10.03.2006
Част I - Моето пътуване до Прага...

Прага е много красива и в нея има какво да се види. Знаех го и преди да я посетя и това беше и една от основните причини да отида там. Бях зареден с очаквания и с две големи карти memory stick за все още любимия ми фотоапарат Sony DSC-F717, а за всеки случай и с лаптоп, на който вечер да преточвам заснетото, ако са чак толкова много чудесата. Все пак за три дена разглеждане двете карти се справиха идеално, като резултатът включваше над 300 снимки, от които мисля, че почти всяка си струва да бъде запазена, защото показва нещо красиво и стойностно от архитектурна, историческа и културна гледна точка.

В Прага ми се наложи да преразгледам няколко популярни представи за Чехия и да ги прекатегоризирам като митове.

Мит номер едно: Като бивша социалистическа страна Чехия е по-близо по развитие до България, отколкото до развитите страни в ЕС.

Прага определено прилича на град от Европейския съюз. По външния си вид, по чистотата на улиците, липсата на дупки посред зима и по организацията на градския транспорт. От всичко това лъха на немска прецизност и на достатъчно положени усилия. На добро ниво е и подготовката на града за посрещане на туристите, макар и в един нетуристически сезон, какъвто е началото на месец март. Още при качването на самолета в София на борда ни очакваха безплатни карти на Прага, такава ми дадоха веднага и на рецепцията на хотела, дори без да се налага да питам за нея.

Друго нещо, което се набива много на очи, е постигнатото високо ниво на ограничаване на външната реклама. Този билборден битпазар, в който се е превърнала София, там е отдавна разчистен и днес билбордовете са много малко, изцяло извън централната част на града и достатъчно големи, за да правят наистина впечатление там, където ги има. Приключено е и с нашарените калкани на сградите. Изобщо животът на хората е много облекчен от липсата на визуалния стрес, на който сме подложени всички ние тук ежедневно. Освен че дава по-голямо спокойствие на хората, на чистия фон архитектурното съкровище, което представлява Прага, личи много по-добре. За сградите там може да се говори дълго – историята им покрива различни епохи и стилове, а за всичко се полага такава грижа, че гледането им да бъде удоволствие за всички туристи, а предполагам и за местните хора.

Успехите на много чешки фирми на западните пазари, както и развитият вътрешен пазар, също участват в развенчаването на този мит.


Мит номер две: в Прага се пие много бира.

Явно много скришно ще да я пият тези хора, защото след 3 дена, прекарани по улици, заведения и сред архитектурни забележителности, мога да кажа, че в Чехия се пие няколко пъти по-малко бира, отколкото в България. Не знам какви са официалните статистики по въпроса, но това е реалността такава, каквато може да бъде видяна навсякъде. В ресторантите в менютата бирата е свряна в едно ъгълче заедно с безалкохолните напитки, в повечето има само по една марка, в по-добрите – по две. Тук-таме може да се намери евентуално и по една марка вносна бира, обикновено безалкохолна. Ако изобщо има наливна, тя задължително също е само от една марка, и о, чудо, тя рядко е Staropramen, много по-често е Pilsner Urquel, нищо че тукашната реклама ни е създала усещането, че в Прага Staropramen би трябвало да тече и от чешмите в жилищата на хората. Много пестеливо е и рекламното присъствие на пивоварните, като отново сигурно 80% от беглите рекламни изображения са на Pilsner Urquel. За реклама на вносни марки и дума не може да става.

Освен че малко се предлага, бирата явно и малко се търси. По заведенията много рядко можеш да видиш хора, които пият бира, особено пък чехи. Но дори и в заведенията, посещавани предимно от чужди туристи (намират се по главните улици и цените в тях са като в Германия, т.е. около 3-4 пъти по-скъпи от тези на 100 метра встрани, в които си ходят чехите), пиещите бира не са никак много. Освен пък през всичко да е от сезона и през лятото консумацията да се увеличава драстично. Но ако е така, защо в Мюнхен през зимата не се усеща подобно нещо?.


Мит номер три: след като Чехия е член на ЕС, хората са станали по-честни.

Явно в чейдж бюрата още не са разбрали, че са членове на ЕС. Нашите бюра с дребните си измами или комисиони от по 7-10% пасти да ядат! Или ако не им се ядат пасти, да ходят и да се учат от чехите как се прави тая работа – да се печели добре от чейндж! Курсът на чешката крона е около 29 крони за евро. Еврото се приема даже по-неохотно, отколкото у нас, нищо че страната е пълноправен член на ЕС. По централните улици е пълно с чейндж бюра, кое от кое с по-примамливи курсове, изобразени на големи табла, поставени или на фасадата, или направо отпред на тротоаритее. Валутата не е фиксирана, така че курсовете се менят непрекъснато, макар и с малко. Също странно поведение за страна, която след 3-4 години ще влезе във валутния съюз.

Но проблемът не е в това. Първият проблем е, че големите цифри показват не курс купува (както е нормално за всяка туристическа държава), а курс продава (както е у нас). С по-дребни букви е показан и курс купува, обикновено само на по-малките електронни табла. И той се различава от курс продава с много мъничко, както и тук. Да, но тук идва мъничката звездичка над втория курс, която води до един много ситен текст, който гласи, че този курс е валиден за сделки над 29,000 крони, или около 1000 евро. Под тази сума (каквито са всъщност почти всички сделки), курс купува рязко става около 23 крони за едно евро. Иначе казано, туристите ги очаква малко над 20% загуба при обмяната! И това – почти навсякъде. Към местните явно тези гадни номера не се прилагат, защото съветът да ползвам чейндж бюра вместо банки дойде от мой добър приятел – чех, който ми каза абсолютно убедено: „курсовете в чейндж бюрата са много по-добри от тези в банките”. Така и не проверих какво точно би ме чакало в някоя банка, но съм почти убеден, че не може да е толкова страшно.


И все пак, като изключим остатъчните прояви на магураджийско поведение, макар и вече формално легални – седящи зад блиндирани стъкла и облечени в ризи и вратовръзки слаби очилати младежи с вид на начинаещи банкови служители, иначе Чехия е един съвсем нормален член на ЕС, за разлика от България, която не прилича дори и на бъдещ член вече 8 месеца след началото на официалното си членство. Не мисля, че и след 5 години у нас нещата ще изглеждат така, както изглеждаха в Прага през 2006.

Какво толкова е наред в Прага ли?

Наред е градският транспорт, който е почти толкова редовен, колкото и немския или швейцарския, и е почти толкова добре организиран. Метро, каквото няма да имаме сигурно и след 30 години, построено в средата на 70-те по видимо съветски проект (ужасно прилича по архитектура на станциите на метрата в Москва и Ленинград), но покриващо доста добре територията на града. Чудя се защо руснаците на нас не ни построиха едно, когато му беше времето – ама явно не сме били послушни, или по-скоро точно обратното, като се сещам за Пражката пролет. Чисти станции, чисти вагони. Богата мрежа от чисти и редовни трамваи. Добре поддържани улици, практически без дупки в началото на март, прилично бърза реакция на почистването на снега по тях. Пътно поведение на шофьорите, характерно за развитата северна част на Европа – спокойно, толерантно, със спазване на знаците и спиране на пешеходна пътека само ако пешеходецът е тръгнал да прави първата крачка от тротоара. За сравнение, в Италия трябва много да внимаваш, преди да решиш да направиш тази първа крачка, защото вероятността някоя кола да ти спре, ако не си вече пред нея, ми се стори, че е под 50%, въпреки че Италия е от първите членове на Европейския съюз. Летище и национален превозвач на европейско ниво (с изключение на ситуации на обилен сняг, каквато ще бъде описана във втората част). Достатъчно много и прилични ресторанти – по главните улици с цени за чужденци, на 100 метра встрани – с цени за чехи (много малко по-скъпо от тук), уникално добри виенски кафенета с традиции от много, много години. За сравнение ние имахме дълги години една единствена наистина хубава виенска сладкарница (тази в Шератон) и после си направихме от нея казино... Книжарници с размера на ЦУМ, пълни с местни и огромно количество вносни книги, фотоалбуми, атласи, репродукции и т.н. Архитектурно богатство, на което сигурно открито завиждат повечето европейски столици – поддържано, уважавано и правилно експлоатирано.


Явно не само Прага ми хареса на мен, но и аз съм й харесал много, защото когато дойде време да си тръгвам, тя направи нещо много изненадващо и убедително, за да ме задържи.

Във втора част очаквайте връщане с повече изненади и емоции от самото пътуване.

Ето я и нея...