Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1493575 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10  >  >>
Преди малко пуснах това списъче като коментар по един пост на copycat. Стори ми се, че се получи много стройно и изчерпателно и смятам да го отделя в самостоятелен пост ;-)

Спирането на градския транспорт поради предстоящата стачка ще бъде сериозен проблем за целия ни град, по това спор не може да има. И все пак почти нищо на този свят не е само черно или само бяло, та така е и с тази неприятност. Или както е казал народът, всяко зло за добро. Ето един кратък списък от добрини, за които се сетих, че ще ни донесе липсата на градски транспорт:

1. Като ги няма автобусите и тролейбусите, които да спират във втората лента (защото първата е заета от неправомерно паркирани точно на спирката коли), ще намалеят ужасните запушвания на иначе нормално широки улици, по които няма никаква смислена причина движението да е с 3 км/ч.

2. Пешеходците няма да могат да се стрелкат пред спрелите автобуси и тролейбуси, след като слязат от тях, и с това да изненадват шофьорите на колите, които в този момент минават от лявата им страна...

3. Възможно е броят на пресичащите да намалее, защото голяма част от пресичанията се дължат на градския транспорт, с чиито маршрути пътниците са длъжни да се съобразяват, а той не винаги ги оставя от тази страна на улицата, която им трябва.

4. Ще има по-малко скучаещи таксита, които от липса на работа и скука да ходят на летището и да причакват наивни чужденци, като дори са готови да плащат по 10 лева на тези, които вече са заели позиция там, за да им я отстъпят.

5. Ще има по-малко сърдечни заболявания, защото ходенето пеша е полезно, а всички, дето се качват иначе за по 2-3 спирки, сега ще си ги ходят пеша, тъй като никое такси няма да ги вземе за такова разстояние; ще се подобри и физическата форма на всички граждани, които ползват градски транспорт.

6. Ще спрат всички оплаквания от това колко е нередовен, некомфортен, претоварен и вмирисан на некъпани пътници и разстроени двигатели целият ни обществен транспорт.

Сигурен съм, че списъкът може да се допълни. С радост ще гледам и на оформянето на един контрасписък :-)
Категория: Политика
Прочетен: 5173 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 10.05.2007 12:19
Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: "А защо не можем и ние така". Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците...

Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).

Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се "оправят". Става дума за Тайланд и Хонконг.
Няма да описвам пътуването си сега, ще говоря само за неща, в които тези страни са ми направили впечатление заради разликата им с България. И понеже двете държави са наистина доста различни и помежду си, през повечето време ще говоря за тях една по една.

Тайланд. Известна като "страната на усмивките", и то не без основание. Държава с над 60 милиона население, известна като бедна страна. Държава, в която усещането, че хората са бедни и нещастни, е поне 5 пъти по-слабо, отколкото в България, въпреки че там бедните са доста по-бедни от тукашните, "средните" също са по-бедни от нас, а малкото богати много трудно изобщо можеш да ги разпознаеш, защото тукашното позиране на тамошните хора е чуждо. Но да речем, че това е въпрос на народопсихология или на това, че още не са се научили колко е хубаво да се пъчиш с новото си кабрио в някоя забранена за влизане улица с надута до дупка аудиоуредба.

Сигурно обаче и работят много, защото още не са се научили, че да се мързелува е по-приятно. И не само че работят много, ами и резултатите си личат.

В Банкок кипи такова строителство, каквото и в София, само че има и една разлика - ако там задръстванията са били факт преди 10 години (и то УЖАСЯВАЩ факт), то днес от тях е останало много малко, въпреки че градът сега е с повече от 6 милиона жители. Причините? Две са. Express ways и Sky Train.

Първото са платени градски магистрали "на втория етаж". Искаш да отидеш в друга част на града? Плащаш нещо от типа на 2-3 лева на тол пункт и се качваш на магистралата горе, където без никакво задръстване си караш до желаната част от града.

Второто е нещо като добре познатото метро, само че също е качено "на втория етаж". За няма и 10 години вече имат добре развита система от поне 4 линии, с които за отрицателно време можеш да се придвижиш из целия град. Освен тази система има и истинско подземно метро, което покрива други части на града.

А ние какво? За 30 години сме направили половинката от една линия на метрото си. Трагично!

Банкок превъзхожда София в още много неща:
- цени на горивата
- цени на таксиметровите услуги
- неимоверно по-развити търговски центрове (десетки молове, най-големият е 250 хиляди квадратни метра срещу 22 хиляди за Mall of Sofia)
- изключително разнообразие от заведения - от подвиждни улични сергии, ня които се пекат плодове или месо, до най-класни ресторанти
- забележимо по-евтини от нашите хотели, при това с огромни по размер стаи (поне за нашите разбирания)
- огромно международно летище (нищо общо с нашия нов и празен терминал, в който въпреки това на багажните ленти 3 полета бяха обявени на една и съща лента едновременно)

Но впечатленията ми от Тайланд като страна, която изглежда доста по-добре организирана от нашата, нямат нищо общо с това, което ме очакваше като гледка в Хонконг.

Всичко, което казах за Тайланд, може да беше хубаво, но си представете, че то е леко под сурдинка. Но това, което видях в Хонконг, просто крещи.

Ред. Организация. Чистота. Мащаб. Щедрост. Добронамереност.

Това са главните епитети, с които мога да опиша тази малка страна. Страна с 1/10 от нашата територия и с население, равно на нашето. Страна, която въпреки това не изглежда претъпкана, за разлика от България на определени места като София, Банско или Слънчев бряг ;-)

Летище? Перфектно.
Обществен транспорт? Метро, което покрива всички централни и важни територии, още една, влакова система, която покрива останалите части и купища автобуси, маршрутни минибуси, двуетажни трамваи, въжен трамвай и въжена линия. Плюс достъпни таксита и комфортен експресен влак до летището, фериботи и какво ли още не.

Хотели? Повече, отколкото изобщо съм очаквал да видя в една държава, собственост на Китай. Бяхме в нов 3-звезден хотел на 42 етажа, който изглеждаше не по-зле от повечето 5-звездни, които съм виждал, и от всичките в България. Фоайе, високо поне 8 метра и с площ от порядъка на най-малко 5 декара. И това изобщо не беше най-големият или най-хубавият хотел на острова.

Жилища? Понеже територията е малка и земята е скъпа, хората живеят предимно в апартаменти в много високи блокове. Но изглеждащи много по-прилично в архитектурно отношение от нашите панелки, изцяло климатизирани още по време на строителството и почти без изключение с фасади, поддържани в изрядно съсрояние. Включително и когато става дума за общински жилища.

Автомобилен транспорт? Чудесни пътища, инженерни чудеса (като например най-дългия висящ мост в света между два от островите), и само 360,000 частни автомобила в 7.3-милионната държава. Как е възможно това? Ами предполагам, че е смесица от малко регулация (на единия от островите се получава доста трудно разрешение за автомобил, тъй като пътищата му са много тесни и стръмни) и много добро наличие на алтернативи на личното возило - най-вече описаната по-горе великолепна система на обществения транспорт.

Задръствания? Такова нещо изобщо няма.

Култура и развлечения? Колкото си искаш, и то на ниво. Дисниленд, океанариум, музей на мадам Тюсо, филхармония, кина и много други.

Заведения? Сигурно най-космополитната смесица от всякакви кухни, представени в най-различни като ценови нива заведения, чудесни музикални барове с жива музика и (ще се повторя) какво ли още не ;-)

Прекарах там 5 дена, мога да разказвам горе-долу толкова, но се надявам, че схванахте основната идея.

Въпросът е защо те могат, а ние - не. Отговорът? Или защото сме били под грешното робство (те под английско, ние под турско), или просто защото ние сме си такива (лоши), а те - добри. Последното не ми се иска да го вярвам, но нека все пак спомена, че тайландците никога не са били под никакво робство, и все пак днес се справят по-добре от нас.

В заключение ми се иска да кажа, че все повече се чудя кога ли Бъглария ще заприлича с нещо на европейска държава. И дали изобщо. И дали това с присъединяването към Европейския съюз не дойде малко прибързано и не ни е прекалено голям залък. Във всеки случай засега етикетът "европейска държава" ни стои като на свинче - звънче. Докога - не смея да давам прогнози...
Категория: Политика
Прочетен: 2557 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 08.05.2007 13:58
Мобилните оператори са богати фирми. Не само у нас. А както казват, богатите не са станали богати, защото много са плащали, а защото много са ИМ плащали на тях. Напоследък и друго казват: че това да порастеш не става само с ядене - трябва и акъл! Е, акъл определено не им липсва. Доста хитро са го измислили това, което искам да ви разкажа... Въпросът е само ЧЕСТНО ли е. Няма смисъл да го крия - рано или късно ще ми се наложи да го кажа: става дума за МТел, на които иначе признавам, че се възхищавам за почти всичко. Ако някой ще коментира, че "ми много ясно, че ще е така, като се занимаваш с тия гадняри", ще му отговоря, че другите със сигурност стават далеч по-малко и имам немалко доказателства по въпроса.

Преди малко повече от 2 седмици ми предстоеше пътуване до Тайланд. В рамките на подготовката за пътуването трябваше да сверя и малко телефонни номера с тамошни хора и да си ги въведа в апарата. Разменихме си ги в разговор онлайн и дойде време да ги пробваме. Звъннаха ми, за да видя отсрещния номер и да го запиша. Странно, но точно в този момент ми позвъня някой от български мобилен номер и почти веднага прекъсна. От Тайланд пък ми казаха, че им е дало свободно и са затворили, но решихме, че някак си са звъннали на грешен номер. Сверихме номера ми, звъннаха пак. Странно, но пак получих обаждане от България, този път от ДРУГ български мобилен номер. Нямаше как да се случи такова съвпадение два пъти подред. Но опитахме и трети път. Трети български мобилен номер. Всичките на МТел. Накрая вдигнах и опитахме да говорим, но се чуваше отвратително - тихо, глухо и далечно.

Вече започна да ми се изгражда една теория в главата: че тайландският оператор DTAC хитрува и когато има обаждания към България, вместо да ги прехвърля по нормалното за мобилните оператори директно комуникационно трасе, си пренасочва разговорите в зависимост от префикса като VoIP пакети през интернет до устройство с мобилен номер в България, от което вече ме избира. "Гадни, евтини, източни хитреци", помислих си аз закачливо. Попитах на *88 дали теорията ми им се струва правдоподобна и те казаха "Да, господине, прав сте. Точно така правят вече някои оператори".

Реших да видя и как стоят нещата, ако звъня аз от МТел в България на DTAC в Тайланд. Същата история. Хората отсреща получаваха обаждане от местен номер, само че не мобилен, ами стационарен в Банкок - явно това пък е било най-евтиното решение, което са измислили "нашите хитреци" в отговор. Качеството? Малко по-добро, но също далеч от това, което бих искал да имам, когато плащам истински тарифи за международни разговори, и то през мобилен телефон!

Кои са лошите страни на това хитруване

1. Не знам кой ме търси / отсреща не знаят, че ги търся аз
2. Говоря с доста по-лошо качество, отколкото позволява технологията
3. Плащам като за нормални разговори, а получавам евтини
4. Няма нормален билинг (отчитане и оценяване на дължината на разговора). Два-три непроведени разговора (само отсреща е дало свободно) бяха отчетени като ПРОВЕДЕНИ. Причината? Системата няма как да прецени дали отсрещния абонат е вдигнал. Тя разбира само кога се е свързала с локалния мобилен телефон, който ще ме избере.

Дотук изобщо не ставаше дума за това какво ще бъде в роуминг.

Принципно и там остават същите проблеми, но има и още:

5. Не знаеш дали да вдигнеш или не в зависимост от това кой те търси (а вдигането на някой, дето не ти е изтрябвал особено, струва поне 3-4 лева).
6. Когато пропуснеш позвъняване, не знаеш на кого да го върнеш, защото не ти се е показал верният номер.

Гадничко, нали? Особено като се има предвид какви умопомрачителни пари струва роумингът с Тайланд! Над 3 лева на минута за входящи разговори и май беше дори около 7 лева на минута за изходящи. Слава богу, поне при SMS-и се показва номерът на изпращача - иначе и тази услуга щеше да стане неизползваема, особено като се има предвид, че и тя струва над левче за съобщение!

Е? Какво мислите? Има ли как да ги убедим, че не са прави и че не бива да правят така?
Категория: Технологии
Прочетен: 9243 Коментари: 13 Гласове: 0
С такова заглавие изземвам временно функцията на dnes4o, да ме извини :-), но го чух преди малко и не мога да се въздържа.

Значи какво било станало: наръганият (заедно с жена си) бил довел своя баща при въпросния лекар в спешната помощ на 18-та поликлиника със собствената си кола, и то защото извиканата от тях бърза помощ не дошла доста време. Старият човек бил с инфаркт според бъдещата жертва (и явно наистина е бил, защото стана ясно, че е починал). Лекарят обаче говорел по мобилния си телефон и не искал да обърне внимание на пациента. Според мен съвсем разбираемо след известно време човекът не издържал и явно е потърсил сметка на лекаря (който, както после се оказва, е бил пиян на дежурството си). Отговорът бил наръгване с джобен нож в гърдите. При опита си да защити своя мъж е пострадала и неговата жена, която ножът е ранил в ръката, но пък може би това е спасило животът на сина.

Дотук всичко е ясно. Винаги съм знаел, че ужасно много лекари у нас са пълни изроди и че като съсловие, въпреки изискването за хуманност и интелект, българските лекари не стоят изобщо по-високо от нашите полицаи, митничари, адвокати или служители на съдебната система. Именно поради последното се стига дотам, че след като е първоначално арестуван, днес лекарят е пуснат на свобода без да му бъдат повдигнати обвинения.

Е това вече не го разбирам. Ние им плащаме, за да учат професията и да могат да спасяват нашия живот, в отговор те ни съдират от подкупи, за да си изпълняват задълженията, за които при това са дали хипократова клетва, защото здравната система не им била плащала достатъчно, накрая в някои случаи изобщо не си вършат работата както трябва, практически никога не носят отговорност за това, а на всичко отгоре когато някой опита да поиска от тях просто да си вършат работата, те опитват да го убият.

Вътрешното ми усещане в тази ситуация е, че този лекар наистина не заслужава да бъде изправен пред съд. Той заслужава да бъде вързан и пребит с камъни, както биха направили преди 2000 години - най-добре от неговите колеги, ако пък не - от пациенти-доброволци, каквито вероятно няма да липсват. Ако и такива все пак липсват, самата държава трябва да използва своите палачи, за да покаже ясно на цялото съсловие, че то е направило своя избор и има своите задължения.

Разбира се, това е първична реакция и сигурно няма да се радвам да я видя да се осъществи. Но още по-малко ще се радвам, ако този човек след временното му отстраняване от работа след месец-два се върне в своя кабинет.
Категория: Новини
Прочетен: 4243 Коментари: 23 Гласове: 0
Последна промяна: 24.04.2007 16:14
В предишен мой пост със заглавие "Наглостта им не знае граници" говорех за Български пощи, които продават скъпо информацията за собствените си пощенски кодове, които са нужни единствено на самите тях.

Поправям се. Това не е никаква наглост. Не и след като онзи ден ми се случи с БТК това, за което ще ви разкажа сега...

Фирмата ни си сменя офиса в края на тази седмица. Местим се от Дървеница (зона на "седмицата", т.е. в района на централата, телефоните в която започват с цифрата седем) в Лозенец (който се пада в зоната на "шестицата").

Трудно ми беше да приема, че през 2007 година запазването на номерата в рамките на града дори и да не е така невъзможно като през 1980, то със сигурност е не по-малко неизгодно от когато и да било. Ако искахме да се възползваме от удоволствието да си запазим петте телефонни номера, това би ни струвало по 155 лева на телефон за всеки месец за "използване на съединителна линия". Т.е. излиза, че тези уж модерни хора все още не са измислили как да си прехвърлят номера между централите без да ни дерат за това. А от 2009 година трябва да го правят напълно безплатно.

Но това да беше всичко...

Още преди месец се примирих с невъзможността да се изпълни това ми желание и заедно с нашия корпоративен отговорник от БТК  и с помощта на неговите "вещи" съвети подготвихме нужните документи за закриване на старите постове и откриване на нови. Оказа се дори (единственото положително нещо в цялата история), че "само" срещу цената на абонамента за една година приемат да оставят автоматично съобщение на двете ни най-популярни линии в продължение на тази една година, така че клиентите, които не сме успели да предупредим дотогава, ще чуват новите ни номера, когато ни позвънят на старите.

Дотук добре, както казал падащия от двадесетия етаж, когато минавал покрай десетия.

Дойде 26 март - точно седмица преди 2 април (понеделник), датата на която трябваше да се открият новите ни постове, след като на 30 март (петък) са ни закрили старите. Сутринта нашият отговорник ми се обади, за да ми каже, че има малък проблем: щели да имат профилактика от 30 март до 5 април и не можели да ни открият новите постове в този период, нито пък да закрият старите. Можели или преди 30 март, или след 5 април. Извинява се, че не бил съобразил да ни го каже по-рано.

Разбира се, казах, че няма никакъв проблем да ни открият новите постове на 29 март, след като не могат на вече обещаната дата. Разбира се, нямали нищо против, но точно тук проявиха своята невероятна наглост:

- Да, но в този случай ще трябва да платите и по една абонаментна такса за петте телефона за месец март, защото те ще са ви активни още през месец март.

Не ми се разказва как точно протече разговора нататък, защото сигурно ще ми го цензурират. :-) Но недвусмислено стана ясно, че не става дума за добро или лошо желание на нашия отговорник (не че у него видях добро желание), а очевидно за официлна фирмена политика на изнудване и безмислостно обиране на клиентите при всяка възможност.

Да искаш от клиента пари за това, че поради собствената си неспособност да изпълниш поетия към клиента ангажимент в точната дата, ще свършиш работата в предишния работен ден.

Когато си откривам телефони при МТел в произволен ден от месеца, ми се начислява само такава част от месечната такса, каквато реално съм ползвал. При БТК ми се начислява цялата такса дори и ако съм ползвал телефона си само един ден, дори и ако всъщност не съм го ползвал, а те са го направили в този ден ПОРАДИ СОБСТВЕНАТА СИ НЕСПОСОБНОСТ да го направят в деня, за който ВЕЧЕ СА МИ ОБЕЩАЛИ.

Да не говорим за това на какво основание абонаментните такси на БТК вече са по-високи от тези на мобилните оператори, като при това мобилните предлагат и сериозни количества включени минути в по-ниските си такси.

След половин ден късане на нерви, сред които чух реплики от типа на "ама вие за 90 лева ли сте" и "ако искахте да спестите и повече от 90 лева, щяхте да ми позволите да ви предложа услуга, в която има не само фиксирана телефония, но и мобилна, и интернет" и след като включих в играта съществено количество напълно сериозни заплахи с медии, адвокати, комисии за защита на потребителите и съд, успях да "пробия" до началника на нашия отговорник, който за минути успя да намери леко по-прилично, макар и доста дървено решение, наречено "преместване на телефонен пост", при което поне няма да ни одерат с тези излишни такси, и дори ще ни струва с по една такса на пост по-малко от нормалното откриване на нови постове. Все пак си остава неудобството, че операцията ще се извърши на 29 март вместо на 2 април, поради което почти 2 дни фирмата ни ще бъде на стария си адрес, но без телефони.

Смятам, че БТК заслужава да бъде атакувана от всички нас за лошото си отношение, за злоупотреба с фактически монополното си положение (така наречените алтернативни фиксирани оператори още изобщо не са смислена конкуренция и съответно алтернатива). Тя е едно зло, от което всички трябва да се отървем възможно най-скоро и да престанем да поддържаме тази фирма, която има абсолютно антиклиентско поведение.

Ако имах поне 2 седмици повече, със сигурност щях да отделя нужното време, за направя проучване за това дали все пак някоя от алтернативите не е достатъчно приемлива и дори и това да ми струваше повече пари от простото "преместване" на нашите телефони в рамките на същия оператор, щях да го направя. Сега обаче ще трябва да приема за още известно време да работя с "любимия" оператор, който се подиграва така грозно с клиентите си. Но това ще им е за последно.

Нека войната с тази самозабравила се фирма от миналото започне сега. :-)
Категория: Бизнес
Прочетен: 7178 Коментари: 17 Гласове: 0
Първо искам да призная, че Dnes4o удари джакпота с пускането на темата за спирането на торент тракерите в България - такъв брой коментари не бях виждал по нито една друга тема.

Второ искам да кажа, че не пиша това, за да защитавам ГДБОП, а просто за да се противопоставя на немалкото лумпенизирани коментари, които прочетох в толкова успешния пост.

Всъщност кой го е еня за това колко получаваме и къде е казано, че ако нямаме достатъчно пари, за да си плащаме за филми и музика, то някой трябва непременно да ни ги дава за малко пари?! Нали не задаваме такива въпроси поради това, че пътуванията в чужбина или новите автомобили са несъобразно скъпи на фона на същите тези заплати?

Сомалийците като получават по 15 долара, какво да кажат - не пътуват в чужбина и нямат как да си изтеглят екскурзиите по мрежата, нали така? Не правят протести и да питат "защо ни искате билети при качване в самолета - ние как да си ги купим с тези заплати".

След като има закон, който е дал правото на едни хора да искат пари за всяко копие на данните, които са тяхна собственост, няма никакъв смисъл да питаме защо полицията си върши работата и им защитава правата! Просто в тях е силата, защото според закона те са прави. Да не говорим, че в тях е силата и защото в тях са и парите.

Това дали издателите на филмите и създателите на игрите и софтуера искат изобщо да продават у нас, си е лично тяхна работа. Ако направят добри цени, ще продават, ако не направят - няма да продават. Толкова просто и логично. Но никъде не е казано, че ако не продават, то трябва да имаме право да сваляме безплатно.

Това, над което наистина си струва да се мисли, е как тези права, които са дадени на онези хора, да бъдат малко ограничени, променени и изобщо как да стане така, че нещата да станат малко по-честни. Подобни промени са много дълбоки и ще станат много бавно.

Може пък именно затварянето на тракерите и спирането на "точенето" да бъде тази стъпка, която ще покаже на "онези", че от това печалбите им няма да се увеличат ни най-малко. Първо защото при неразумните им цени никой няма да почне да купува, понеже няма откъде да точи. Така техните местни протежета няма да почнат да печелят и ще видят, че никой не ги лишава от имагинерните им печалби.

Никой няма да започне да купува и от обида, че са му отнели "безплатния обяд". И няма да купува много дълго дори и ако няма вече какво да сваля.

В спирането на точенето няма нищо толкова страшно. В края на краищата, живеем във век на такова информационно преяждане, че малко информационна диета няма да ни дойде никак зле. За по 20 лева имаме по 80 канала телевизия, на сателита ни чакат още стотици, радиата само в София са над 30 и каквото и да ти се прислуша, с едно минаване през станциите ще го намериш.

За софтуера пък какво - редно ли е едни да го плащат и ползват, а други да го ползват без да плащат? Не е ли това нечестно предимство за вторите? Къде е казано, че тези, които не са платили, трябва да имат правото дори да се научат да използват това, за което не са дали пари? За някои може би ще бъде от полза за всички, други само ще си губят времето и дори няма да уважават това, което имат.

Хайде, пак ще пиша някога... А сега - можете вече да ме изядете ;-) Предупреждавам само, че за правописни грешки не спестявам коментари, а за използване на латиница за писане на български просто изтривам коментарите, освен ако не казват нещо особено важно и умно.
Категория: Политика
Прочетен: 4630 Коментари: 24 Гласове: 0
Последна промяна: 22.03.2007 08:07
Тази вечер беше официалната премиера на разтърсващия филм на Ал Гор, посветен на проблема с промените в климата, предизвикани от човешката дейност - "Неудобната истина". С този филм се закри официалната програма на поредния София филм фест.

За "Неудобната истина" ще кажа само това, че филмът е великолепен и трябва да бъде гледан - сериозен, убедителен, подробен и неочаквано увлекателен. Но сега няма да пиша за това - просто съветвам всеки да го види и ще се убеди сам. Ще пиша за ужасния начин, по който беше представен той в храма на културата - най-голямата зала на НДК.

За съжаление не съм присъствал на нито един от останалите филми, прожектирани в Зала 1 на НДК  на този филм фест, за да мога да кажа със сигурност, че цялото техническо ниво е било толкова трагично, но това, което видях, надминаваше всичките ми разбирания колко ужасно качество можем да видим в тази легендарна зала през 2007 година, 20 години след първата Световна кинопанорама, която узакони статута й като "най-хубавото кино в България".

Фестивалът, за който тогава се редяхме по цели нощи на опашки за билети, днес също не може да се оплаче от проблеми в селекцията на филмите, но определено има сериозни технически проблеми, за които предполагам, че вината е изцяло на НДК.

Какво видях тази вечер от едно от най-добрите и централни места в залата:

- Звукът идваше на практика само от едно централно озвучително тяло, което не възпроизвеждаше никакви баси и съвсем малко високи честоти, и дори и в предната централна част на залата се чуваше зле. Сякаш НДК не бяха разрешили на организаторите да им използват озвучителната система (или пък тя се е скапала драстично), а последните се бяха принудили да импровизират с нещо неподходящо в последния момент. Не ми се иска да мисля, че може това да е самата озвучителна система на залата днес, но със сигурност преди не беше такава!

- Отпред бяха опнали някакъв нов екран в най-предната част на сцената, който нямаше добра отразителна способност и съответно картината беше тъмна и неконтрастна. Ужасно усещане.

- Може би пак заради този толкова изнесен напред екран, изображението заемаше не повече от 60-65% от цялата му площ (в централната горна част), а останалото не се използваше. На всичко отгоре изображението нямаше остри контури в краищата си, а плавно преливаше в тъмнина.

- За капак в залата беше хладно, а с напредването на филма си стана направо студено, въпреки горещата тема за глобалното затопляне :-)

Дотук с качеството на МЯСТОТО, където се излъчва този велик филм.

Какво представляваше пък копието на филма, което гледахме?

Качеството му беше доста лошо - недостатъчно фокус (когато субтитрите са на фокус) и нещо, което не бях виждал, освен на някой много стар и издраскан филм от архива на Националната филмотека :-) - цялото изображение (само че без субтитрите) подскачаше по малко нагоре-надолу почти през целия филм. Подчертавам, тук не става дума за проблем на прожекционната машина, защото субтитрите си стояха стабилни на едно и също място, а останалото изображение беше нестабилно и се местеше спрямо тях. Не мога да си представя какъв гаф на копирането гледахме, но ако не беше цялата официалност на събитието, бих си казал, че някак си ни е попаднало пиратско копие :-) Понеже знам, че не е възможно, остава да е някое "взето с голяма отстъпка", тъй като е било технически брак.

Гарантирам, че не става дума за проблем на самия филм (ако някой си каже "ми то това е документален филм - сигурно такова си му е качеството"), защото преди месец ми беше попаднало негово пиратско копие на DVD, където всичко е перфектно - и стабилност на картината, и цветове, и звук. Филмът е направен с много пари и съвсем не случайно взе два Оскара.

Прибавете многобройни и сериозни грешки в превода (а субтитрите бяха в странен и не особено удобен за четене кондензиран шрифт) и разочарованието става пълно. За сравнение, преводът на пиратското DVD беше пълен с правописни грешки, но поне нямаше почти никакви смислови, които тук изобилстваха.

Докога ще продължаваме да правим неща по метода "хубава работа, ама българска"? Техническият провал беше резултат от съвместни усилия на НДК и на разпространителите на филма! И въпреки че не вярвам да му се обърне много внимание, беше много видим и много силен.
Категория: Изкуство
Прочетен: 5015 Коментари: 25 Гласове: 0
Последна промяна: 12.03.2007 07:39
Пак Български пощи ми застанаха пред погледа. Предишната история, ако погледнете назад в блога ми, показваше как НЕ ИСКАХА да печелят от доставката на 3000 писма, та си търсеха някакво оправдание в начина на адресирането ми, за да откажат поръчката. Както се оказа, адресирането ни беше идеално и след 2 дена спорове и проби (включително и лек натиск от по-високо вътре в тяхната структура) кандисаха.

Днес обаче разбрах защо не държат на приходите от основната си дейност - доставка на писма и пощенски пратки - ами те просто са решили да печелят от нещо съвсем различно и изискващо много по-малко труд. Сещате ли се? Не можете да се сетите, ще ви помогна... От продажба на информацията за пощенските кодове. Кодовете, които им помагат на самите тях да си вършат работата по-лесно.

Е добре, докато ми продаваха книжките с пощенските кодове, горе-долу го разбирах. Значи там има хартия, има печат, има и предпечат дори ;-) Въпреки че за самите Български пощи информацията в тези книжки е най-добре да е колкото се може по-разпространена, по-популярна и по-вярна, все пак аз ги разбирам, че имат право да поискат някакви парички, защото и сами са похарчили нещо, за да напечатат книжките.

Но това, което чета на страницата - че искат стотици левове, за да ти предоставят една табличка, с чиято помощ да ти е по-лесно да им бъдеш клиент - това ми надминава всякакви разбирания за неадекватност. Утре някой ще почне да иска пари и за рекламните си материали! И ще ни накарат и да си купуваме бюлетините пред избирателните секции.

P.S. Сетих се и за още една подобна практика, но вече не помня на кого беше - но някой друг монополист беше сложил на последния ред на фактурите си "такса за издаване на фактура" и това струваше примерно левче.

Ако се сещате и за други изцепки, ще се радвам да ми ги споделите тук...

А пък аз имам още няколко предложения за подобни практики.

1. Рибите трябва да си заплащат кукичката, с която ги ловят, както и червейчето върху нея.
2. Крайно време е да се спре порочната практика мишките да ядат безплатно сирене в капаните!
3. На военните трябва да се прави наред със застраховката живот и застраховка "боеприпаси", от която ще се покриват разходите за куршуми на врага, когато някой бъде убит.
Категория: Политика
Прочетен: 3260 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 10.12.2008 12:38
Тази година ни сервираха следните промени в официалните празници с решение на Министерския съвет:

1. 30 април (понеделник) става почивен ден, а вместо него ще се работи на 21 април (събота).
2. 25 май (петък) става почивен ден, а вместо него се работи на 19 май (събота)
3. 7 септември (петък) става почивен ден, а вместо това се работи на 15 септември (събота)
4. 31 декември (понеделник) става почивен ден, а 15 декември (събота) става работен.

Голяма каша, нали?

В първите два случая дните се отработват преди самите празници  - може би е добра идея: работиш една събота, но следващата седмица те чакат 4 дена почивка вместо 2. Само че го има и другия момент - че хората не обичат първо да дават, а после да получават компенсация. Да не говорим в колко фирми може да забравят да си отработят бъдещия почивен ден...

В третия обаче - изненадаааа! - ще се работи в съботата СЛЕД седмицата с Деня на Съединението, при това точно на 15 септември, което се пада в съботата преди първия учебен ден. Сещайте се каква работа ще падне за всички родители, които в понеделника след тази събота ще трябва да изпращат учениците си на училище. Те какво да правят в тази събота по-напред? Последни покупки на неща, нужни на учениците си, или да си стоят на работните места? И колко пълноценни ще са, ако са на работа при всичките си мисли и грижи?

Що се отнася до 31 декември, просто нямам думи. Тези хора за толкова години не разбраха ли, че този ден просто НЯМА КАК да бъде работен, каквото и да разпореждат?! Просто трябваше най-после да го обявят официално за почивен ден и готово - за какво сега е тази събота, 15 декември, на която да се отработва 31 декември!? И на всичко отгоре тук вече имаме ден, който отстои на цели 16 дена от празника, чийто съседен ден трябва да се компенсира!

Според мен всичките тези промени в празниците се отразяват негативно на икономиката на страната. 4 поредни почивни дни действат разлагащо на настроението за труд на всички нас. А и колко фирми се чувстват добре, ако в 4 поредни дни в касите им не влезе нито лев? Не по-добре действа и наличието на само един почивен ден в също толкова случаи, благодарение на тези 4 работни съботи.

Тези решения трябваше да бъдат оставени на бизнеса. Той е достатъчно зрял и отговорен, за да прецени за себе си подобни промени. Ако някоя фирма е наясно с това как й вървят нещата, тя може да реши да даде на служителите си (или примерно само на тази част от тях, които смятат да пътуват някъде в конкретния случай) този допълнителен ден. При това изобщо не е необходимо да се компенсира този допълнителен почивен ден с работна събота, защото по този начин никой не е доволен - нито бизнесът от гърчавата компенсация (една работна събота никога не прилича на един работен ден, колкото и подписа на Кабинета да са я провъзгласили за такъв), нито работещите от това, че трябва да се претоварват, лишавайки се от нормалните два почивни дни в седмицата.

На всичко отгоре, разбирам това да се случваше ЕДИН ПЪТ в годината, ами то се случва цели ЧЕТИРИ! Това е ужасно много и ужасно вредно!
Категория: Политика
Прочетен: 3405 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 26.02.2007 21:30
Преди минути завърши финалът за избор на българска песен за Евровизия. Най-добрата песен спечели, при това с шеметна преднина от повече от 6 пъти повече гласове от тази след нея в класацията.

Дотук добре. Този път никой няма да каже, че изборът е бил манипулиран, опорочен или фалшифициран. Е, вярно, че в блогът на Днесчо, по-точно в темата му за Евровизия, написана след полуфинала, поне 10 коментара бяха открити призиви да се гласува именно за тази песен, но приемам, че това са били спонтанни мнения, а не организирана акция.

Има и още хубави неща в този избор:
- Елица има много добър глас, който владее отлично (и за разлика от повечето други финалисти няма и грам колебание в него - т.е. не издава нито един фалшив звук)
- И двамата изглеждат много добре
- В песента има много енергия, която се предава и на публиката.

Има обаче и едно лошо нещо: че тази песен няма никакви шансове на Евровизия. Просто няма звучене на популярна песен, а на фолклорна. Нито пък, дори и да се абстрахираме от тази й особеност, е по-добра от песента на Мариана Попова миналата година. На всичко отгоре е на български, което също й отнема допълнително шансове за евентуален успех. Така че моята прогноза е, че отново няма да имаме песен, която изобщо да стигне до финалния кръг. Но въпреки това явно е най-доброто, което имаме в момента.

Истинската ми мъка обаче идва от това, което представляваха останалите изпълнители. Всеки от тях беше трагичен в някаква област:
- Теди Кацарова - в грима и вида на кожата - болнаво бледа!
- Софи Маринова - по отношение на руския език
- Групата - по отношение на владеенето на гласа
- Практически всички останали имаха ужасно английско произношение.

Добре де, наистина ли толкова малко можем!? И ако наистина сме толкова зле, защо непрекъснато повтаряме колко сме музикални!?
Категория: Музика
Прочетен: 5125 Коментари: 29 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2007 22:39
След като бях набюдавал с години как се отнасят шофьорите с пешеходците в Германия, преди доста време реших да правя като тамошните шофьори и да спирам на пешеходна пътека, когато пред нея чака да пресече пешеходец. Ако не толкова за да спазвам закона, то поне за да гледам изненаданите им физиономии. Дълго време всичко вървеше като по вода. Спираш, виждаш учудените им погледи за секунда, после обикновено получаваш и някакъв жест на благодарност, след което те пресичат и видимо си казват "Лелеее, и такива ли имало".

Един ден обаче с това привидно богоугодно поведение за малко щях да предизвикам смъртта на едно момиче на около 20 години. Карах по бул. Андрей Ляпчев от Дървеница към Младост. На няколко места в тази отсечка има пешеходни пътеки. Движех се в лявата лента и когато наближих една от пътеките, на която чакаше да пресече въпросното момиче, намалих и спрях, а момичето започна да пресича. На някой от каращите зад мен обаче явно му се видя много нелогично, че аз спирам на пешеходна пътека и човекът рязко ме "изряза" отдясно с джипа си с мръсна газ, при което след секунда видя момичето, което вече пресичаше пред неговата кола и успя да набие спирачки на не повече от половин метър пред нея, а тя гледаше разбираемо ужасено, а след като тя все пак премина, на не повече от метър зад нея джипът отново даде вече познатата мръсна газ и полетя по пътя си.

Ставаше дума за пешеходна пътека тип "зебра", много ясно и прясно нарисувана, за прав път и за слънчево време, при това в час, в който слънцето не ти грее в очите. Какъв трябва да си, за да решиш да преминеш през пешеходната пътека с огромна скорост, при това след като виждаш вече спрели пред нея коли.

Отговорът е, че просто трябва да си като всички останали шофьори.

Откакто ми се случи това, пак спирам, но вече изобщо не се интересувам от реакциите на пешеходците, а само от това дали някой друг шофьор не иска да ги прегази, докато аз им давам правото да преминат.

Какво трявбва да се случи, за да стане МОДЕРНО да се спазва тази част от закона за движение по пътищата? Тази част, която ни разделя най-силно от Европа (може би по-лошо впечатление правим само с безпричинните спирания на колите, особено чуждестранните, от страна на катаджиите). В момента шофьорите не искат да спират, а пешеходците не смеят и да опитат да преминат преди да са минали всички коли.

Не смятам, че е невъзможно нещата да се променят. Само преди няколко години шофирането с колан беше също такова изключение като спирането на пешеходна пътека ;-) Но днес гледам, че повечето хора карат с колани. Значи нещо успя да ги промени. И не мисля, че бяха глобите. Защото ако бяха те, трябваше всички да са спрели да говорят и по мобилните телефони, за които също има глоби, пък всеки втори виждам, че говори непрекъснато, с което НАИСТИНА пречи на движението - ако не с истинска опасност за нечий живот, то поне подпомага задръстванията със забавените си реакции и затруднени от заетата ръка движения.

В следващия епизод ще поговорим за това как трябва да се тръгва от кръстовище, когато те пусне светофара, и най-вече за това как трябва да се прави завой след кръстовище. :-)
Категория: Политика
Прочетен: 4406 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 21.02.2007 08:11
В последно време се убедих, че когато се четат обяви за недвижими имоти, българският не е достатъчен: струва ти се, че всички думи са ти познати, но когато отидеш на оглед, разбираш, че всъщност нищо не си разбрал както трябва. Ето един пресен пример...

Обявата за един офис изглеждаше така:

Квадратура: 200
Етаж: 3
Телефон: ДА
ТЕЦ: ДА
"На много хубаво място, в нова тухлена кооперация, с ТЕЦ, девет работни помещения, две бани, предлага се с два гаража - в цената на наема - единият е 110 кв.м. - за около 5-6 коли, другият е 60 кв.м. за две коли"

Какво си представихте? Каквото и аз ли? Нещо такова?

image

Дълбоко се лъжете... По-скоро беше нещо такова:

image

И така, да опитаме да преведем това, което бяха написали брокерите:

на много хубаво място:
Всъщност мястото наистина не беше лошо, на метри от ул. Гео Милев и на не повече от 200 метра от зала Фестивална. Само че, влизайки на уличката, на която е къщата, изведнъж сякаш правиш хиперпространствен преход и от елитен квартал изведнъж попадаш на село. На 20 метра по-нагоре, на съседната уличка има прилично модерни кооперации. Всичко тук обаче са къщи от късния социализъм или първите години на прехода, достойни за квартала вдясно от Ботевградско шосе далеч след Подуене.

в нова тухлена кооперация:
Тук вярното е тухлена. Всичко останало няма нищо общо с истината. Нито е нова, нито е кооперация. Със сигурност беше безлична къща от края на 80-те или началото на 90-те, построена почти без архитектурен проект и с куп отклонения от разрешените норми - стъпалата на стълбището например бяха по-високи, отколкото дълбоки (т.е. ъгълът на изкачване беше над 45 градуса - изключително некомфортно, но пък това е дало някой допълнителен квадрат на етажите).

девет работни помещения:

Хаотично разхвърляни малки кутийки, по не повече от 10-11 квадрата едната. Всъщност като се замисля, вече имам сериозни съмнения и за общата квадратура, защото коридорите не ядяха толкова много пространство, но може пък и да се лъжа за техните размери, а имаше и балкони... Но във всеки случай под "работно помещение" си представям нещо по-различно от 10 квадратни метра, и евентуално не покрито с балатум.

две бани:
Не че чак толкова ми трябва баня в офис, но тъй или иначе една имаше. Даже с 2 душ кабини в нея. Гадни, но поне не противоречат на описанието. Другото обаче беше тоалента от максимум един квадратен метър, в която имаше място точно за една тоалетна чиния и нищо повече.

два гаража от 110 и 60 кв.м., в цената на наема:
Тук вече идваме до нормалната за България практика да се лъже, за да се привлече клиента поне за оглед. Оказа се, че първо цената за наема на имота не била точно тази, която са написали преди няколко дена в обявата си, ами с 10% повече, и второ, че гаражите "можело да се наемат допълнително", както и че не са два, а само един (по-малък от по-малкия от двата посочени), и че разбира се, изобщо не са включени в цената.

Изобщо имотът изглеждаше така, че не бих преговарял не само за това колко да плащаме, за да го наемем, но не бих се пазарил дори и за това колко ТЕ ДА НИ ПЛАЩАТ, за да стоим там. Няма цена, на която бих се съгласил фирмата ни да се помещава там.

Чудя се какво можем да правим в подобни случаи, когато агентите по недвижими имоти ни се подиграват така открито? От мои познати съм чувал, че това е съвсем нормална практика, на самия мен за последната седмица вече ми се случва нещо подобно за втори път (само че това беше по-комично от другия случай, затова реших да го опиша). Може би органите за защита на потребителите трябва да почнат да се занимават не само с шампоани, на които не са им преведени на български указанията за ползване :-)
Категория: Бизнес
Прочетен: 2947 Коментари: 9 Гласове: 0
Вариант 1: Либийските тайни служби са отговорни за убийството на таксиметровия шофьор. Целта им е да се отвлече вниманието на обществото от назначения за довечера протест и да се смекчи неговата сила поради вече изразходваната енергия за протестиране на голяма част от хората - едни уморени от викане, други възмутени от задръстванията.

Вариант 2: Убийството на шофьора е част от кампанията "не сте сами". Загряване на обществото за вечерния протест, като се започне с блокадата на града и се създаде настроение на петъчно безделие още от сутринта.

Вариант 3: Просто поредният човек, имащ взимане-даване с организираната престъпност, е трябвало да си "плати сметката" за това, че има общо с нея.

Вариант 4: Някой е решил, че сметката му от 5 лева е незаслужено висока - по негови спомени на това разстояние е плащал не повече от 4.20. И е раздал справедливост. Е как да повярвам в това!?
Категория: Политика
Прочетен: 1336 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 09.02.2007 13:22
Ще излезе, че Симеон Сакскобургготски е прав, че българите не искат да гледат позитивно на нещата, които им се случват...

В събота вечерта се проведе полуфиналът на Евровизия. За ужасните изпълнения се изписа толкова много - поне 5 поста тук, с десетки коментари, особено към единия от тях. Повечето - справедливо критични, плюс няколко лични пристрастия, едни за някого, други против. Но като цяло - едно справедливо възмущение от общото представяне и обективно обвинение в голяма излагация. Но какво от това - кучетата си лаят, БНТ си организира нашето участие в Евровизия всяка поредна година.

Какво се случи в неделя вечер? Почти тричасово ледено шоу на Албена Денкова и Максим Стависки с участието на Васко Василев и един куп международни звезди на леда, от което, ако махнем рекламния елемент (който всъщност беше само във връзката между името на шоуто и паралелно вървящата кампания на генералния спонсор ВиваТел), беше сигурно най-голямото културно събитие за последните няколко години, може би единствено след пословичния концерт на Depeche Mode, за да не обидя тези, които твърдят, че това е най-хубавото нещо, което са виждали :-).

Светлинното шоу, звукът, организацията, сценарият, хореографията, поведението на публиката - всичко беше на такова ниво, че просто не можехме да повярваме, че това се случва на нас, и то в България. Безкрайни заслужени ръкопляскания, викове и сълзи от радост сред публиката по време на цялото шоу, невиждана атмосфера, изпълнена 100% с положителни емоции.

В скоби, единственото ми разочарование дойде от един служител на БНТ, работещ на най-левия пулт, гледано отгоре - дано от БНТ прочетат това и накажат :-), който беше решил, че забраната за пушене в залата не важи за него и не виждаше нищо нередно да ароматизира със скапаните цигари околната публика, сред която имаше и доста деца. Поведение, копирано явно от полицаите, които по улиците често демонстрират на всички как законът за движение не се отнася за тях.

Пълна, но не злопуотребено препълнена зала. Изобщо, все едно сме най-малкото в Германия - дотолкова всичко беше перфектно, на всичко отгоре може би и по-красиво, отколкото може да се направи на много други места, при това се правеше в една не толкова съвършена , но учудващо добре поддържана зала.

И какво беше написано в blog.bg по повод на това шоу?

Нищо. Нито дума досега. Е как после да не кажем, че българите се вдъхновяват само когато са недоволни! ;-)

Вярно, има една малка разлика. Евровизия се е излъчвала по телевизията, а Ледена SIMпатия още не е показана. Но все пак в залата имаше вероятно около 6000 души, достатъчно интелигентна публика, за да е имало сред нея и хора, които пишат често тук. Така че редно беше да си получат всичките похвали!

Най-искрени поздрави от мен за всички, създали това шоу!
Категория: Изкуство
Прочетен: 3346 Коментари: 15 Гласове: 0
Последна промяна: 07.02.2007 08:57
Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само...

Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.

Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.

Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.

Минаване през Сърбия - пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод ;-). От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.

Излизане от Сърбия. Тук вече "замирисва на България" още от сръбска земя!

Сръбските митничари...

- Какво карате?
- Връщаме си разни неща от щанда на изложението.
- Нещо за нас имате ли?
Имаме си по традиция старателно подготвен кашон с дреболии за подаряване, главно календари, защото това ни е дейността на фирмата. Ония обаче вече са станали капризни... Календарът "Добре дошли в България" предизвиква реплика "Па зАщо ми е това?". Подобна идва и в отговор на един много красив календар с наши планини "Па що да ги правим тия вашите планини?!".
Накрая се стига до реплика от рода на:
- Е ти какво искаш, цици ли?
- Епа да
- Е нямаме цици. Само аз имам, ама не са за показване.
- Е заминавайте тогава.

След това - сръбските паспортни.

- Що ни носите?
Календарите пак не предизвикват особен интерес и се пита открито за химикалки - явно имат конкретна нужда в момента. :-) За беда в кашона с рушветите няма пишещи инструменти този път, та се стига до това нашият шофьор да си даде личната химикалка, с която си пише кога, откъде и колко гориво е купил.

Следват 20 МИНУТИ чакане на нашето гише. На него няма служител. Никой от чакащите не смее да се обади и оплаче, за да не си навлече проблеми (като примерно разтоварване и ново натоварване на багажа, защото е "бил много голям тарикат"). След 20 минути се появява някой, обслужва една кола от опашката и пак си затваря гишето и изчезва отново. Обръщам внимание, не става дума за часовете, в които има регламентирана почивка, а за такива, в които трябва да работят.

И тук се повтаря откритата просия на сувенири, дават се дребните подаръчета и получаваме правото да си влезем и подкараме по пътищата на това тъмно и мръсно нещо, наречено наша родина. :-)

Излишно е да казвам, че 10 дена по-рано, на излизане, нещата с искането на "подаръци" са изглеждали точно по същия начин.

Иначе сме големи европейци! От първия политик до последния митничар или полицай всички вече са граждани на страна от Европейския съюз.

Още ли мислите, че ни е ТАМ мястото!?
Категория: Политика
Прочетен: 2140 Коментари: 7 Гласове: 0
Последна промяна: 06.02.2007 07:39
<<  <  5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1493575
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031