Виждаме ги всеки ден. В blog.bg, в най-различни форуми, в електронната ни поща - лична или бизнес. Стават все повече. Досадни и грозни, смешни или тъжни, отричани или игнорирани, винаги придружени с оправдания. Правописните грешки. Не тези, причинени от бързане или невнимание, а онези, по-дълбоките, които показват пробойни в знанието, които, ако хората можеха да си ги видят, щяха да се чувстват като Титаник след удара с айсберга. Сега си представете капитана на Титаник, който казва "Е, какво толкова - важното е да се движим, какво като е надолу".

Преди 20-25 години почти не можехме да видим текст, написан с грешки, особено след 4-5 клас, когато беше основната вълна на диктовките, надраскани с червено. Вярно, ще кажете, че тогава не е имало интернет. Ако обаче това ще ни е ползата от интернет, по-добре и днес да го нямаше.

Днес те завземат нови и нови територии, досущ като чалгата. Не знаят град, не знаят село, не знаят дори образование. Далеч не всеки, който се мисли за компютърно грамотен, се оказва и грамотен. По мое наблюдение възрастовото разпределение на хората, за които грешките са ежедневие, изглежда така*:



* Забележка от март 2012 година. Моля, обърнете внимание, че този пост е писан през 2007 година, така че до днес графиката е претърпяла изменения, или по-точно казано - отместване. Т.е. днес имаме нараснал брой на неграмотните 30-годишни, защото те не са станали по-грамотни за последните 5 години (с малки изключения, защото съм запалил доста хора за проблема и има такива, които са потърсили решението поне за себе си, а и доста, които са все по-критични към проявите на неграмотност).

Не искам да ми се обиждат онези 15-20% от 15-20 годишните, които пишат чудесно. Но е факт, че няма и 5 години след края на демокрацията образователната система започна да оставя след себе си хора, които не могат да пишат на родния си език. Тъжно, даже трагично.

Да опитам да подредя някои от любимите ми видове грешки (номерацията е само за улеснение на коментарите, а не подреждане на грешките по важност). Възможно е и да пропускам основни категории, но вярвам, че ще има желаещи да ме допълнят.

1. Грешно написани обикновени и добре познати български думи
Един от основните източници на тези грешки е убеждението, че в българския всичо се пише така, както се и чете: това ражда думичките като Зграда и безмислен. Тази вечер някой написа и изкимтя. Изобщо примери за такива думи срещам всеки ден. За повечето умът ми не го побира как човек може да не ги знае. Направо ужасТ!

2. Грешки в изписването на географски понятия
Българският, като всеки език, има своите особености при изписването на географските понятия. Свикнали сме с Вашингтон, Париж или Лондон. Но на много хора изобщо не им хрумва, че не познават целия свят и че само защото са прочели едно географско понятие на английски, не следва, че знаят как се пише то на български. И следват бисери като Хонг Конг (вместо Хонконг) , БанГкок (вместо Банкок) и ВенеЦуела (вместо Венесуела). Хонконг и Банкок се бъркат не само от интернет потребители, но масово и от туристически и спедиторски фирми. Върхът е, че и списанието, което се издава от консулството на Тайланд, също бъка от сгрешеното име на столицата!

3. Звучна или беззвучна съгласна
Тази сутрин прочетох сВера. Зграда вече я казах, но и тук й е мястото. Не по-малко приятно е и да те поканят на сваДба.

4. Й или И
Много грешки попадат в този раздел. Направо не знам защо още ги поддържат и двете букви в азбуката, след като хората толкова не ги уважават. Правилата са простички, начините, по които хората не успяват да ги спазват - многобройни. Любимите грешки от тази група са ми функциЙ, алергиЙ (последното май дори се появи в една реклама на Софарма), също така някоЙ (хора). Последното обаче случайно в някакви моменти може да се окаже и че не е грешка, стига човекът да е имал предвид единственото число на думата. Но когато полицаЙте дойдат, оправдание не може да има. По-безопасна, но не и по-рядко срещана е и думичката калориЙ.

5. О или У
Също любима грешка за всички, които държат да им възприемаш само мисълта, но не и на формата, в която я обличат. В едно CV прочетох, че "героинята" е неУмъжена. Някой пък заплашва във форум друг потребител, че ще го Обие. И никой не е Очуден от това. Други имат проблеми с пунктОацията (на която ще посветим отделна точка).

6. Слято или разделено.
Нова, ужасна болест. 90% от хората (впрочем почти винаги същите, които казват впредвид), пишат незнам. Че не знаят, си личи. Но трябва ли точно с тази дума да го доказват?! Разбира се, има и други варианти. Неискам също е доста разпространено, нагости също се среща. Други, които знаят, че не е хубаво да се пише слято (защото някой им е казал, че незмам е неправилно), пишат на вън. А наскоро лично на мен ми написаха извинявай те. Така де, уважителната форма трябва да си личи!

7. Чуждиците
Тук грешките понякога имат своето оправдание - думата е дошла скоро в нашия език и може би още не е намерила място в речника. Но тези случаи са много, много редки. Онзи ден попаднах на воинстващ блогър, който си настоява, че не е съгласен с официалното изписване уикенд и предпочита да пише уиЙкенд, защото така му звучало по-добре. На един автосервиз бяха написали, че монтират субЛуфери и блуту. Но в този раздел съм сигурен, че има и много по-добри примери.

8. Грешки при изговарянето
Тук подреждам безумно често срещаните гардИроб, стИлаж, аспЕрин, розАв, както и кафЕвите очи на Вики от Мастило.

9. Пълен или кратък член
Какво да се прави - в нашия език има и такава особеност. И тя не служи само за да показваш колко много знаеш, а и за по-правилно разбиране на взаимодействието на субектите и обектите в изречението. Признавам, че правилата за това кога се използва кратък и кога - пълен член, макар и да са лесни, са понякога трудоемки. Но все пак са важни и пренебрегването им не може да се оправдае лесно.

10. Пунктуацията
Тук компютърната епоха направи така, че правилата, които си съществуваха и преди това, вече ти се и отблагодаряват. Ако си наливаш текста правилно, той просто изглежда красиво на екрана. Ако ли не - веднага го усещаш, дори и без да четеш - защото текстообработващите програми не разбират какво си имал предвид и няма как да ти го изобразят красиво. А правилата са простички: не поставяй никога интервал преди точка, запетайка, въпросителна, удивителна и т.н. Напротив, след тях слагай винаги. Но само по един. Два интервала вече е грозно. Около смисловите тирета слагай интервали и от двете страни. Около късите тирета (примерно при образуване на сравнителна и превъзходна степен) никога не слагай интервали. Многоточието се изписва с точно 3 точки. Повече от 3 точки не означават, че мисълта ти е още по-незавършена, а само че си по-неграмотен.

И сега - две специални награди.

Специалната награда за най-често срещана грешка отива при
комисиоННа. Пребройте само на колко бюра за обмен на валута, че дори и банки, тази дума е увековечена на табла от плексиглас или метал!

Специалната награда за най-любима грешка отива за...
И все пак имам си един личен фаворит. Думата Впредвид. Само тя може да провали всичките проценти в по-горната графика. Нея имам чувството, че повече от 80% от хората не я знаят. Вариантите й са много - впредвид, в предвид, напредвид. Само предвид не им хрумва да напишат! Дори не вярват, че "и така може" :-)

Защо грешките са толкова разпространени и устойчиви?

Основната причина е небрежността. А причината за нея е в новите ценности, които донесе новото време. Сред тези ценности не се намират науката и знанието.

Когато човекът все пак научи, че има проблеми с писането си, той най-често си намира оправдание (примерно, че пише на латиница и тогава правописът едва ли не вече не важи).

Понякога вместо оправдание той предпочита да изрази своето презрение към правописа и към тези, които му обръщат внимание. Сигурно е прав, като се има предвид, че Стоичков не е грамотен, но пък е богат.

И все пак животът е движение на махало. Това, което не се цени днес, утре може да стане мода. По-добре е да сме подготвени за бъдещата мода с малко знания.