната гледка на купчините фасове по масите. Въпреки че, както поясниха по-късно от БТВ, там отдавна било забранено да се пуши. А в действителност помещението приличаше на лисичарник и мога само да съжаля горките журналисти, принудени да работят в тази обстановка като парламентарни репортери.

Запазвам точния изказ на всеки от коментиралите темата, а моите коментари ще бъдат веднага след техните изказвания.

Бойко Борисов, министър-председател: Познаваме се, българите. На мене от вчера, да речеме, когато взехме това решение, ми се обадиха доста хора. И викат "браво, че можеме, нали, ако има 2-3 маси в ресторанта за пушачи, другите за непушачи, да са отделени".

Умерен и позитивен, както винаги. Ето, направихме нещо добро за дребния бизнес - казва премиерът с тези думи. А защо не направихте нещо добро например за една друга част от бизнеса през миналата есен, когато забранихте на всички бюджетни организации да си поръчват календари и рекламни сувенири за Коледа?!

И още нещо по самото изказване - не се сещам кое е това заведение, в което ще отделят само 2-3 маси за пушачи, а останалите ще са за непушачи. По-скоро очаквам да видя обратното - да има 2-3 маси за непушачите, които просто няма да се виждат от дима, който се стеле около тях.

Ще си позволя да пусна и още един цитат от Бойко Борисов, който излезе от собствената му уста също вчера, и който идеално допълва неговата позиция по темата: "Предходното правителство е приело закон, чрез който от 1 юни отпада възможността да се пуши на обществени места. Това обаче няма как да се случи - нито веднага, нито когато и да е. Познаваме се, българите"

Всъщност законите не ги ли приемаха в Парламента!? Преди няколко дена Цветан Цветанов каза, че щял да иска наказание за октоподите, сега пък предишното правителство било приело закон...

И като се познаваме българите, защо искате да ни убедите да спазваме другите закони, г-н Борисов?
След като сам ни казвате, че българите не спазват закони и правила, как сте се заели с това да въведете ред в държавата? Как ще го направите, след като явно е невъзможно? Може би със сила? И ако да, защо пък да не я приложите точно по отношение на забраната за усмърдяване на обществените места чрез тютюнопушене?

Да погледнем и към изказванията на останалите депутати...

Светлин Танчев, ПГ на ГЕРБ: Вие знаете, и в селата, където са нашите избираеми райони, почти е нереалистично да си мислиме, че ако направиме тотална забрана, някой, хората, ще отидат да си пият ракията или кафето и да не използват цигари.

Ясно, този много държи ГЕРБ да се хареса на "широките народни маси". На хората в селата и малките градове, за които спокойствието да си консумират салатката, ракийката и цигарката са гаранция ако не чак и за бъдещи изборни успехи, то поне за спокойно придвижване напред през мандата.

И пак да попитам, какво прави един законодател в Парламента, ако смята, че това, което създава - законите, няма да се спазва!? Изглежда, че просто усвоява едни пари...

Веселин Методиев, ПГ на Синята коалиция: Ние сме малко по-друга култура. Ние сме като в Италия. Там 8 пъти спираха да пушат (хили се) по държавна линия. Мисля, че и в България ще е така (продължава да се хили).

Г-н Методиев, ако е за въпрос, като гледам каква чалга и мръсотия е около нас, ние изобщо не сме някаква култура, не просто да сме "малко по-друга". Но това е друга тема. Важното е като си защитавате позицията, да използвате истини, иначе само се излагате. Не знам колко точно пъти са спирали да пушат в Италия, аз знам само за последния път, преди малко повече от 2 (или 3) години. След него просто не са почвали, надали и някога ще почнат. По мои лични наблюдения забраната се спазва във всички заведения, в които съм влизал - никакви изключения! При анличаните също, а те пият повече и от нас (това го казвам като аргумент срещу онези, които ми обясняват как не можели да пият, без да пушат).

Румен Петков, ПГ на Коалиция за България: Примерно има неща, които трябва да бъдат категорично забранявани и трябва да бъдат криминализирани. Например проституцията. Но мисля, че случая с пушенето не е такъв.

Проституцията не е хубаво нещо, г-н Петков - вярно. Наркотиците и те не са хубаво нещо, въпреки че не знам защо ги пропуснахте. Може би за да не направим връзката с това, че пушенето също е форма на наркомания, макар и по-лека? Е, може и да е лека, но пък е мноооого миризлива. И не - никой не иска да го криминализира, само да го ограничи леко и то да се извършва на места, където няма да се усмърдяват дрехите, косите и кожата на невинните хора, които не желаят това. Това - в случай, че решим да отхвърлим здравния аргумент като "недоказан".

Иван Костов, съпредседател на ПГ на Синята коалиция: Много е неевропейско да започваме тоя дебат от начало. Той е воден преди много време.

Г-н Костов, забележките ми към Вас като политик през годините са били много, обаче за това мъжко изказване мога само да Ви стисна ръката. Наистина типичните наши шменти-капели от типа на отмятане от поети обещания, каквото всъщност правим в този случай, са нещо крайно неевропейско. И ако ще се отмятаме, по-добре да се бяхме отметнали от затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй! :-)

Андрей Пантев, ПГ на Коалиция за България: Тази идея, че пушенето значи чибук със одалиски!?, които танцуват под гъгнива музика и пашата ги наблюдава, това е доста комично. Европа ще пропуши отново, защото това е част от човешката природа, част от насладите в този свят, не може аксетизмът да надделее толкова плътно.

Г-н Пантев, съжалявам, че не знам какво значи одалиски, ако изобщо правилно чух думата - много пъти повторих репликата Ви, но така и не можах от нея да извадя друга дума, която да знам. Обаче схванах основната идея. За Вас пушенето е форма на наслада от живота, а отказът от него - аскетизъм. Е, нека ви обърна внимание, че може да има и друга гледна точка. Например такава, според която пушенето е гнусно и много миризливо занимание, което казват, че дори е вредно, а насладите в този свят включват да усещаш хубавите миризми и вкусове.

Рамадан Аталай, ПГ на ДПС: В България обичаме да нарушаваме законите. Всеки, който нарушава закона, показва, че е един много по-голям бабаит, отколкото онзи, който чувства вътре в себе си, че закона е закон и трябва да се спазва.

Винаги съм усещал, че има доста неща, в които турците са много по-европейци от нас, българите. Г-н Аталай го показа още един път. Да, и той потвърди, че тук, в България, не обичаме да спазваме законите и онези, които не ги спазват, ги издигаме в статут на герои. Но поне не беше щастлив от този факт. Не изглеждаше щастлив и от отмяната на забраната, въпреки че би следвало да е, защото тютюнопроизводителите почти без изключение са електорат на ДПС.

Впрочем, именно от последното ми разсъждение лъсна и още един факт - че като дава заден на закона за тоталната забрана на пушенето на обществени места, ГЕРБ се опитва да се хареса на електората на ДПС. Същото ДПС, с чиито престъпления Бойко Борисов толкова много обещаваше да се заеме, а не направи абсолютно нищо.

След това репортажът продължи при собственици на заведения, които също се делят на поддръжници и противници на идеята за отмяна на още невлязлата в сила забрана.

От тази част на репортажа ще се спра само на един самодоволен сервитьор с балкантуристка физиономия, който обясняваше с радост как и сега забраната за пушене в зоните за непушачи не се спазва. "По принцип не се пуши, но сега, на клиента може ли да се откаже!" В този момент сервитьорът на име Лъчезар Куков изглеждаше наистина много щастлив, усмивката му се задържа на лицето му още 2-3 секунди, след които доволно завърши с "Не може".

Същият заяви веднага след това, че дори и да остане в сила пълната забрана, нищо няма да се промени. "Същите хора, просто няма да пушат" - загадъчно каза той. Последва тарикатска усмивка, след която поясни за неразбралите: "Емиии, ще пушат под сурдинка и като дойдат проверяващите, ще се правиме на луди". И тук вече усмивката му стана наистина доволна и много, много широка. В смисъл, "ето, пак измислихме как да излъжем държавата".

Е, още ли мислите, че може да се оправим? Че аз вече мисля да си сменя мотото на целия блог от "Ще се оправим ли" на "Няма да се оправим".



Категория: Политика
Прочетен: 2350 Коментари: 3 Гласове: 3

image

Както бях отбелязал в предишния си календар, между пътуванията и наркотиците има нещо общо и то не е в това, че наркотиците често се пренасят от пътници. Всички знаем за тях, че водят до пристрастяване, но почти никой от нас не е проверил това лично, докато за пътуванията го изпитах на собствения си гръб. В резултат на пристрастяването през 2009 година пътувах толкова много и толкова надалеч, че за този календар едно от трудните ми ре-шения беше не откъде да намеря 12  хубави изображения, с които да го направя, а как да оставя само 12 от 365-те най-добри мои снимки за годината, подбрани измежду 9,937-те кадъра, които съм заснел през 2009 г. в над 25 града в Европа, Азия и Австралия. Благодаря и на всички приятели, които ми помогнаха в избора с гласуване във Facebook за любимите си снимки от моята колекция. Целите албуми можете да разгледате онлайн на www.yankov.info/gallery.

image

Януари

image

Изглед от Kornmarkt към замъка Schloss Heidelberg, Хайделберг, Германия
Sony DSC-R1, 28.2 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

За посещението на Хайделберг разполагах с по-малко от един ден в паузата между две интересни изложения във Франкфурт и Болоня. За няколкото часа, които прекарах там, успях да се насладя не просто на поредния много красив немски град, а на един от най-забележителните като архитектура и исторически дух градове в Германия. Въпреки мразовитото време в Хайделберг можеха да се видят не само студентите, с които той е най-известен, но и учудващо много за това време на годината туристи, сред тях и впечатляващ брой японци, с които определено е трудно да се състезаваш, когато спортът се казва фотография.

 

Февруари

image

Панорамен изглед към града от Bratislavsky Hrad, Братислава, Словакия
Sony DSC-R1, 22.6 mm, 1/640 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

За посещението на Братислава си бях отделил един ден от поредното пътуване до Виена – достатъчно за първо разглеждане, още повече че градът е само на час с удобен автобус от Виена. В автобуса обаче забелязах, че макар и никога да не си забравям любимия фотоапарат, този път бях забравил да му заредя батерията. Според дисплея ми оставаше по-малко от час снимачно време, а трябваше да изкарам цял ден (при това неделен) и да заснема цял град – красив и пълен с история. В този студен ден разбрах, че мога да използвам енергията ефективно и успях да заснема близо 250 годни кадъра. Следващия път – повече!

 

Март

image

Фрагменти от фасадата на Duomo Cattedrale Di Santa Maria Del Fiore, Флоренция, Италия
Sony DSC-R1, 25.7 mm, 1/640 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Първото от близките до Болоня места, които бях запланувал да посетя тази година, беше Флоренция. За красотата на този град бях слушал достатъчно. И старите сгради, и руините от римско време, и световноизвестният покрит мост Ponte Vecchio бяха впечатляващи. Над всичко обаче изпъкваше катедралата с неповторимия си архитектурен стил, който, макар и нелогично за един католически храм, е видимо повлиян от арабската архитектура като цветова гама и орнаменти. Но никой не ме беше предупредил, че от уличното гише на сладкарничка в центъра ще си купя гофрета за 6€. Явно не само мома, но и град без кусур не може.

 

Април

image

Уютна винарна в тиха старинна улица на Ферара, Италия
Sony DSC-R1, 34.4 mm, 1/80 s, F4.0, ISO 320, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ферара е малък италиански град с над 1300-годишна история. Както на много места в Италия, в него историята се усеща от всяка улица. Кратката ми следобедна разходка из града ми даде възможност да разгледам добре запазената средновековна крепост, катедралата, построена в началото на 12 век и още много интересни сгради и паметници. Остана ми време и за чаша вино в една скромна, но уютна винарна, където пих хубаво и ароматно червено вино, което беше сервирано в проста порцеланова кана с нащърбен ръб и чаша, която тук наричаме водна. Явно и в Италия важи поговорката, че хубавият кон и под съдран чул се познава.

 

Май

image

Лодки по канала Looiersgracht, Амстердам, Холандия
Sony DSC-R1, 17.2 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Отдавна исках да посетя Амстердам (не заради тревата, вече казах, че моята дрога са пътешествията), но все не ми беше на път. Обаче в Австралия ненадейно получих покана за FESPA Digital, на която не можех да откажа. Летях за Амстердам само 2 дни след лудите две седмици в Азия и Австралия, така че престоят ми там мина малко като насън. Впрочем, от шестте драстични смени на часови пояси сънят ме подгонваше в най-нелогични моменти, но това не беше проблем в този  град, който и без това почти не спи. Красиви сгради, страхотни галерии, велосипеди, невероятен магазин за стари грамофонни плочи и много, много канали.

 

Юни

image

Изглед към Legislative Council Building и хотел Landmark Mandarin Oriental, Хонконг, Китай
Sony DSC-R1, 53.9 mm, 1/250 s, F7.1, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ако има едно място на света, на което винаги се връщам с огромно удоволствие, това е Хонконг. За част от хората той е бетонна джунгла, за други – просто нещо китайско (казано снизходително), а и обективно погледнато този град с площ 1/1000 от тази на България и население колкото нейното, не е мястото с най-чистия въздух на планетата. И все пак там хората успяват да запазят историята и да живеят в бъдещето, да се грижат по впечатляващ начин за природата и парковете си, да поддържат невероятна чистота и да предлагат на гостите на страната изобилие, стил, качествено обслужване и възможно най-приятелско отношение.

 

Юли

image

Изглед към огряните от слънцето London Court Arcade и BankWest Tower, Пърт, Австралия
Sony DSC-R1, 14.3 mm, 1/400 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Започнал като почти неизбежна спирка по пътя ми между Хонконг и Сидни, Пърт ме изненада като едно приятно място, в което има какво да се види и снима. Впрочем, срещата ми с Австралия започна малко нестандартно – с прекалено параноично входящо сканиране на багажа и хотелски бус от летището, който не можа да запали, та го бутахме, и то без успех. За момент дори се замислих дали не съм сбъркал континента. Неочаквани бяха и ниските за началото на есента температури, но иначе всичко беше приятелски настроено към мен, а сградите съчетаваха стилно традиционна и нова архитектура. Видях и страхотен залез.

 

Август

image

Грандиозният концерт на U2 на 15.08.2009 година, стадион Уембли, Лондон, Великобритания
Sony DSC-R1, 29.2 mm, 1/30 s, F3.5, ISO 800, Copyright © 2009 Стефан Янков

Лондон вече е по-близо до София като време на пътуване, отколкото примерно Велико Търново, и далеч по-достъпен, отколкото Виена. А това е чудесна новина за някой като мен, който така искрено се наслаждава да бъде там по всеки възможен повод: концерт или мюзикъл, разглеждане на музеи, галерии и  забележителности, фотография, срещи с приятели или  вдъхновяващ шопинг. 2009 година започна за мен в Лондон с великолепен новогодишен концерт на Елтън Джон, а последния път се насладихме на впечатляващия с мащаба и техническото си съвършенство концерт на U2, който ще остави у всички незабравими спомени.

 

Септември

image

Залез в прозорците на небостъргачите в Darling Harbour, Сидни, Австралия
Sony DSC-R1, 37.0 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Едно от интересните първи преживявания в това да бъдеш “отдолу” (down under, както наричат англичаните Австралия), е да установиш, че на обяд слънцето не свети от юг, а от север. Несъобразяването на нещо толкова логично ми струваше около два километра ходене в грешната посока при първото излизане от хотела – време, през което се чудех как може да е толкова грешна картата, по която се ориентирам. Иначе Сидни с всичките си красоти, въпреки че по странен начин те кара да се чувстваш в САЩ, имаше нужда от повече от трите дни, които му бях предвидил и определено имам желание да продължа разучаването му.

 

Октомври

image

Красиво осветена нощна фасада, сградата на Groupama Seguros, Мадрид, Испания
Sony DSC-R1, 17.5 mm, 1/50 s, F3.2, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Винаги съм знаел, че Барселона, Севиля и Гранада не са всичко, което Испания може да ми покаже. Знаех си, че ще има какво да се види и в Мадрид. И бях прав. Благодарение на една специална оферта на CSA, според която ако исках да летя само до Прага, трябваше да платя с почти 100€ повече, отколкото ако склоня след това да продължа до Мадрид, аз с удоволствие се отправих към толкова желаната дестинация и след три приятни и натоварени дни си тръгнах с куп приятни спомени и над 1200 кадъра във фотоапарата: изобилие от архитектура, история, паркове, ботаническа градина, зоологическа градина и даже аквариум.

 

Ноември

image

Нощна панорама на окъпания в светлина мегаполис, Токио, Япония
Sony DSC-R1, 35.4 mm, 2 s, F4.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ако пък има място на света, от което очаквах повече, това беше Токио. Отидох там и защото ми е отдавнашна мечта, и защото ми беше почти на път на връщане от Австралия. Не ме разбирайте погрешно – градът е много приятен, в него има много неща, които си заслужава да се видят, техническото му ниво е впечатляващо, кухнята, градинарството и японското изкуство са неповторими. Аз обаче търсех нещо, в което Токио да превъзхожда всички други градове, но се оказа, че доста от тях вече имат по-модерни и красиви летища, влакове, метро и архитектура. И все пак беше невероятно преживяване – въпреки трите дни дъжд.

 

Декември

image

Изглед към кулата на Едуард III, замъка Уиндзор, Уиндзор, Великобритания
Sony DSC-R1, 37.5 mm, 1/1000 s, F9.0, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Посещението на замъка Уиндзор беше една от най-приятните ми еднодневни екскурзии извън Лондон. Самото градче Уиндзор е много симпатично, спокойно и зелено, с красиви паркове и атмосфера, изпълнена с история. Часовете, прекарани в замъка, са време, през което се научава много за историята на Англия и от което остават красиви спомени. Особено чаровна беше идеята при включването на аудио гида да чуеш лично обръщение от принц Чарлз, записано с неговия собствен глас (всъщност замъкът Уиндзор е официалната му резиденция). Престоят в Уиндзор приключи с приятен обяд в уютен ресторант, построен  през 14 век.

 

Бонус кадър

image

Цветен детайл от конструкцията на Tower Bridge, Лондон, Великобритания
Sony DSC-R1, 71.5 mm, 1/1250 s, F11, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Това беше един от онези редки моменти, в които фотоапаратът успява да превърне нещо ежедневно в изключително. Всеки може да разпознае прекрасно този мост по силуета му още от детските си години. И никой не обръща внимание на детайлите в конструкцията му дори и когато минава по него. А те са толкова уникални, колкото и самият мост. Чудесните цветове в тази снимка дължа на прекрас-ния ден (впрочем в Лондон сме имали почти само прекрасни дни и като атмосферни условия, и изобщо) и на моето любимо Sony DSC-R1. Една от любимите ми снимки за 2009 година.

 

Пътешествията ми през годината бяха възможни благодарение на професионализма на екипажите на следните авиокомпании:

image

Хартиеното издание на Пътешественик 2010 във формати Компакт и Елит беше отпечатано във Вертикал-7 ЕООД по истинска фотографска технология върху фотохартия FujiColor на голямоформатен фотографски принтер ZBE Chromira 50. За повече информация посетете в интернет: www.vertinet.com

Фотография и дизайн: Стефан Янков
Фотография на корицата: Дона Златанова

image

image
Категория: Туризъм
Прочетен: 2299 Коментари: 4 Гласове: 4
Последна промяна: 29.01.2010 13:53
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930