От днес, 1 юли, и в Англия влезе в сила пълната забрана на тютюнопушене на обществени места. С това цяла Великобритания вече е свободна от тютюнев дим (за съжаление не и от миризмата на опитите на ислямистите да покажат, че не са съгласни с политиката на САЩ и Великобритания спрямо Ирак, но това е една съвсем друга тема).

Кога ли България би предприела една толкова смела стъпка? И кой няма интерес да го направим? Със сигурност не са ресторантьорите и собствениците на барове, които лобитата винаги изваждат като първи довод против въвеждането на такава забрана.

За последните, както показва опитът на вече приелите ограничението страни, не е настъпило и най-малко понижаване на приходите, дори в Ирландия, където това съсловие е било доста уплашено, са отбелязани повишения на приходите почти без изключение.

Причината? Че като не пушат, клиентите имат повече време да ядат и пият, от което всъщност заведенията печелят. Пропускаме и това, че намаляват драстично разходите им за ремонти, защото стените остават чисти далеч по-дълго, ако не са подложени на редовно опушване. Да не обръщаме внимание и на това, че сигурно една трета от задълженията на сервитьорите ще отпаднат, ако вече не им се налага да сменят непрекъснато пълните пепелници на клиентите, които си умират да се надпреварват кой ще произведе най-много фасове за единица време.

Нямам думи да изразя отвращението, което изпитвам, когато започнат да ме атакуват с тютюнев дим. Изобщо даже не ме интересува толкова вредата за здравето ми, колкото гадното усещане в рецепторите ми за миризма - колкото от дима по време на самото пушене, толкова и от неговите остатъци, които успешно залепват по дрехи, кожа и коса, както и по мебели и стени.

Разбира се, не очаквам много пушачи да разберат това усещане, а тъй като пушачите у нас са сигурно повече от непушачите, значи не очаквам да получа разбиране от мнозинството от хората, дори и всичките да четяха blog.bg. Но това, че пушачите са мнозинство, не означава, че съм съгласен България да остане държавата на пушачите. Нещо, което би доставило радост не само на тях, но и на всичките производители и търговци на тютюневи изделия.

Положението не показва никакъв шанс да се подобрява. Все повече млади хора пушат и се гордеят с това. С масовото повишаване на доходите в последните години, вместо да се промени консумацията към по-качествени цигари, всъщност главно се увеличи количеството, което се изпушва на ден.

Разбира се, приемам, че желанието ми за пълна забрана на пушенето на обществени места за момента си е чиста мечта. Но една добра стъпка към постигането на тази мечта би било, ако просто у нас не се забравят приетите вече правила. Колко заведения останаха, които да поддържат макар и недостатъчно гарантиращите чистота на въздуха салони или зони за непушачи? Като за почти всичко у нас, и тук важи поговорката "Всяко чудо - за три дни". Също като за предпазните колани (въпреки че при тях след четвъртия опит да се наложат, като че ли най-после има някакво подобрение), разговорите по мобилни телефони по време на шофиране (където положението е по-зле с всеки изминал ден) и още много, много други.

Хубава работа, ама българска. Това са нашите закони. Понякога разумни, но винаги безполезни, защото българите се гордеят с това да не ги спазват.